Роден и израснал в София, възпитаник на ФЖМК на Софийски университет "Св. Климент Охридски”, Светослав Иванов започва кариерата си в "Дарик радио”, а днес е водещ на предаването "120 минути”. Автор е на книгата "Там, където загинаха дърветата” и на множество репортажи от горещи точки на света, особено Близкия Изток. Журналистът печели наградата "Репортер на годината” три пъти. На 20 май 2017 г. ще участва като лектор в TEDx Стара Загора. Вижте какво сподели той за журналистическата професия, реалността и цената на успеха.
Кой е Светослав Иванов?
Един човек, който се стреми да работи по правилата на професията си и да не губи представата си за нормалност и почтеност. Във времето, в което на мода е публичното крещене, аз се стремя към по-класическите принципи в нашата професия, които са подложени на големи изпитания.
Как избра да тръгнеш по пътя на журналистиката? Твоя мечта ли беше или получи насока от някого?
Казвал съм го и друг път - в училище ми вървяха по-скоро хуманитарните предмети. Още тогава, като ученик, осъзнавах силата на словото, докато четях произведенията на класиците в българската литература. Те са сред основоположниците и на българската журналистика – Раковски, Ботев, Захари Стоянов, Стоян Михайловски. Тези хора са използвали думите като израз на вътрешния си огън, който е моделирал характерите и действията им. Това е нещо велико, защото в техния случай – казаното е променяло, а написаното е оставало.
Какъв е светът днес и какво трябва да се промени?
Живеем в свят, за когото много хора казват, че е малък. В същото време обаче сме по-дистанцирани от всякога. Представям си го като живот в клетка от въздух. Нагласата, че цялото знание на човешката цивилизация е на един клик разстояние в Гугъл, ни затваря в рамките на закърняващите човешки стремежи. Например, закърнява стремежът към знание, просто защото все по-рядко си правим труда да учим и да търсим логически връзки между различните обществени явления.
Много по-лесно е да напишем въпроса си в търсачката, за да получим една предъвкана и бърза представа, поредното парче от пъзела. Точно така, пъзел. И измамно усещане, че всичко започва от днес. В главите ни е пъзел, отделни парчета от много неща, но никога не достигаме до ясна картина, защото логическите връзки изчезват. Всичко това променя начините, по които приемаме заобикалящата среда, новините, политиците, дори любовта и отношенията между нас. Когато стремежът към знанието боледува, обществата се зомбират. Зомбираните общества циклят сред крясъци и самосъжаление, което спира тяхното развитие. Това е глобален и много тъжен процес, който е силно изразен в момента у нас.
Пътувал си в някои от най-горещите точки на света, в Близкия Изток. Какви спомени пазиш от там?
Спомените са много, но най-вече пазя усещането, че интересите на големите и силни държави убиват хората и взривяват цели държави. Аз вярвам, че хората са еднакви независимо от цвета на кожата и религията. Настройваме се едни срещу други, много често и подстрекавани от външни фактори. Някой ден, това може би ще изглежда неразбираемо за бъдещите поколения, ако разбира се светът стане по-хуманен. Защото го има и обратния вариант – да се заличим сами от лицето на земята.
В човешката история съществува следния парадокс – уж всяка религия излъчва мир и толерантност, но в същото време в различните исторически периоди тази толерантност служи като мотив за агресия и нетолерантност. Обяснението ми е, че все още, ние хората, сме много несъвършени, за да разберем своята роля на този свят.
Какви чувства се опитваш да създадеш у читателите с книгата "Там, където загинаха дърветата"?
Истински. Защото моите чувства в тази книга са истински и съкровени. Чувствах се различно в различните точки на света. Например, наблюдавайки Ирак и усещайки, че тази държава надали ще остане цяла в близко бъдеще. Достатъчно ми беше да прекарам седмица в кюрдските градове и да поговоря с младите хора, за да го осъзная.
Тази прогноза все още не се е сбъднала, но има ясни знаци, че нещата отиват в тази посока. Аз съм щастливец, защото с очите си видях събития и се срещнах с личности, които не слизаха от световните новини в последните 20 години. Това е пътуване из човешките емоции в условия на войни, революции и бързи промени с неясни последствия.
Цялото интервю прочетете на inews.bg
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 2 | 0 |
