Шедьовър, който ще ви остави безмълвни. Не, не преувеличаваме ни най-малко. Точно такива бяхме след като изгледахме 100-минутния черно-бял ням филм на режисьорa Мишел Хазанавичус "Артистът". Може би сте забелязали еуфорията около лентата, заради непрестанните ѝ призове. Филмът получи цели седем награди BAFTA, сред които за най-добър филм, най-добър режисьор, оригинален сценарий, музика, кинематография и костюмен дизайн. Фаворит е и при номинациите на Оскарите, и има защо.
Историята е завладяваща дотолкова, че ни кара да забравим, как сме седнали удобно в киносалона във времена, в които технологиите се развиват със скоростта на светлината и носят на зрителя все повече лукс и удобства. Трагикомедията на Хазанавичус сякаш само ни напомня колко емоционален, борбен и уязвим може да бъде човек, когато преследва мечтата си и отстоява позициите си, без значение в кой век живее.
Жан Дюжарден е в ролята на Джордж Валентин - брилянтният американски актьор, прочул се с участията си в неми филми, който се изправя пред собственото си его, накърнено от желанията на публиката и режисьорите. Киното претърпява своя преход, а немите филми се превръщат в озвучени, което, като всяка иновация, им носи огромна популярност. Преходът обаче не е толкова цветущ за г-н Валентин, който намира себе си тотално объркан от развитието на филмите. Гордостта му е огромна, нежеланието да се слее с технологиите - също. Остава ли накрая верен на себе си или пада свободно в прегръдките на иновациите, няма да ви издадем.
Затова пък ще ви споделим колко възхитени сме и от брилянтната игра на Беренис Бежо. Виждаме я в ролята на Пепи Милър - млада, дива и копнееща да бъде актриса. Случайността я среща с Джордж Валентин, за да преобърне той животът ѝ напълно.
Изумително е колко завладяващ е "Артистът” със своя лаконичен на диалози сценарий. Въпреки това той говори много за любов. Любовта на човека към себе си, към ближния и към живота.
Лентата е концентрирана основно върху човешките емоции, а липсата на думи само засилва връзката на зрителя със случващото се на екрана. И как иначе - гледайки шедьовърът на Мишел Хазанавичус се смяхме толкова, че очите ни се насълзиха. След това освободихме тези сълзи по лицето си, но този път от не толкова позитивни чувства. Накрая си тръгнахме от залата доволни, че най-сетне сме гледали нещо толкова добро, за което ще си мислим с дни.
Официалната премиера у нас е на 24 февруари.
| 3 | 0 |
