Смело мога да кажа, че Диляна Попова е една от най-стилните дами, които познавам. Този факт изобщо не е свързан с дрехите, които носи, или с начина, по който се държи. И в същото време, се обуславя именно от тях. Диляна има стил - естествен, нежен и непринуден, очарователно небрежен и страхотно индивидуален.
Рядко може да бъде видяна на места, изобилстващи от кич и злато. Ала нищо чудно да се натъкнете на нея, докато разхожда кучето си в някой парк, да заема мястото си в някой театрален салон или да се забавлява с приятели в някой рок клуб, без грим и облечена семпло, в топ и джинси.
Така я видях за пръв път и въпреки всичко, тя направо блестеше. Сега я потърсих отново, като този път ме посрещна в модното си ателие в София, в което от известно време дава материален израз на своята креативност - чрез дрехите, които прави. Посреща ме облечена с спортен панталон и в една от тениските ѝ със щампи. Обута е в кецове. Няма грим. И пак блести. Ето какво ми сподели тя за модата, за занаята, за дрехите, които прави и за отношенията между хората в нейните очи.
От колко време се занимаваш с мода и каква е тя?
От две години, като модата е ежедневна. Стрийт мода. Моделите са спортни и преди всичко удобни, а материята почти изцяло – трико.
Сама ли изработваш моделите или комбинираш с дрехи от чужди дизайнери?
Моделите са си напълно мои. Но, като изпълнение, те не се сложни. Важното тук е по-скоро идеята – специфичните щампи върху тениските, отличителната им форма, по-нетипичната кройка... Залагам основно на детайлите. Повечето ги правя унисекс – те могат да се носят и от мъже, и от жени, като на дамите им стоят много секси.
Има ли пазар за тези нестандартни модели?
Има, да – за това, което мога да предложа в момента. Ако направя някаква по-мащабна реклама, няма да мога да задоволя по-голямото търсене, защото производственият ни капацитет в момента е впрегнат максимално.
Иначе си имам много редовни клиенти – поръчват си модели, избират си щампи и ние след това изработваме и самите дрехи. Не бих могла да кажа, че това се е превърнало в сериозен бизнес. Ателието е просто едно мое приятно хоби, което се опитвам да развивам, но бавно и полека.
Факт е, че хората те асоциират със "Стъклен дом" и с "Love.net”, но като цяло името ти се свързва предимно с модния подиум. Какво е модата за теб?
Нещо, което много обичам от малка. Не бих могла да я нарека "религия", но определено ме е вълнувала цял живот и винаги съм знаела, че ще се занимавам с това. Затова учих в техникум по модно облекло, след това записах и моден дизайн в Нов Български Университет. Винаги съм се стремяла към нея.
Като модел си имала много участия – както в страната, така и в чужбина. Има ли някакво събитие в твоята кариера, което не би забравила никога?
Не мисля, че има такова събитие. Това е просто една професия – отиваш, работиш по цял ден, студено ти е, некомфортно ти е, но в крайна сметка си изкарваш работните часове за деня и накрая се прибираш вкъщи. Нищо по-специално.
Повечето хора смятат, че професията на модел е лесна, но това не е така. Тя е изтощителна и трудоемка, работа като всяка друга. Влагаш много енергия, трябва да изглеждаш добре и се стараеш да покриваш изискванията, които са поставени. Това е професия, която ми е дала възможността да пътувам и да си изкарам пари.
Наскоро една българска моделка, работеща в Лондон, заяви, че в България призванието "модел" е доста трудно постижимо. Ти на какво мнение си, има ли шанс за развитие човек, който се занимава с мода у нас?
Не мисля, че тук би могъл да се развиваш кой знае колко, но пък има доста добри агенции, които биха могли да ти предложат възможността да заминеш и да работиш в чужбина. Това е начинът.
А ти самата някога обмисляла ли си опцията да заминеш от България и да започнеш работа в чужбина за постоянно?
Вече няма какво толкова да мисля, защото съм на 30 години и трудно бих могла да работя все още като модел. Плюс това, това което съм направила до момента ми е показало, че мога да стигна до едно определено ниво. Ако бях достигнала нещо по-високо, може би щях да се съсредоточа върху тази идея и да продължа да работя – има много модели, които работят и след като навършат определена възраст – но при мен всичко бе по-непосредствено. Кариерата си възприемах като начин да изкарвам пари и да мога да пътувам. Никога не съм снимала мега велики кампании. Аз вече почти съм се преориентирала – занимавам се с ателието, с кино, с телевизия и съм доволна.
Как би определила своя стил?
Стилът се изразява в начина на обличане, в начина на говорене, в маниерите ти – във всичко това. Колкото до моят собствен, не бих могла да го определя точно, но много пъти са ми казвали, че притежавам доста специфично излъчване.
Това, което със сигурност мога да кажа е, че обичам да мисля нещата, които обличам – дори когато съм си вкъщи. Обичам семплите, изчистени неща, държа на материята и на ненатрапчивите цветове – в гардероба ми никога няма да откриете дрехи в ярки цветове.
Моите разцветки са бяло, черно, сиво, бежаво, телесно и техните нюанси. Определено не робувам на модните марки – държа на самия стил на дрехите, както и на материите, от които са направени. Важното е една дреха да ти дава свобода. Свободата за мен е много важна.
Известна си и с любовта си към татуировките...
Да, имам четири. Надписи са и означават "търпение", "постоянство", "мир" и "любов". Преди имах и пиърсинг на езика, носих го две години, но ми писна и реших да го сваля. Аз съм много спонтанен човек и лесно се решавам на подобни манипулации. Не бих могла да кажа какво бих направила, или какво не бих. Не обичам да се слагам в рамки. Всичко зависи от момента.
Всички знаем клишетата за красивите жени и богатите, властни мъже. Ти обаче май изобщо не се вписваш в тях. Какъв мъж може да вземе сърцето на Диляна Попова?
Често ми задават този въпрос, но не бих могла да дам конкретен отговор. Не мога да си създам образ на някакъв определен мъж и да кажа: "Ето, той е". Това е най-вече до усещане. Нещото, което хората наричат "химия между двама души".
Аз съм имала връзки с всякакви хора: както естество на професия, като характери, като външен вид. Никога не бих могла да определя човека, който би грабнал сърцето ми. Може би е онзи, който ме кара да се чувствам обичана и спокойна. Защото, в днешно време, толкова малко хора успяват да запазят отношенията си чисти, да си имат доверие и да си помагат. Това за мен е много странна тенденция, защото любовта и отношенията между хората са наистина много прости. Не е нужно нищо повече от това да обичаш един човек, да го подкрепяш и да му се доверяваш, и той да прави същото за теб. Тогава нещата се случват.
Ала често става така, че хората се променят, стават ревниви и изискващи, развиват чувство за собственост към другия. Това всъщност е и най-честата причина за прекратяването на моите връзки. Хората искат да взимат от свободата ми, а моята е толкова проста! Изобщо не се изразява в това да установявам близки контакти с други мъже или да се държа по начин, който би наранил моя партньор. Но, малко хора го разбират това и започват да ограбват от свободата ми. Стигне ли се до това положение, аз започвам да се затварям и затова често връзките ми не се получават. Друг път пък са зарязвали мен – много е относително.
А в момента? Има ли някой?
Има, да. Но вече отдавна съм спряла да говоря за половинките си.
Какво сподели Диляна за актьорството, научете от iNews.bg.
89 | 6 |