Александър Сергеевич Пушкин. Един класически руски автор, останал в литературната история със забележителните си произведения. Едно от тях е романът в стихове "Евгений Онегин", който той пише цели осем години. За да може заедно с него да израсне и героят му - да се промени, да натрупа житейски опит, да познае най-съкровените чувства.
Когато в младостта метежна
на наш Евгений време бе
за блянове и мъка нежна,
изпъдиха Monsieur l'abbe.
Онегин заживя свободно.
И ето го - подстриган модно,
цял dandy в лондонски костюм
сред светския суетен шум.
Той можеше тъй благородно
на френски да се обясни,
изящно да се поклони
и да танцува превъзходно.
Светът прие го, преценил,
че умен е - и твърде мил.
Пушкин описва един герой с две лица. Герой, впечатляващ с добрите си обноски, но разочароващ със същността си. Отегчен и безчувствен представител на висшето общество в Санкт Петербург.
Евгений Онегин оживява за първи път на българската театрална сцена. В ролята на руския егоцентричен персонаж умело се превъплъщава Иван Радоев, а в образа на неговата любима, Татяна Ларина, влиза актрисата Анастасия Лютова.
Студ. Тъмнина. Празнота. Първите усещания, които навява постановката, са мрачни. И почти не се променят. Някъде, сред много хора, но сам в душата си. Изгубен. Музиката и декорът засилват драматичните чувства. Атмосферата е величествена, но празна. Емоцията носи тъга.
И макар меланхоличното усещане да е преобладаващо, актьорите умело извеждат на показ комедийното такова. В един странен, но очакван, дори приятен контраст. Съчетават болезнените моменти със забавни случки, защото няма нищо по-нормално от многопластовите личности. Каквито са те, каквито са всички хора.
Иван Радоев е един чудесен съвременен Онегин. В образа му личат и най-специфичните черти на Пушкиновия герой. Той е студен, но и отегчен, тъжен, влюбен, разочарован. Той е онзи, за когото всички не спират да говорят.
"Аз съм човек, който говори само излишни и неверни думи. Имам горчив вкус в устата от тях и той не изчезва... Аз, Евгений Онегин, най-виртуозният петербургски празнодумец, съм страхливец, удавен от скука и глезотии."
Безспорно едно от най-блестящите превъплъщения принадлежи на Явор Бахаров, който играе провинциалния поет Ленски. Актьорът безпроблемно се справя с римуваните Пушкинови цитати, преведени от Григор Ленков. Неговата роля е жива, будна, влюбена и емоционална. Той обича своята Олга и е готов да прекара живота си с нея. Но приятелството с Онегин, което той неимоверно възхвалява, попарва мечтите му.
Татяна Ларина. Жената, която прави най-голямата грешка в живота си. Тя се влюбва. В човека, с когото никога няма да бъде, който ще нарани чувствата ѝ, който ще я накара да презре любовта.
"Аз ли съм този, в когото сте влюбена? Не може да бъде! Този неприятен застаряващ мъж, който сам себе си не е виждал на светло от години? Който се надява лошото осветление да скрие овехтялата му хубост, а тъмните му дрехи - отпуснатото тяло? На този ли написахте писмото си, Татяна? Не може да бъде! Пощенска грешка! Получателят е друг."
Анастасия Лютова преживява ролята. Тя въздейства на зрителите, кара ги да почувстват мъката ѝ, да усетят болката ѝ. Кара ги да преживеят неизмеримото ѝ разочарование. Но когато, след години, тя отново среща някогашния си любим, ролите са разменени. Тя е Онегин в женски образ. Студена към любовта му, отблъскваща ласките му. А най-въздействащи са последните ѝ думи към него, едни от най-емблематичните Пушкинови слова:
Обичам ви (защо да лъжа?),
но вярна ще съм аз на друг,
когото назовах съпруг.
Режисьор на постановката е Стайко Мурджев, а сценографията и костюмите са дело на Нина Пашова. Актьорският състав включва още Анастасия Ингилизова, Пламена Гетова, Мимоза Базова, Мирослав Косев, Георги Новаков, Ангел Генов, Веселин Анчев и Христо Пъдев. 
"Евгений Онегин" е класическа творба, която трябва да бъде почувствана. Неслучайно Пушкин е сред най-признатите автори - защото неговите произведения въздействат, достигат до душевността на читателя, карат го да открие в себе си неподозирани емоции. Постановката, която вече се играе на сцената на театър "Българска армия", покрива всички тези критерии. Тя е вдъхновена не само от оригиналното произведение, но и от още няколко творби на автора: разказът "Изстрел", статията "Най-новите пазители на нравствеността", негови бележки и афоризми. Следващите дати, на които можете да посетите представлението, са тази вечер, както и на 4, 19 и 29 април.
-Една зима е много време. Има зими, по-дълги от цял живот.
-Ако тази е такава, помислихте ли с кого ще я прекарате?
| 53 | 3 |
