Децата и агресията

Насилието може да се преодолее чрез общуване

Децата и агресията

Ученик бе пребит от съученици. Ученици нападнаха учителя си. Студент почина след съквартирантска свада. Това са черните заглавия, с които ни "посрещат" вечерните емисии новини. Всяко следващо е по-ужасяващо от предишното, а страшното е, че сякаш свикваме да ги чуваме.

През март месец, който традиционно свързваме с нежния пол, решихме да обърнем поглед към едни от най-уязвимите в социален аспект – жените и децата. Срещнахме се с психолога Донка Петрова, с която поговорихме на болезнени обществени теми. Една от тях е свързана с насилието.

1560 българчета са били подложени на домашен тормоз през изминалата година, регистрираните случаи на насилие над деца за 2011 година са 2155. Зад сухите статистики обаче стоят ръце, изцапани с кръв. Белези, които за разлика от физическите, трудно заздравяват. Болка, страх, горчивина, омраза.

Защо агресията се е превърнала в нормален начин на общуване за подрастващите, какво може да се направи за превенцията на насилието, в по-лошия случай – какви са вариантите след това?

Агресията е сложен феномен и обикновено комбинация от фактори водят до нейната проява – както при децата, така и при възрастните, обяснява психолога Донка Петрова.

При децата, ако трябва да се опитаме да обобщим, много често първоизточник могат да бъдат проблеми в семейството, заради които трупат негативни емоции, стават свидетели на модели на поведение, които са агресивни, или търпят лошо отношение. И от друга страна, проблем е ако децата не усвояват в рамките на семейство добри начини за комуникация – начини, които не включват посегателство, нарушаване на правата на другите хора; ако не познават друг начин за реагиране в случай на конфликт или когато са много ядосани, освен чрез агресия. Насилието в семейството води до прояви на насилие в самите деца, категорично заявява психолога.

Проявите на агресия могат да се обяснят и със стремежа към установяване на контрол. Всеки човек има потребността да има някакъв контрол върху своя живот и света около себе си, това е залог за психично благополучие. Децата, на които всичко им се забранява или са дисциплинирани строго, често възвръщат усещането си за контрол чрез насилие. В училище започват да тормозят по-слабите деца, намират си лесни жертви. Отнемането на контрола от насилника, нуждата на жертвата да го възстанови, са в основата на такива крайни агресивни прояви.

Проблемът при подрастващи, които околните определят като много тихи и спокойни, неконфликтни ученици, може да бъде точно такъв – да усещат, че нямат достатъчно контрол над себе си и живота си, обяснява още Донка Петрова. И в един момент по изключително жесток начин си възвръщат контрола. Ставаме свидетели на драстични случаи, като внасяне на оръжие училище, жестоки нападения над учители, които се явяват вид авторитет. Дори опитите за самоубийство са начин за възвръщане на контрола. Съвсем пресен пример е опитът на 16-годишното момче от Русе да сложи край на живота си след скандал с майка си. Младежът скача от петия етаж и е с два счупени крака, за щастие без опасност за живота.

Опитите за самоубийство нерядко са свързани и с някакво (не напълно осъзнато) желание да бъдат наказани околните, да им се причини страдание – наказание за това, че не са били достатъчно разбиращи или подкрепящи, така че в такива случаи отново може да става дума за липса на достатъчна комуникация с важните за младия човек хора, а самият опит да се нарани да се превърне в един отчаян ход за предизвикване на внимание към изживяваното страдание.

За да не се стига до дрaстични случаи на насилие или автоагресия, е изключително важно човек да познава негативните си емоции, да открива начини да ги разтоварва. Отрицателните чувства трябва да се освобождават на порции, за да не се стигне до тяхното натрупване и ескалиране по краен начин.

Това, което може да се направи, за да се избегнат агресивните прояви, е да се общува.

Комуникацията между деца и родители е изключително важна, категорична е Донка Петрова. Родителите не просто трябва да осигуряват грижите в материален аспект за детето, но да се вслушват в него. Една комуникация, която е постоянна и свързана с опит да се видят проблемите през погледа на децата – кое ги натъжава, притеснява. Да се създадат умения за саморефлексия - подрастващите да се вглеждат в себе си, да осъзнават преживяванията си, да разберат, че е добре да се говори за тези неща и да разтоварват емоциите по някакъв здравословем начин.

Връзката със специалист винаги е вариант, разбира се, обяснява психолога. Колкото по-рано започне да се работи по един проблем, толкова изходът е по-вероятно да бъде положителен. И макар психологическият тип помощ да е нещо, което в България доста често да се свързва с идеята за лудост или срам, по-добре решения на трудните въпроси да се търсят съвместно със специалист. А ние познаваме няколко, които са на разстояние от едно телефонно обаждане.

21 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



63
Не е посочен 01.04.2012|14:21
Трябва по често да им казваме , че ги обичаме. Така децата ще приемат това за нещо нормално и ще връщат същото, нали са наше огледало.
62
Не е посочен 29.03.2012|11:16
Говорене,и пак говорене! Не спирайте да им говорите на децата си!
61
Не е посочен 28.03.2012|14:28
е, не много бавно, все пак не са олигофрени. според мен детето оценява, когато му говориш като на голям човек.
60
Не е посочен 28.03.2012|14:27
това е вярно до някъде, но агресията може да има много други причини. съучениците например.
59
Не е посочен 28.03.2012|14:25
Това, което може да се направи, за да се избегнат агресивните прояви, е да се общува.
58
Не е посочен 28.03.2012|14:10
Да, за съжаление е така, в най-голяма степен зависи от родителите!
57
Не е посочен 28.03.2012|14:09
Много гадна статистика!
56
Не е посочен 28.03.2012|13:18
така е родителите трябва да са по сдържани
55
Не е посочен 28.03.2012|13:17
Агресията става все по - голяма при децата , което наистина е жалко
54
Не е посочен 28.03.2012|12:56
така е ролята на родителите е най - важна
53
Не е посочен 28.03.2012|12:55
Децата се учат от родителте си ... ако родителите са агресивни и децата стават такива
52
Не е посочен 28.03.2012|12:05
не трябва да я допускаме
51
Не е посочен 28.03.2012|11:38
Да...става много страшно- но все пак всичко зависи от родителите...
50
Не е посочен 28.03.2012|11:24
То на днешно време агресията е навсякъде и се насажда и на малките...
49
Не е посочен 28.03.2012|11:15
затова и да си родител е най- трудната професия...
48
Не е посочен 28.03.2012|11:14
не е , все пак това не е като да се грижиш за домашен любимец
47
Не е посочен 28.03.2012|11:05
много е деликатна тази тема за възпитанието на децата , не е лесно ...
46
Не е посочен 28.03.2012|11:01
Много деца на днешно време са доста агресивни....
45
Не е посочен 28.03.2012|10:57
не винаги е така , има родители , които да дали много за възпитанието , а те нищо н епопиват ...
44
Не е посочен 28.03.2012|10:53
Определено е така!
43
Не е посочен 28.03.2012|10:50
Това е от най-голямо значение!
42
Не е посочен 28.03.2012|10:47
ако родителите са свестни и децата ще са така
41
Не е посочен 28.03.2012|10:45
Много зависи в каква среда расте детето
40
Не е посочен 28.03.2012|10:41
защото повечето родители най им е лесно да кажат ,че само с приказки не става , по бързият начин - бият ги .
39
Не е посочен 28.03.2012|10:40
Защо да не ни се вярва, като е така
38
Не е посочен 28.03.2012|10:39
Така си....голям ефект има...
37
Не е посочен 28.03.2012|10:25
общуването му е майката ,колкото и да не ни се вярва !
36
Не е посочен 28.03.2012|10:11
примера е от родителите,каквито са те,такива са и децата им
35
Не е посочен 28.03.2012|09:24
доста неприятно е да слагаш всички под знаменателя
34
Не е посочен 28.03.2012|08:41
Много отдавна не ми се е случвало да посегна на децата си, може би, когато бяха по малки и нещо са ме изнервели, но така съм ги шляпвала, че те започваха да се смеят.Насилието не е метод за възпитание, това е начин да излеем собственият си гняв, но помислете има ли смисъл, задайте си въпроса каква вина имат децата ни за нашите проблеми? Никаква, ние сме си избрали да ги имаме и трябва да се грижим за тях, наш дълг е.
33
Не е посочен 28.03.2012|08:38
С децата трябва да се говори бавно, спокойно и да се използват прости термини, разговорът трябва да протича на познат за тях език, в никакъв случай не трябва да им се крещи или да се използва насилие, тогава детето се озлобява и не се постига желаният резултат.
32
Не е посочен 28.03.2012|08:36
Насилието ражда насилници, много често децата, станали жертва на насилие в детството си, когато пораснат се превръщат в престъпници, дори убийци, какъвто пример дадете на децата си, такива хора ще ги направите.
31
Не е посочен 27.03.2012|18:38
Някои определено нищо не правят.
30
Не е посочен 27.03.2012|18:38
Да, много е важно да се общува.
29
Не е посочен 27.03.2012|18:38
Да, наистина са много агресивни.
28
Не е посочен 27.03.2012|18:37
Това момченце кой знае как пищи :)
27
Не е посочен 27.03.2012|18:37
Родителския подход е много важен.
26
Не е посочен 27.03.2012|18:37
Много се ядосвам, когато виждам агресивни деца.
25
Не е посочен 27.03.2012|18:22
Това е най-лошото, децата ще разберат, че по-силният побеждава.
24
Не е посочен 27.03.2012|18:21
Имат, но не знаят как или самите родители са агресивни!
23
Не е посочен 27.03.2012|18:21
Не знаят как да се справят и оставят нещата на самотек
22
Не е посочен 27.03.2012|17:31
клин клин избива или ти го набива
21
Не е посочен 27.03.2012|17:30
Много е страшно , че родителите пренебрегват този проблем и се надяват той да отмине , но колкото повече расте детето толкова по - агресивно става
20
Не е посочен 27.03.2012|17:29
зе децата винаги трябва да има време
19
Не е посочен 27.03.2012|17:19
достатъчно е да поставиш основата
18
Не е посочен 27.03.2012|17:18
ами като няма време
17
Не е посочен 27.03.2012|17:14
ако родителите са на място се съмнявам децата да имат нужда от такива специалисти
16
Не е посочен 27.03.2012|17:13
Родителите трябва да обръщат повече внимание на децата си ....
15
Не е посочен 27.03.2012|17:00
Едно време във всяко училище имаше психолог.
14
Не е посочен 27.03.2012|16:59
В никакъв случай. По-зле ще стане.
13
Не е посочен 27.03.2012|16:58
Има още едно - клин клин избива. Дали боят няма да оправи малко емоционалното състояние на тези деца?
12
Не е посочен 27.03.2012|16:55
Винаги ми е било странно като чуя лапе на 5-6 годинки да ругае по майка си, а тя да го слуша пасивно.
11
Не е посочен 27.03.2012|16:54
Дари да го гледаш като писано яйце, пак може да кривне по лошия път.
10
Не е посочен 27.03.2012|16:53
Много смислена и полезна статия! Вече има много центрове и специалисти, които могат да помогнат на децата с по-темпераметен характер.
9
Не е посочен 27.03.2012|16:51
Винаги е имало агресивни деца, но когато едно кипящо от енергия телце е затворено в панелната клетка и от него се изисква само да учи като нищо тази енергия може да се пренасочи в нещо стихийно.
8
Не е посочен 27.03.2012|16:48
Как се казваше - физическото насилие е признак на умствено безсилие. Има нещо вярно в тази приказка.
7
Не е посочен 27.03.2012|16:48
за съжаление повечето родители я пренепрегват тази тема
6
Не е посочен 27.03.2012|16:47
децата в днешно време са наистина много агресивни ... и това е грешка на родителите
5
Не е посочен 27.03.2012|16:44
абе внимавайте малко с тия обобщени изказвания.
4
Не е посочен 27.03.2012|16:43
Това, което може да се направи, за да се избегнат агресивните прояви, е да се общува.
3
Не е посочен 27.03.2012|16:28
родителите не спят, а ходят на работа и най-често децата са отглеждани или на улицата или от старите си баби, които нямат достатъчно авторитет пред тях.
2
Не е посочен 27.03.2012|16:27
Сложна тема...много сложна и болезнена. Важното в винаги да се оръща внимание на проблема, а да не се подминава или игнорира!
1
Не е посочен 27.03.2012|16:17
Ужас. Родителите спят и нищо не правят за децата си.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay