Дневникът на една жена в развод: Любовта си отива

Епизод 10 от рубриката на Jenite.bg разкрива, че любовта е отговорност и дълг

Дневникът на една жена в развод: Любовта си отива

Епизод 1: Представяне

Епизод 2: Решението

Епизод 3: Женени съквартиранти

Епизод 4: Децата

Епизод 5: Приятелите

Епизод 6: Другата

Епизод 7: Родителите

Епизод 8: Усещане за свобода

Епизод 9: НЕдостойните

Епизод 10

Винаги съм смятала, че любовта не може да си отиде. Тя просто се трансформира – в доверие, признателност, привързаност... Споделял си толкова много с даден човек, че не би могло друг да те разбира и познава така добре. Дядо ми е болен от рак. На по 83 години са двамата с баба. Не го беше виждала седмица и му е казала по телефона, че го обича. 65 години са заедно. Това не е любов. Това е срастване.

Но показва, че любовта не си отива.

Моята любов към съпруга ми също не е изчезнала. Претворила се е основно в загриженост. Пишейки това осъзнавам, че с времето се е случвало точно това – отишли са си страстта, желанието, нуждата от близост и споделяне. После погазихме доверието и остана основно това с грижите. Нашият избор беше да престанем да си пречим.

Защо разсъждавам над това ли? Защото е време ви разкажа за Дея и любовта като Отговорност и Дълг. При това не към съпруга, а към родителите.

Дея е едно дете. Майка й не е пожелала да има друго, заради мъчителното раждане, което е преживяла. Дали причината е тази, или има и друга, по-съществена, ние не можем да знаем. Можем само да предполагаме. Но пък отношението на родителите й към нея е такова, че на моменти я принуждава се пита дали не е осиновена.

Амбициите им за нея са големи. И двамата са хора с по няколко висши образования и научна кариера. Дъщеря им обаче не избира нито един от утъпканите пътища, които могат да й предложат. Тяхната реакция е постоянно недоволство, което достига пика си, когато тя решава да се омъжи. 8 месеца, след като ражда първото си дете.

Низ от малки революции, които обаче не довеждат до желаното освобождение. Деяна и до ден днешен продължава да живее в къщата на мама и тате. Дълбоката причина да се омъжи – да се махне от пряката опека на родителите – така и не става действителност. Второто дете се ражда година и десет месеца след първото и довършва идеалната визия на прекрасно семейство. Къща, двор, съпруг, две деца... и родители на първия етаж. При това двата етажа дори не са отделени с различни входове и външни стълбища.

Съпругът се превръща в класически "заврян зет" - несигурен, изпълнителен, нерешителен. С годините първоначалното неодобрение от страна на майка й и баща й прераства в разбирателство и симпатия. Нейните молби да се изнесат на квартира или да направят каквито и да е стъпки към самостоятелност, лесно биват оборвани – от три страни.

Последиците? Тийнейджърът бунтар се превръща в зряла жена с подобно поведение. Съпругът постепенно се превръща просто във фигура за пред хората. Идеалният зет у дома, доброто момче, която тя няма право да напусне, защото някога е казала, че без него кракът й няма да стъпи в къщата. Нищо, че от години Дея е човекът, на когото семейството се крепи финансово. Неговата работа, освен че не е доходоносна, е и свързана с прекомерно отсъствие от дома. Често няма време за децата си, но като е с тях е наистина грижовен баща. И така към списъка с НЕвъзможностите за раздяла се добавя и този факт.

Преди малко повече от година тя реши, че повече не може да продължава да живее така. Но в този период майка й започна да се чувства много зле и след поредица изследвания стана ясно, че е болна от рак. За съжаление твърде късно, за да може състоянието да бъде овладяно оперативно.

Ще се опитам накратко да ви опиша живота на приятелката си към момента. Отгледана в семейство с доста патриархални разбирания, непрестанно набеждавана, че не се вписва в общоприетите норми, сега тя иска и да се разведе. Но не може. Не, защото съпругът й не желае (с него се разбраха още миналата година), а защото (цитирам): "Това ще убие майка ми!"

Може би в началото обърках. Не трябваше да казвам, че ще ви разкажа за любовта като отговорност и дълг, а за дълг и отговорност, които ТРЯБВА да бъдат трансформирани в любов, иначе не могат да се понесат. Защото сега Дея живее под един покрив с майка си, за която трябва да се грижи и която намира сили непрестанно да й повтаря колко много я е разочаровала и какъв егоист е. С баща, чието състояние също се влошава на моменти от недоспиване и тревога. Със съпруг, който е все така слабохарактерен и неспособен на самостоятелни решения и деца, които обожава и които все пак трябва да растат с някакво усещане за обич, сигурност и топлина.

Искам да се опитате да си представите как изобщо може да се случи това в дом, в който никой не желае да се прибира.

И така – любовта не си отива. Тя се трансформира – в болка, гняв, недоверие и покорство. В дълг и окови.

Всичко това няма как да го видите, ако днес се запознавате с Дея. Ще срещнете ведър поглед, широка усмивка, две прекрасни слънца, които води за ръце и с които се смее звънко по улицата... Ако са четирима, ще срещнете прекрасно семейство, най-вече поради факта, че неговата любов към момента се е превърнала в желание да й осигури поне някакво спокойствие, а нейната – в благодарност, че е съпричастен към ситуацията и продължава да живее при нея, заради състоянието на майка й. Там вече няма сили за спорове. Но пък е пълно с усмивки, надежди за бъдещето и с планове, свързани с децата.

Защото животът бил това, което ни се случва, докато си правим други планове.

А междувременно Дея се развежда.

Наясно съм, че всяка история ви звучи почти филмово. Но ако се замислите – всички сценарии са взети от истинския живот. Обещавам, че ще стане по-весело, след мноооого мъничко още ;)

Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!

Ако искате да следите отблизо тази рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!

79 2
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



38
Не е посочен 24.03.2013|15:05
Току що изчетох цялата поредица. Браво! Някой се е сетил да разкаже своите собствени преживявания, за да разберем нещо, на което никой не ни е учил. Всички ни учат как да сме добри, всеотдайни, как да създаваме семейства, да възпитаваме деца, но никой, абсолютно никой не ни е учил как да бъдем разведени, защото просто никой не иска това да му се случи. Но е факт. Такива неща се случват постоянно и малко хора се замислят наистина какво е това да си разведен, докато не опре ножа до кокала. Поздравления още веднъж!
37
Не е посочен 21.03.2013|16:44
И на мен не ми действат добре такива статии.
36
Не е посочен 21.03.2013|16:42
Не й е било лесно.
35
Не е посочен 21.03.2013|16:20
Оф и аз. Че иначе може да се обеся.
34
Не е посочен 21.03.2013|15:18
Писна ми да чета тази рубрика и спирам да го правя .
33
Не е посочен 21.03.2013|15:17
Оффффффффффффффффффффффффффф
32
Не е посочен 21.03.2013|14:48
хАХАХА , НЯКОЛКО ПЪТИ , ЗА ДА ЗАТВЪРДИШ ЗНАНИЯТА .
31
Не е посочен 21.03.2013|14:47
нЕ МИ ХАРЕСВА ТОВА , ЧЕ ТАЗИ ЖЕНА СПОДЕЛЯ ТОЛКОВА ЛИЧНИ НЕЩА . нИКОЙ НЕ ГО ИНТЕРЕСУВАТ НЕЙНИТЕ ТЕРЗАНИЯ .
30
Не е посочен 21.03.2013|14:23
В такива моменти, когато двама души просто осъзнават, че не са един за друг и краят се вижда е по-добре човек просто да си хване багажчето и да се изнесе. Няма смисъл и двамта да агонизират в една изчерпана връзка, давайки лош пример и на децата си, само за да угодят някому или пък да не кажат нещо хората...
29
Не е посочен 21.03.2013|13:44
Всички сме я отъпкали тази пътека,не всички сме стигнали до края обаче.
28
Не е посочен 21.03.2013|13:32
Любовта на третата героиня в разказа - Дея е минала в търпимост, много мило, надявах се,че ще разбера на нашата главна героиня историята каква е,иначе да, любовта минава в друга фаза,ясно е,че страстта се изпарява по някое време.
27
Не е посочен 21.03.2013|13:18
Имам въпрос към авторката... тя ли е Деяна/Дея или някой друг, защо в нейната история четем за други хора??? аз вече не виждам смисъл в този разказ в основната му идея.
26
Не е посочен 21.03.2013|12:48
Истината е,че се надявам да не ми се налага да минавам по този път...
25
Не е посочен 21.03.2013|12:38
Пак ли родителите, колко пъти тази тема!?
24
Не е посочен 21.03.2013|12:28
А това продължава да ни тормози!
23
Не е посочен 21.03.2013|12:19
Това е ужасен период наистина!
22
Не е посочен 21.03.2013|12:03
Поняго сме много толерантни към любимия в желанието си да му дадем време той да се промене, да стане по-отговорен, да се вслуша в желанията ни... В същото време не е добре и да поставяме своите желания и пред тези на другите, в крайна сметка кой по-добре от нас самите знае от какво имаме нужда, какво искаме...
21
Не е посочен 21.03.2013|11:41
Еми на мен също ми писна, ако това е историята на тази жена, чудно...нейните приятелки се намесват, разни сюреалистични образи, ако искам да разкажа за своя живот ще го направя, от 3 седмици чета за на баба си шурея, обезсмисля се историята,съжалявам!
20
Не е посочен 21.03.2013|11:10
Абе хора, осъзнайте се! Като не ви харесва и инетерсува, недейте да четете. Кой ви кара да се занимавате с неприятни и натоварващи за вас неща при положение, че имате свобода на избор? Ама наистина сме си едни злобни и дребни душици, вечно недеволни от всичко, което ни заобикаля... Колко жалко!
19
Не е посочен 21.03.2013|11:09
Абе хора, осъзнайте се! Като не ви харесва и инетерсува, недейте да четете. Кой ви кара да се занимавате с неприятни и натоварващи за вас неща при положение, че имате свобода на избор? Ама наистина сме си едни злобни и дребни душици, вечно недеволни от всичко, което ни заобикаля... Колко жалко!
18
Не е посочен 21.03.2013|10:28
То сякаш първо любовта си отива, а едва тогава идва развода, на мислите ли :)
17
Не е посочен 21.03.2013|10:09
оффф, писна ми от тая, защо не се скрие? писна ми от депресанти
16
Не е посочен 21.03.2013|09:43
за това и не е хубаво човек да отлага някои неща в живота си с оправданието, че чака подходящия момент и време, животът никога не ни чака да си стъпим на краката.
15
Не е посочен 21.03.2013|09:41
това е ужасяващо депресираща статия, която не знам защо продължава, спрете се вече с тия агонии, изобщо не са интересни
14
Не е посочен 20.03.2013|18:55
Мацката много увлекателно разказва;)
13
Не е посочен 20.03.2013|18:54
и какво ТИ си искала да кажеш???
12
Не е посочен 20.03.2013|18:08
Моята любов към съпруга ми също не е изчезнала. Претворила се е основно в загриженост. Пишейки това осъзнавам, че с времето се е случвало точно това – отишли са си страстта, желанието, нуждата от близост и споделяне. После погазихме доверието и остана основно това с грижите. Нашият избор беше да престанем да си пречим..........................
11
Не е посочен 20.03.2013|15:23
тази история какво общо имаше с цялата история на тази жена в развод само не разбрах
10
Не е посочен 20.03.2013|15:12
Любовта не върви ли заедно с обичта.
9
Не е посочен 20.03.2013|15:10
Тъжна история. Смятам, че всеки един от нас си има своята история в личен план.
8
Не е посочен 20.03.2013|14:42
"Защото животът бил това, което ни се случва, докато си правим други планове." - май май това си е доста вярно , за съжаление ...
7
Не е посочен 20.03.2013|13:24
Човек не трябва да живее заради очакванията и мнението на хората, били те и най-близките му тъй като това си е неговия живот, неговия избор...
6
Не е посочен 20.03.2013|13:11
Как живее тази Дея няма думи просто. Определено не искам да бъда на нейно място
5
Не е посочен 20.03.2013|13:10
Не разбирам само как личната история на авторката, прерасна в разказване историите на нейните приятелки, мисля, че първо трябваше да доразкаже нейната история, защото края и беше чакан и интригуващ.
4
Не е посочен 20.03.2013|13:06
Трогна ме историята на Дея. Сигурна съм, че е пълно с жени с подобни съдби. Поредното доказатеслтво, че младите трябва да се отделят и да не живеят под един покрив с родители, за да не си съсипват живота и индивидуалността.
3
Не е посочен 20.03.2013|13:03
в една връзка когато няма доверие и приятелство, краят е въпрос ан време
2
Не е посочен 20.03.2013|13:02
и аз си мисля че любовта с годините се трансформира в уважение и обич.
1
Не е посочен 20.03.2013|12:47
"Любовта си отива" не трябваше ли да е една от първите глави?
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay