Ученик бе пребит от съученици. Ученици нападнаха учителя си. Студент почина след съквартирантска свада. Това са черните заглавия, с които ни "посрещат" вечерните емисии новини. Всяко следващо е по-ужасяващо от предишното, а страшното е, че сякаш свикваме да ги чуваме.
През март месец, който традиционно свързваме с нежния пол, решихме да обърнем поглед към едни от най-уязвимите в социален аспект – жените и децата. Срещнахме се с психолога Донка Петрова, с която поговорихме на болезнени обществени теми. Една от тях е свързана с насилието.
1560 българчета са били подложени на домашен тормоз през изминалата година, регистрираните случаи на насилие над деца за 2011 година са 2155. Зад сухите статистики обаче стоят ръце, изцапани с кръв. Белези, които за разлика от физическите, трудно заздравяват. Болка, страх, горчивина, омраза.
Защо агресията се е превърнала в нормален начин на общуване за подрастващите, какво може да се направи за превенцията на насилието, в по-лошия случай – какви са вариантите след това?
Агресията е сложен феномен и обикновено комбинация от фактори водят до нейната проява – както при децата, така и при възрастните, обяснява психолога Донка Петрова.
При децата, ако трябва да се опитаме да обобщим, много често първоизточник могат да бъдат проблеми в семейството, заради които трупат негативни емоции, стават свидетели на модели на поведение, които са агресивни, или търпят лошо отношение. И от друга страна, проблем е ако децата не усвояват в рамките на семейство добри начини за комуникация – начини, които не включват посегателство, нарушаване на правата на другите хора; ако не познават друг начин за реагиране в случай на конфликт или когато са много ядосани, освен чрез агресия. Насилието в семейството води до прояви на насилие в самите деца, категорично заявява психолога.
Проявите на агресия могат да се обяснят и със стремежа към установяване на контрол. Всеки човек има потребността да има някакъв контрол върху своя живот и света около себе си, това е залог за психично благополучие. Децата, на които всичко им се забранява или са дисциплинирани строго, често възвръщат усещането си за контрол чрез насилие. В училище започват да тормозят по-слабите деца, намират си лесни жертви. Отнемането на контрола от насилника, нуждата на жертвата да го възстанови, са в основата на такива крайни агресивни прояви.
Проблемът при подрастващи, които околните определят като много тихи и спокойни, неконфликтни ученици, може да бъде точно такъв – да усещат, че нямат достатъчно контрол над себе си и живота си, обяснява още Донка Петрова. И в един момент по изключително жесток начин си възвръщат контрола. Ставаме свидетели на драстични случаи, като внасяне на оръжие училище, жестоки нападения над учители, които се явяват вид авторитет. Дори опитите за самоубийство са начин за възвръщане на контрола. Съвсем пресен пример е опитът на 16-годишното момче от Русе да сложи край на живота си след скандал с майка си. Младежът скача от петия етаж и е с два счупени крака, за щастие без опасност за живота.
Опитите за самоубийство нерядко са свързани и с някакво (не напълно осъзнато) желание да бъдат наказани околните, да им се причини страдание – наказание за това, че не са били достатъчно разбиращи или подкрепящи, така че в такива случаи отново може да става дума за липса на достатъчна комуникация с важните за младия човек хора, а самият опит да се нарани да се превърне в един отчаян ход за предизвикване на внимание към изживяваното страдание.
За да не се стига до дрaстични случаи на насилие или автоагресия, е изключително важно човек да познава негативните си емоции, да открива начини да ги разтоварва. Отрицателните чувства трябва да се освобождават на порции, за да не се стигне до тяхното натрупване и ескалиране по краен начин.
Това, което може да се направи, за да се избегнат агресивните прояви, е да се общува.
Комуникацията между деца и родители е изключително важна, категорична е Донка Петрова. Родителите не просто трябва да осигуряват грижите в материален аспект за детето, но да се вслушват в него. Една комуникация, която е постоянна и свързана с опит да се видят проблемите през погледа на децата – кое ги натъжава, притеснява. Да се създадат умения за саморефлексия - подрастващите да се вглеждат в себе си, да осъзнават преживяванията си, да разберат, че е добре да се говори за тези неща и да разтоварват емоциите по някакъв здравословем начин.
Връзката със специалист винаги е вариант, разбира се, обяснява психолога. Колкото по-рано започне да се работи по един проблем, толкова изходът е по-вероятно да бъде положителен. И макар психологическият тип помощ да е нещо, което в България доста често да се свързва с идеята за лудост или срам, по-добре решения на трудните въпроси да се търсят съвместно със специалист. А ние познаваме няколко, които са на разстояние от едно телефонно обаждане.
| 21 | 0 |
