Честит празник на всички наши приятели, които обичат да четат! И не смятат, че любовта към красивото и искрено слово е старомодна.
По случай светлия 24-и май, решихме да ви разкажем за интересните приключения на книгите в наши дни. В рамките на световната инициатива Bookcrossing. Това е "практиката да се оставя книга на публично място, за да бъде намерена и прочетена от други, които след това ще повторят действието" - според определението от сайта на този глобален литуратурен клуб. Световните медии определят Bookcrossing като "писмата в бутилка на новото време", "невероятен глобален социологически експеримент". "Aко обичате книгите, пуснете ги на свобода!".
Лично според нас, Буккросинг (както е прието да се изписва на български) дава впечатляващ шанс на интернет да помага за популяризирането на книгите, вместо да ги засенчва. Инстинските книги - онези с миризма на стара или нова хартия, на печат, които се държат в ръце, пазят се или се мачкат, но при всички положения съдържанието им се усеща много по-силно, отколкото ако просто го четем от стъклен екран. След това обаче сме свикнали да ги трупаме по рафтовете на домашните си библиотеки, откъдето едва ли някога ще бъдат прочетени пак.
Буккросинг дава възможност на книгите да се отърсят от праха на застоелия живот и да се отправят към нов, далеч по-вълнуващ такъв. В който ще пътешестват на свобода, ще попадат в различни ръце, ще бъдат наистина четени и ще изживеят собствената си съдба. А ние можем да я следим и да й се радваме отдалеч, тъй като книгите в Буккросинг получават собствено "ЕГН" - чрез него участниците един след друг съобщават за намереното заглавие и за настоящото му местонахождение.
Вероятно сте чували вече за тази инициатива - в България съществува от 2003 година насам. Но ако все още не сте се включили, защото не ви е ясно как точно се осъществяват приключенията на книгите, потърсихме подробна информация от Милена Златарова. Тя обожава литературата и се превърна в истински рицар на словото, след като първа създаде информативен сайт за Буккросинг на български език и посвети искрените си усилия на неговото популяризиране.
Каква е историята на Буккросинг в световен машаб?
Идеята е на американския програмист Рон Хорнбейкър. Тя е вдъхновена от други сайтове за проследяване на предмети, като доларови банкноти и фотографии. Сайтът Bookcrossing.com стартира на 21 април 2001 и бързо набира популярност.
Как разбрахте за инициативата и какво Ви привлече да я доведете в България?
Препоръчаха ми сайта в чуждестранен интернет форум. Бях напълно запленена от идеята още след първото ми посещение. Привлече ме най-вече безвъзмездната размяна на книги и възможността да се проследи през какви ръце минават, което ми се стори много забавно.
Трудно ли е въвеждането на Буккросинг по нашите ширини?
През първите години беше доста трудно - Буккросинг се възприемаше като нещо твърде необичайно, екзотично, чак съмнително. По мои наблюдения едва през последните няколко години започва да се популяризира и да се възприема все по-позитивно.
Имате ли представа относно броя книги, които са "пуснати на свобода" от България?
За 9 години аз самата съм освободила към стотина книги. Общият брой през годините е трудно да бъде проследен, но на месец се освобождават средно между 3 и 5 книги.
Ако човек иска да освободи своя книга, как би следвало да я обозначи, за да може да проследи пътя й?
Първо трябва да я регистрира в Bookcrossing.com и след това да отбележи вътре в самата книга номера за идентичност, който тя ще получи. Може да се залепи специално закупен или ръчно направен етикет, а може и просто да се отбележи с химикалка или молив. Получаването на номер е напълно безплатно и ако човек желае да остане анонимен, не е задължен да въвежда лични данни. След това, когато някой друг намери книгата, ще я открие по номера в сайта и ще съобщи за нейното местонахождение.
Пристигат ли у нас книги от чужбина?
Да, пристигат под формата на участие в читателски кръгове (bookrings), като доброволни подаръци и при посещения на чужди буккросъри в България. Съвсем пресен пример е книга, оставена наскоро в курорта "Златни пясъци" от немски буккросър.
В чужбина книгите се оставят както на специално обозначени за целта буккросинг зони, така и по пейки в градинките, по дървета, улични телефони... Мислите ли, че у нас е ефективно да се предават книгите на такива произволни публични места?
Моите наблюдения показват, че е по-ефективно да се оставят в буккросинг зони.
Къде се намират те?
Тук има актуален списък с буккросинг зоните в София. За други градове, за съжаление, нямам информация, но и там съществуват такива зони.
Как един собственик може да превърне кафенето, ресторанта, клуба си или друго заведение в буккросинг зона?
Необходимо е само малко място за книгите и малко свободно време за регистрирането им в сайта, тъй като не всички пристигат със свой собствен номер.
Мислите ли, че българинът се отнася с достатъчно уважение към книгите?
По-скоро има собственическо отношение към тях. Книгата все още се възприема като материално притежание, което непременно трябва да присъства завинаги в домашната ти библиотека. В същото време четенето не е масова практика. Трябва да се научим да четем повече и да разменяме повече, тогава ще отприщим потока на свободния обмен на пътуващи книги.
Съществуват ли "крадци на книги", които си запазват намереното и не предават нататък?
Напълно е възможно част от намерените книги да приключат пътешествието си в нечия чужда библиотека, но това е част от съдбата им. Остава само да се надяваме, че са прочетени и харесани.
Какво предстои в близко бъдеще за Буккросинг България?
Най-голямото предстоящо събитие е стартирането на пълния превод на официалния сайт Bookcrossing.com на български език. Работата по превода бе осъществена от екип на доброволни начала, който включваше мен и моите литературни съмишленички Елена Петрова и Лора Филипова. Все още не ми е известна точната дата, но ще е скоро и аз го възприемам като един прекрасен подарък за Деня на славянската писменост - 24-и май.
Бихте ли обобщили, какво означава за Вас инициативата Буккросинг?
Тя съчетава в едно любовта към четенето и забавната игра. За мен беше начин да се приобщя към съвременната литература в един период, когато в България се издаваше и превеждаше много оскъдно. Буккросинг стана повод за много нови запознанства - както с нови за мен автори, така и с нови хора.
Какво ще пожелаете на българските читатели по случай 24-и май?
Пожелавам им да откриват прекрасни, стойностни книги, които да ги правят по-добри хора!
Един от девизите на Буккросинг гласи: "Да свържем хората чрез книгите!" Екипът на jenite.bg смята, че това е прекрасна кауза. И макар да си ги обичаме, с удоволствие ще пуснем на свобода някои книги от личните си колекции. Само от български автори - за да почетем подобаващо днешния Ден на славянската писменост.
Ще се присъедините ли и вие?
| 24 | 0 |
