...като морски вълни, разбира се! Не като сълзи. Обещах да ви разкажа за поредния си личен връх, но след като се справя. Е, преминах и през това – за пръв път сама на почивка с децата. При това, за да е пълно удоволствието от приключението - на място, на което никога не съм била.
Казано накратко – опознах Северното Черноморие, за да го обикна. Какво ви обичане, тотално и безвъзвратно се влюбих в него.
Но да започна отначало. Какво ще правя това лято с отпуската си беше гигантска дилема. Планове с мъжа, когото обичам, не мога да правя. Приятелките ми работят с такива графици, че трудно можем да напаснем почивка, а и имаме различия в интересите, що се отнася до местата, в които да отседнем. И така дълго време се колебаех и лутах, залитайки в различни крайности – от "Няма да ходя изобщо на море!" до "Ще отида, но на палатка, ако ще и сама!"
Решението дойде от самосебе си (както често се случва в живота на всички ни). Мъжът на моя близка е от Балчик. Те имат вила в село Топола, което е съвсем близо. Получих идеалното ваканционно предложение – да прекарам една седмица там. Да, щях да бъда сама с децата, но точно от това имах нужда. Сдобих се с ключ и инструкции и... потеглих.
Няма да лъжа – трябваше ми доза смелост, която изпих на екс, докато бършех сълзи пред една от близките ми приятелки, защото си дадох сметка, че никога не съм ходила сама на почивка. Не ни се беше случвало и да ходим само четиримата с мъжа ми и децата. Винаги сме били с приятелско семейство.
А сега ми предстоеше повече от 500 км път, сама с хлапетата, до място, което едва открих на картата.
Заведох колата в сервиз за лека диагностика три дни преди "Голямото пътуване" – масла, гуми и разни други дрън-дрън неща. Приготвих багажа, като за пръв път не понесох половината си гардероб, накупих разни боклуци за себе си и дребните (да не вземем нещо да приритаме от глад) и противно на предварителния ми план да тръгна рано сутринта, успях да приключа с разни задачи едва към обяд. Което, разбира се, обрече пристигането ни да се осъществи на здрачаване, за да е още по-вълнуващо дали изобщо ще успея да открия мястото.
Открих го! И намерих къщата без никакви затруднения. На следващия ден намерих и плажа, а след два дни вече шофирах между Балчик, Топола, Каварна и Дуранкулак без абсолютно никакви проблеми. Най-важното беше с какво настроение ще се събудя и кой точно незастроен и див плаж ще решим да опознаем с дребните.
Ако щете вярвайте, но мъжът ми никога не се беше връзвал на акълите ми просто да си харесаме име на село или град и да завием по посока на табелата. Е, и това направих. И понеже децата ми са не по-малко комуникативни от майка си, на четвъртия ден буквално се качиха на главата на едно момиче, до което бяхме седнали на плажа, та беше невъзможно да не се заговорим и... неусетно се оказахме вечерящи под тента, малко над брега, на един плаж между Крапец и Дуранкулак – място, на което телефонът ми или се изключваше, или ловеше румънска мобилна мрежа.
За пореден път се убедих, че случайности в този живот няма. Просто се чудя дали Този, който подрежда Пъзела, се забавлява толкова, колкото и ние от решенията му.
Палатки, плаж, звезди, море от едната страна и най-равното поле от другата. Задуха ли – нищо не спира вятъра. Не знаеш под какви облаци ще се събудиш, нито знаеш в каква буря ще замръкнеш. Нощем червените светлини на вятърните генератори светят като малки огънчета. Денем времето се променя за минути.
Ако сте мечтали да видите залез в морето, просто стигате до нос Калиакра и изведнъж се оказва, че слънцето отива да спи зад гърба ви и прави пътека по вълните до самия бряг. А докато догаря в ослепително червено, обагря скалите и те сякаш лумват пред очите ви. После се прибира бавно зад една ивица земя, докато последните му лъчи все още играят по вълните. След това изведнъж става тихо. Толкова тихо, че се чува глухият плясък, с който кормораните се гмуркат за риба.
Нали ви казах, че се влюбих. Знам, че ще се върна там. Този път и аз с палатка. И като примерен турист си оставих непосетени места – ей-така, за стимул.
А децата – те бяха най-щастливите малки, подскачащи, чернеещи създания. Научиха се да скачат поне по 3 различни начина, синът ми започна да се гмурка и да прави челни стойки под водата, а дъщеря ми се отпусна за пръв път и позволи някой да я води "на дълбокото".
Аз ли? Моите първи неща бяха толкова много и всяко едно важно по своему. Но и за пръв път отворих очи и погледнах под вода. За секунда. Това ми беше дългогодишен страх и мога да кажа, че направих първата крачка към преодоляването му.
Пожелавам ви такова солено преживяване. Защото именно от сол имаме нужда в живота си, за да го вкусим и да го оставим да се разлее по небцето ни, доставяйки ни наслада.
Ако искате да следите епизодите от Дневникът на една разведена жена, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 48 | 0 |
