Лъже. Краде. Пак го прави. Продала е телефона си. Взела е пари от баба си. Откраднала е злато, заложила го е. Пред изключване е. Изгониха я от работа. Прекъснала е следването. За седми път. Отслабнала е. Пак е започнала. Сега какво? Опитахме всичко!
За добро или лошо всеки от нас е чувал, знае или има личен досег с проблема със зависимостите.
Международната класификация на болестите определя зависимостите към вещества - алкохол и наркотици - като "хронично рецидивиращо заболяване". И ние като че ли имаме навика да мислим за зависимите като за "безнадежден случай”. Много хора все още смятат този проблем за нещо непреодолимо.
Дотук с клишетата! Защото екипът на Jenite.bg посети едно специално място, където желанието за живот е по-силно от диагнозите и проблемите. Поводът бе 26 юни, Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици. Причината е борбата за живот. Мястото се нарича терапевтична "Феникс".
Къща "Феникс" е общност, в която се лекуват жени и мъже с различни проблеми – хранителни разстройства, алкохолна, хазартна и наркотична зависимост.
Всяка година екипът на терапевтична общност "Феникс” организира ден на отворените врати – това е и датата, на която "къщата”, както я наричат всички, отваря врати преди 12 години. Това е първата и единствена рехабилитационна програма, която не просто отговаря, но е част от създаването на стандартите за добра практика на EFTC (Еuropean federation of thераeutic communities).
Сградата на бившето училище в село Бракьовци днес приютява терапевтичната общност – място, в което десетки хора променят живота си, намират нова идентичност и преодоляват зависимостта. Това е и значението на посланието, с което стартира всеки ден на тероторията на къщата: "Тук сме, за да преодолеем миналото и изградим бъдещето!"
"За нас ритуалите имат много голямо значение и затова на тази дата всяка година символично отваряме вратите на "Феникс". Така резидентите (хората, които се лекуват в програмата) имат усещане, че са в защитена среда, а в същото време не са затворени.” С тези думи ни посреща Галя Касабова, психотераевт и директор на къща "Феникс”.
Срещнахме се с нея, както и с още трима специалисти от екипа - Бойка Боянова, Кирил Георгиев и Иван Шентов - за да поговорим открито за модела на работа със зависими.
"Тук ние се учим и се окуражаваме взаимно да имаме отворена комуникация и да функционираме като общност. В емоционален контекст идеята за отворените врати е път към отваряне на душите на резидентите. Една от основните ни задачи е да се научим да даваме, а не да взимаме,” разказва Галя Касабова за символиката на този ден.
И наистина, когато екипът ни стигна до сградата на бившето училище в селото, портите бяха широко отворени, разкривайки път към светла сграда с голям двор и пейки отпред. Посрещна ни надпис, издълбан върху дървена табела, който гласи: "Добре дошли!”
Отворени бяха и вратите на самата къща, над които бе закачен друг ръчно правен от самите резиденти надпис, този път цветен и върху хартия. А ето и какво научихме, след като прекрачихме прага на терапевтичната общност и се срещнахме с екипа.
Какво е заложено в идеята терапевтична общност и какво представлява програмата?
"Като метод и модел терапевтичната общност дава перспектива за един нов начин на живот, за промяна на идентичността, нагласите и ценностите. В къща "Феникс" ние имаме изградени терапевтична култура и традиции, основани на научни доказателства – ние разглеждаме зависимостта като симптом, а не като следствие от ползването на това или онова вещество,” започва темата Галя Касабова.
Фазите на програмата включват адаптация, самоосъзнаване и промяна, обратен преход и ресоциализация. Те приобщават резидентите към нови модели, към вникване и осъзнаване на това, което мислят, чувстват и правят. А най-сериозният терапевтичен инструмент за промяна е не психологът, а групата.
Самата програма е ориентирана както към зависимости към вещества, като алкохол и наркотици, така и към зависими поведения (хранителни разстройства, хазартна зависимост, компютърна/интернет зависимост и други) и е много интензивна. Включва обмяна на опит, социални роли и дейности в рамките на групата. Това дава шанс за повлияване мотивацията на зависимия, така че той да погледне от друг ъгъл и да открие, че има смисъл да промени живота си.
Програмите в България, които предлагат лечение на зависимости за жени се броят на част от пръстите на едната ръка. "Феникс” пък е единствената в България от "смесен тип” - предлага помощ и на мъже, и на жени.
Освен, че екипът на терапевтичната общност извършва непрекъснат мониторинг на всички дейности и процедури, заложени в програмата, неговите членове претърпяват непрекъснато обучение. Почти всички са сертифицирани терапевти, а някои от тях, като Иван Шентов и Кирил Георгиев, са успешно преминали програмата бивши резиденти.
Сградата на старото училище в село Бракьовци, която днес приютява ТО "Феникс"
Структура и режим
Тъй като програмата сама по себе си представлява умален модел н обществото и семейството, тя има и своята йерархия, която е съблюдавана от всички. В началото, когато човек за първи път влезе в общността, той започва със статут на младши резидент, а след около две седмици се издига в резидент.
След известно време престой по време на така нареченото общо събрание групата решава дали един резидент да бъде "повишен” в старши резидент. Йерархичната стълбица продължава нагоре с ролите на мениджър, експедитор и координатор. С всяко преминаване в следваща фаза човек има все повече отговорноси и от него се очаква да поема ангажименти и да се грижи за по-новите в програмата.
Колкото до дневния режим на резидентите, той е изключително строг и се спазва стриктно.
Денят започва в 7:30 сутринта, когато всички резиденти се събират в кръг, за да изпълнят така наречения ритуал, по време на който всеки от групата извиква името си, например "Аз съм Иван", а останалите извиквикат заедно: "Иван е чист!"
Следва сутрешното събиране, по време на което всеки от резидентите споделя как се чувства. Целта е всички да се мотивират един от друг и да дадат позитивен старт на деня си, който продължава с така наречената трудотерапия.
За тази цел групата е разделена на три тийма - първият е в кухнята, за да приготви храна за целия ден, вторият има задача да се грижи за двора, а третият - за самата къща.
След това всеки тийм се събира поотделно, като целта е да споделят помежду си как се чувстват. Така се проследява емоционално състояние на резидентите, а координаторът и експедиторът през цялото време са наясно със състоянието на групата.
Следват терапевтичните групи, които са различни всеки ден и са определяни като най-важната част от деня. Най-ключовите са превенция на срив и рецидив и конфронтация. Групите за мотивация и семинарите пък се водят от самите резиденти. После всички разполагат с лично свободно време до вечеря. Привечер цялата група се събира и се забавлява - слуша се музика, играят се различни игри, които сплотяват групата. Това учи хората да се веселят заедно без намесата на каквито и да е вещества или пък телевизия, което по думите на Кирил Георгиев, развива креативността до едно ново по-високо ниво.
Дневният режим приключва с вечерно събиране, чиято цел е всеки резидент да направи своя равносметка пред групата за това как е минал денят му, как се чувства, от какво е удовлетворен и от какво - не.
"Този режим учи резидентите да бъдат част от общество. Именно по този начин функционираме всички хора. Уменията, които се създават с работата, с терапевтичните групи и с игрите и фитнеса, дават една по-добра перспектива за общуване с другите, която, след завършване на програмата, помага много и в работата, и в отношенията със семейството и близките хора,” обобщава Иван Шентов.
След излизане от програмата
Главната цел е човек да се реинтегрира и да се влючи активно като работна сила в обществото, прилагайки на практика социалните умения, придобити по време на престоя в терапевтичната общност. Затова вече бившият резидент трябва да изгради своя социална мрежа, в която може да открие опорни точки, да разчита на хора, които в критични моменти да му помогнат да поддържа своята ремисия.
По време на тази част от програмата, наречена ресоциализация, се работи и със семейството на зависимия.
Ресоциализацията е разделена на две фази, като продължителността може да бъде от 6 месеца до 1 година. В края на програмата се прави оценка, в която водеща роля има самият участник.
До 2 години след това пък се осъществява проследяване - какво се случва с вече бившия резидент, дали е започнал работа, или пък учи, дали поддържа ремисията си и е намалил криминализираното си поведение.
Част от бившите резиденти, преминали през пълната програма, впоследствие стават част от екипа, което е своеобразна кулминация на личностното израстване и е най-силният показател за ефективността на цялостната програма - резидентът преминава през всички етапи, завръща се успешно на сцената на живота и след това е в помощ на екипа.
"Именно това са най-достойните членове на екипа ни,” допълва Галя Касабова.
Общата стая в къщата
Информацията и проблемите
След като ви запознахме от близо с модела на терапевтичната общност и ви разкрихме програмата в детайли, няма как да не обърнем внимание и на основните проблеми, с които екипът се сблъсква ежедневно. А те съвсем не са маловажни.
"Лечението на зависимия е изключително скъпа интервенция, защото изисква време за поддържане и много усилия от всички посоки - семейство, пациент и екип. Затова и се опитваме постоянно да участваме в различни проекти, които да ни помагат във финансирането. Фактът, че сме частна структура, затруднява лесния достъп до включване в програмата. Екипът инвестира изключително много личностен ресурс, както и професионално и човешко разбиране,” разкрива Галя Касабова и допълва: "Ако този модел бе подкрепен финансово от държавата и в частност от НЗОК и социалните институции, нещата щяха да бъдат различни - нямаше да бъде ограничена възможността да има повече хора, които да бъдат излекувани.”
В заключение към това Иван Шентов добавя: "Нашият модел е добрият вариант за лечение, защото метадоновите програми могат да обхванат минимален процент от общата картина на зависимите в България. А при нас могат да получат помощ както хора със зависимости към вещества като наркотици и алкохол, така и хора със зависими поведения - хранителни разстройства, хазартна зависимост, личностни разстройства и дори зависимост към компютърни игри и интернет.”
А какво разкрива екипът на терапевтична общност "Феникс” по повод проблема с различните зависимости, колко дълъг е пътят, който зависимият и неговите близки трябва да извървят и какви са възможните начини за превенция, ще разберете още тази седмица във втората част от това интервю.
| 44 | 1 |
