Дневникът на една жена в развод: Приятелите

Епизод 5 в личната и истинска рубрика на Jenite.bg

Дневникът на една жена в развод: Приятелите

Епизод 1: Представяне

Епизод 2: Решението

Епизод 3: Женени съквартиранти

Епизод 4: Децата

Епизод 5

Започвам този епизод с отговор към всички онези, които смятат, че такива лични неща не се разказват.

Да, може би сте прави, но за себе си. И понеже никой не говори за тях, всеки, на когото му се случват, се мисли за бяла врана. Не смее на свой ред да споделя, защото това били лични работи и се завърта един омагьосан кръг на тайни, които държим дълбоко заключени в себе си.

Де факто почти няма откъде човек да получи ноу-хау как се взима решение за развод при идеални обстоятелства. Липсата на чувства обикновено не се толерира и се омаловажава.

Драмата, ако изобщо може да се нарече така, в моята история е, че няма драма. Или поне към момента на фактическото решение нямаше драма. Аз се разделям с идеалния съпруг.

В момента, в който беше в ролята на изневерител (за кратко), имах подкрепата на едни от най-близките ни приятели. Но тя не беше безусловна. Тя вървеше ръка за ръка с обвинението, че за да се стигне до тук, аз съм го пренебрегвала, била съм властна и съм го подтикнала към подобни действия... Хората, които споделяха това мнение преди няколко години, бяха първите, които застанаха директно срещу мен в настоящия момент.

Не ме разбирайте погрешно – аз нямах нужда от подкрепа, за да взема това решение. То беше изговорено и кажи-речи сторено много преди да уведомим официално обкръжението си.

И все пак, тъй като иде реч за МОИТЕ приятелки - едната ми е кума - не мислех, че ще се сблъскам с чак такъв негативизъм. Освен разговорите, които се превръщаха в часове изреждане на най-добрите качества на съпруга ми, трябваше да изчета и няколко мейла, в които ми обясняваха какъв е техният живот.

Трябваше да науча, че тях мъжете им също не ги прегръщат като се прибират от работа, че те също не излизат с половинките си и не получават цветя. Накратко, от мен се очакваше да разбера, че една жена може да е щастлива в нещастието си, защото мъжът е свестен, не би я зарязал с децата и носи всичките си пари у дома. Не помня колко пъти трябваше да отговоря на въпроса "Сигурна ли си на какво обричаш децата си?" и да преглътна коментари като "Кой толкова ти завидя на прекрасното семейство и те прокле?".

Имах чувството, че съм наела професионални оплаквачки на разделящи се семейства.

Приятелите ми мъже почти не ме подведоха. Двама са ми най-близки и с двамата сме заедно от училище, и двамата не живеят вече в България. Само те се сетиха да ме питат дали съм щастлива и казаха, че ако аз съм добре, ще приемат всяко мое решение. Е, единият вкара коментар: "Ти ми беше последната надежда, че може да има свестни семейства! Моля те, не ми разбивай илюзиите!". Но на третата реплика от моя страна заяви, че от години не ме е чувал толкова жизнена и усмихната по телефона.

Винаги съм уважавала мъжете заради простотата, с която общуват. Без условности и без излишно да натоварват отношенията.

От моите лични дружки точно три бяха наясно и ми бяха същинските душеприказчици. Едната е разделена с мъжа, от когото има дете от години; другата е в подобна на моята ситуация и последната също се разведе преди няколко години. С нея сме заедно от гимназията.

Уникално е как всеки пречупва ситуацията през своята призма. Никоя от тях не ме е тупала въодушевено по рамото и не ме е подкрепяла сляпо. Но всяка споделяше своята гледна точка, своите моменти на колебание. Двете, които са сами отдавна, имат интересни противоречия в гледните точки и това действа много приятно отрезвяващо. Да, няма как да преминеш през всичко това сух и сам.

Нощите на сълзи, ракия и цигари имат своето очарование, но не могат да бъдат обвити изцяло в романтична мъгла. Моментите, в които достигаш до извода, че самотата е състояние на духа, а не на тялото, са разкъсващо болезнени. И трябва да ги споделиш с хора, които в някаква степен ще те разберат. Той се прибира "у дома" и... времето от отварянето на входната врата, до лягането му в леглото е онзи ад, който ти преживяваш на терасата, с телефон в ръка, с чаша в другата и висящ фас от устата. А по принцип не пуша!

В тези мигове броиш приятелите си като пилци. И куриозно или не, преброих своите точно наесен. НЕ съм светица. Ни най-малко. Не съм и мъченица. Аз съм нормална жена, която е взела някакво решение и минава през своите си мигове на полярности и колебания. И точно, защото съм такава, не очаквах, че толкова хора ще започнат да ми обясняват сивотата на своите животи, ще ми дават примери с чужди чернилки и сажди и ще смятат идеята ми за Щастие за детинска и наивна.

Според приятелите ни аз попадах или в графата на тотално смелата, или в тази на неспасяемо лудата. Тази полярност понякога ме тровеше, друг път забавляваше, но в края на краищата аз бях онази – бялата врана – дето, видите ли, си е наумила, че може да се справи САМА.

За едно бяха прави всички. Наистина не подозирах колко сама мога да остана всъщност. И друго не подозирах – колко сила може да ми влее точно тази самота – избраната. Тази, за която съм се преборила и, на която, понякога мазохистично, се наслаждавам.

Далеч съм от мисълта, че част от приятелките ми всъщност завиждат, че не пера и не гладя ризи и, че не търся с часове чорапи в прането, за да скалъпя чифт. Но няма да се учудя, ако е така. Факт е, че някои не ме канят вече на гости. Но е факт, че най-близките ни СЕМЕЙНИ приятели, не изпитват неудобство да звъннат на всеки от нас по отделно и да ни съберат за техен общ празник. Защото знаят, че отношенията ни не са лоши и че се забавляваме безпроблемно.

Това са хората, които категорично отказаха да вземат страна и да коментират по какъвто и да е начин решението ни. Благодарна съм им, че приемат цивилизовано нашият собствен цивилизован избор. В крайна сметка, не би следвало някой да ти е приятен само, защото си семеен.

Извод: Матрицата работи безотказно. Явно чуждата борба за Щастие се приема трудно, когато сам си оставил собственото ти такова да се изплъзне. От друга страна, приятелството не е само безусловна подкрепа, а и признаване на грешките на другия. Но в такива ситуации наистина разбираш много неща за хората около себе си. За това къде си ти, какви са различията ви и защо трябва да ги пуснеш да продължат по своя път.

Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!

Ако искате да следите отблизо тази рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!

122 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



53
Не е посочен 14.02.2013|16:44
Живота ни предлага , какви ли не изненади .
52
Не е посочен 14.02.2013|15:55
Много и е трудно и тежко сигурно но какво да прави човек,като съдбата това е отредила.
51
Не е посочен 14.02.2013|15:24
винаги е кофти преобръщане на живота
50
Не е посочен 14.02.2013|14:36
стана ми досадна тая разведената, защо иска да облъчи всички?
49
Не е посочен 14.02.2013|13:31
Тогава обаче поне се разбира кои са истинските ти приятели, тъй като само те остават до нас във всички ситуации.
48
Не е посочен 14.02.2013|13:25
малко хора могат да се похвалят с истински приятели
47
Не е посочен 14.02.2013|13:08
Надявам се да не ми се налага да преминавам през всичко това!
46
Не е посочен 14.02.2013|12:42
Приятелската подкрепа винаги е много важно, дори само, за да те изслушат!
45
Не е посочен 14.02.2013|11:47
за съжаление когато най-малко трябва много хора ни изоставят,ама такива сме ние жестоки
44
Не е посочен 14.02.2013|11:42
в повечето случаи е драматично,обаче тази дама е извадила късмет :Р
43
Не е посочен 14.02.2013|11:38
Много харесвам тази рубрика, тъй като показва нещата от реалния живот. Разводът по принцип е изключително тежко и драматично събитие в живота на човек.
42
Не е посочен 14.02.2013|10:48
тогава и приятелите ти изчезват, отбягват те
41
Не е посочен 14.02.2013|10:41
На който му е интересно да чете.Връзките са индивидуални,колкото и да си приличат,защото хората в тях са такива.Решенията за всеки са различни!
40
Не е посочен 14.02.2013|09:37
В такъв момент човек разбира кои са истинските му приятели и кои са били с него само в добрите моменти. Истинските приятели не те обсибват с акъл, всеки си има такъв, но винаги ти дават рамо, на което да се опреш и да продължиш напред.
39
Не е посочен 13.02.2013|19:16
това ми е депресиращо
38
Не е посочен 13.02.2013|18:46
как намира сили да се връща назад с това писание тази жена?
37
Не е посочен 13.02.2013|17:41
Кофти наистина, тъй като се сблъскваш най-често с лицемерието и псевдо морализма на хората.
36
Не е посочен 13.02.2013|17:23
Оф Боже!! Ама то не е черно или бяло!
35
Не е посочен 13.02.2013|17:21
А на мене от тъпите и неадекватни коментари! Никой не те кара насила да четеш рубриката!! Малоумна ли си каква си, не знам, но вече прекаляваш с тъпите си изказвания!!!
34
Не е посочен 13.02.2013|17:19
Аз съм на същото мнение. Но едно е сигурно, това няма как да промени мнението ми за приятеля ми досега и занапред.
33
Не е посочен 13.02.2013|17:19
Ти пак ли не си разбрал бе!? Какво въобще правиш тук. Толкова си неадекватен!!
32
Не е посочен 13.02.2013|17:18
Така си е. За съжаление с годините остават по-малко.
31
Не е посочен 13.02.2013|17:17
Ами не ги чети бе драга! Никой не кара!
30
Не е посочен 13.02.2013|17:16
Аз винаги съм се стремяла да съм такава, освен ако не усещам че приятелката ми или приятеля имат нужда от подкрепа. И все пак това са лични неща.
29
Не е посочен 13.02.2013|17:16
Страхотна поредица! Дава куража на много хора, които отдавна са Щастливи в Нещастието си според мен. НЕ трябва да е така. Живота е само един и трябва да го живеем пълноценно!
28
Не е посочен 13.02.2013|17:15
Сблъсака с приятелите и техните мнения и подкрепа или предателство е отрезяващо силен. Точно в такива моменти наиситна си броим приятелите, както са казали едни много мъдри хора. На мен ми се случи нещо по-добно в една по-малка възраст, но ми се случи. Беше ужасно. Дори и най-добрата ми приятелка беше леко колеблива в подкрепата си към мен. И все пак го преодолях. Както и тя. Сега сме още по-близки, а и тя наскоро попадна в абсолютно същата ситуация. Така че...такива неща правят и хората и приятелствта по-силни, ако съумеят да съхранят всичко по трънливия път.
27
Не е посочен 13.02.2013|17:13
"В крайна сметка, не би следвало някой да ти е приятен само, защото си семеен." - Точно така! Имам чувството, че някои хора около мен са точно така настроение. Жалко.
26
Не е посочен 13.02.2013|16:50
Много е интересен този "Дневник", но добре, че не ми е до главата!
25
Не е посочен 13.02.2013|15:26
много неприятна история . а тези приятели са я карали да се чувства още по зле от колкото се чувства
24
Не е посочен 13.02.2013|15:01
Много неприятно, понякога приятелите трябва просто да стоят до теб,вместо да ти дават съвети
23
Не е посочен 13.02.2013|14:56
понякога приятелите се бъркат там където не им е мястото с това че коментират и изказват неща които не са редни . евала на тези които са останали безпристрастни
22
Не е посочен 13.02.2013|14:54
В такива моменти си проличава кои са истинските ти приятели, кои са приятели заради теб, заради щастието ти,а не приятели "ама да не съжаляваш после"....
21
Не е посочен 13.02.2013|14:46
В такива моменти според мен си личи особено кои са истинските ти приятели, кои хора те обичат и приемат въпреки всичко, а не са около теб заради изгодата, клюките и прочие. Макар че авторката е била доста справедлива към приятелите, тъй като има жени, които ако не заемеш тяхната позиция се обръщат срещу теб...
20
Не е посочен 13.02.2013|14:44
За съжаление приятелите не винаги реагират така,както очакваме от тях, но е добре да ги има,дори и да ни ядосват.
19
Не е посочен 13.02.2013|14:27
Супер, историята продължава, радвам се,че накрая има щастлив край.
18
Не е посочен 13.02.2013|14:06
Този път чисто ми прозвуча като оправдание :Д
17
Не е посочен 13.02.2013|14:06
Някои са помогнали, за други е станало ясно, че първо трябва собствения си живот да оправят.
16
Не е посочен 13.02.2013|13:14
Добре, дневникът продължава!
15
Не е посочен 13.02.2013|13:00
В крайна сметка, не можах да разбера, помогнали ли са й приятелите или не?
14
Не е посочен 13.02.2013|12:36
О, жено малко започва да ми писва от твоята поредица!
13
Не е посочен 13.02.2013|12:22
Лично аз съм на мнение, че един истински приятел би бил просто добър слушател, за такива неща лично аз избягвам да давам съвети, тъй като това е нещо, което двойката сама трябва да реши, без да се съди нито един от двамата.
12
Не е посочен 13.02.2013|12:16
Ей, хора! Много тежки са тези статии! КОйто ги е писал да не би да е преминавал през това, или се черпи житейски опт от други лица?
11
Не е посочен 13.02.2013|11:51
Не можем да съдим хората за начинът им на мислене и за това до какво ниво на съзнание са стигнали. Всеки си е различен. Просто не бива да допускаме да ни ръководят живота подобни личности, които си личи, че са доста объркани и си живеят в техния свят.
10
Не е посочен 13.02.2013|11:49
Много ме депресирате с тези текстове.
9
Не е посочен 13.02.2013|11:25
А някои предпочитат да живеят без да обичат и тогава е още по болезнено, защото ако обичаш ти, не искаш да си тръгнеш и имаш стимул да останеш, докато ако обича само той нищо не те задържа при него и такива връзки с едностранна любов са обречени на провал.
8
Не е посочен 13.02.2013|11:09
Някои предпочитат да живеят без да са обичани, стига да не са сами, при други е различно.
7
Не е посочен 13.02.2013|10:12
Интересни са тези истории които разказвате.
6
Не е посочен 13.02.2013|10:10
всеки п различен начин възприема брака и идеята за развод. някои се примиряват в рутината и търпя, други не могат . има много жени които са по-щастливи когато са сами
5
Не е посочен 13.02.2013|10:09
Много са хубави тези истории. всеки път ги чета с голям интерес
4
Не е посочен 13.02.2013|10:08
В крайна сметка всеки си избира какъв живот да живее и как да го живее. Тя е преценила че не може да живее с този мъж. приятелките ѝ са друг тип, те са склонни да се примиряват. това си е за тях
3
Не е посочен 13.02.2013|10:07
Точно това са някои от моментите когато разбираш дали имаш истински приятели!
2
Не е посочен 13.02.2013|09:54
Нещо започнах да губя интерес към този разказ...
1
Не е посочен 13.02.2013|09:43
Винаги разводът нанася поразителни загуби и щети в живота на хората.Можем да го сравним с турнадо, което идва за секунди, разрушава всичко неусетно, прави на трески изградения дом и си отива толкова неусетно,колкото е дошло.И именно точно тогава си проличават истинските приятели с подадената ръка,с подарената прегръдка и опора!
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay