И аз мога!

Не е трудно да бъдем добри, макар да сме забравили значението на тази дума. Нужно е съвсем малко. Просто да се сетим за мъката по този свят, поета от плещите на едни измъчени деца. Да си затваряме очите за тях не е решение. Решението е да поемем отговорност.

Фондацията на Нели Радева ни подсеща, че и ние можем да помогнем. I Can Too. Чрез изкуството, което се размножава, което приема различни материални форми, и ни коства една символична сума, ние помагаме на деца, болни от аутизъм.

Тук ще ви разкажа за тази благотворителна организация с ангелски цели и за самия ангел-хранител, който се грижи за осъществяването на куп добрини в помощ на децата. Добрината осмисля живота, запознайте се с жената, която ми го припомни.

Разкажи ми малко повече за себе си.
Родом съм от Пловдив, от многодетно семейство - имам сестра близначка, и една по-голяма, с които много се обичаме. Възпитавани сме да бъдем ангажирани една с друга и винаги да делим всичко. След като с близначката ми завършихме езикова гимназия, спечелихме стипендия за немски университет, където отидохме да следваме. Там работих в мюнхенски вестници, а след това и в телевизионния канал RTL. Наложи се със сестра ми да работим като модели, за да си плащаме образованието.

В Германия с близначката ми и още 11 човека се грижехме доброволно за човек, болен от церебрална парализа. Имах възможността да видя разликите в грижите за болните на Запад и в България. Там например, инфраструктурата на града позволява придвижването на болния от точка А до точка Б, а тук дори бутането на бебешка количка в София е истинско изпитание.

Какво се случи след като завърши?
В желанието си да помагам на български художници, започнах да представям произведенията им в по-заможни среди. Всичко потръгна много естествено и реших да се занимавам професионално с менажирането на съвременното българско изкуство в Германия, което пък продължи цели седем години.

Каква е представата ти за изкуство?
За мен изкуството не трябва да е самоцелно, а да е обвързано със социална идея. Един пример: U2, които обвързват музиката си с добри каузи и използват славата си правилно.

Как се насочи отново към България?
Всъщност, когато бях малка, семейството ми помагаше на едно друго семейство с близнаци, но единият близнак бе с увреждане след ваксина. Майката е много силна жена и създаде дневен център за деца с увреждания в "Надежда”. Покрай тях разбрах какво е българското отношение към тези деца и бях възмутена. Те са като трамплин за правене на пари, използват се с търговски и комерсиални цели, и то само около Коледа и Нова Година.

Исках да намеря начин да ангажирам обществото с тези проблеми през цялата година. Трябваше ми решение, което хем да привлича вниманието на медиите, за да отразяват случващото се, хем и на хората, за да научат за истинските проблеми на тези деца. Изкуството се оказа решението! 

Каква беше първата стъпка към постигането на тази цел?
Тогава, преди 6 години, организирах един конкурс за детска рисунка и си казах, че изкуството само трябва да достигне до хората. Свързах се с известна компания за билбордове у нас, а те ме изненадаха много приятно. Изберете си кои билбордове искате и ще ви съдействаме, казаха. Уау! Бях изумена, защото не познавах никого, нито те знаеха коя съм аз. И все пак помогнаха.

В този период се опитвах да включа различни медии и организации с кампанията, търсех всякаква помощ. Веднъж ми се обадиха от Министерството на транспорта и предложиха да облепят градския транспорт с тези детски рисунки. За моя огромна изненада скоро София бе украсена с произведенията на малчуганите.

Какво те разочарова в началото?
Недоверието и неразбирането. Питали са ме каква е моята мотивация, за да се занимавам с благотворителност. Само аз ли смятам, че за да мислим за проблемите, те не трябва да са дошли на нашата глава?

А какво научи?
Разбрах, че българинът е много добър човек, стига да има вяра в това, което прави.

"И аз мога” има силно социално послание.
Да, идеята ни е покажем на хората, че всеки един може да направи добро. Виждате, че музикантите ни подаряват песни, режисьорите ни помагат с опита си, фотографът Иван Коловоз снима специално за нас фотосесиите. Всички те помагат напълно безвъзмездно.

Какво могат да си купят хората, за да помогнат на децата?
Най-разпространени са тениските с надпис I Can Too и коледните картички. Предлагаме и различни аксесоари. Идеята е да ангажираме и младите, изтривайки негативното отношение към фондациите. Да им припомним, че добротата е модерна!

Количествените натрупвания водят до качествени изменения, така че усилията ни не са напразни. В стремежа си да модернизираме продаваните продукти, успяваме да спечелим определен брой хора.

Кой рисува рисунките?
Както деца с увреждания, така и здрави дечица, които макар и малки, винаги ни подкрепят. Например, когато знаят, че рисуват за изложба, те очакват да им върнат рисунките. Но като разберат, че рисуват за други деца, за I Can Too, те доброволно ни ги подаряват.



А откъде можем да си купим картичка или аксесоар?
Имаме онлайн каталог, а освен това различни хотели, магазини и козметични салони сами решават да ни съдействат и да предлагат наши стоки. Тези места могат да се видят на сайта.

Мислили ли сте да отворите магазин?
Да. Имаме желание да го направим, просто е трудно от финансова гледна точка. Отворени сме за всякакви идеи и с радост бихме приели да напълним някое свободно пространство с продукти на I Can Too.

Kакво постигна I Can Too през годината?
Създадохме център за деца с множествени увреждания в Студентски град за краткото време от пет месеца. Благодарим на медиите, чрез които намерихме помощта на различни фирми за изграждането на това място.

Сега в този център се рехабилитират по 350 деца на месец, като идват и специалисти от Швейцария, Германия и Украйна.

Към нас се обръщат страшно много родителски организации, но ние помагаме на тези, които след като създадем центъра, от който има нужда, ще могат да го управляват и ще имат добър екип от специалисти.

За какво работите в момента?
Общината в Пловдив ни дари едно място от 400 квадрата, което е в окаян вид. В момента работим над този проект, като идеята ни е отново различни бизнес компании да се включат, както решат - с дарения, с контакти, с доброволна работа.

Какви са пречките пред вас?
Хората са изгубили доверие. Толкова са били лъгани досега, че сега на нас ни е изключително трудно да се борим срещу този лош имидж. Вместо да си вършим работата, първо трябва да убеждаваме обществото, че благотворителността не е нещо лошо, което трябва да се подразбира всъщност.

I Can Too ще има представителство и в Америка. Какво очаквате да постигнете там?
В САЩ обществото се е ангажирало с проблемите на децата и доверието в такива организации не е изчезнало. Идеята ни е да продаваме българско изкуство там, а събраните пари да връщаме в България. Предимството там е, че когато даряваш, получаваш данъчно облекчение, което е огромен плюс за всички.

Поздравления за ентусиазма, но как ще популяризирате идеята си?
Започваме от нулата, но с много активност вярваме, че ще се справим. За начало ще организираме едно благотворително събитие, а в бъдеще ще работим и с дизайнерка, която живее там. Смятаме да ангажираме и различни музиканти, като за начало търсим български имена, прочули се в чужбина, които да ни съдействат. 

За какво мечтаеш?
Да се възвърне вярата в добро у хората. Ако поне веднъж на ден мислим за децата, ще направим света си много по-добър.