Здравейте! Беше ли ви скучно без мен? Аз определено смея да твърдя, че ми липсвахте. Някак зареждащо действа да четеш коментари за живота си. Сякаш си пуснал филмова лента и после с нетърпение очакваш безкомпромисното мнение на критиците.
- Какво е направила Лора днес?
- Как какво – срещнала се е с поредния женен мъж...
- Кучка!
А никой не пита дали този диалог не се случва в самата Лора. Както и да е. За тези, които не са чели "Дневникът на една жена в развод", ще се представя отново:
Вече на 32, разведена с две деца – момче и момиче. Приятно ми е :)
И, разбира се няма да ви бавя повече – започвам с новите епизоди. Този път ще ви допусна до света на една разведена жена. Светът на Лора.
Чудя се колко от вас още в началото заложиха, че ще мине малко време и ще се събера с бившия си съпруг? Е, ще ви разочаровам. В редките моменти, в които подобна скверна мисъл проблесне из самотния ми, уморен и тъжен мозък, той, бившият, сякаш предугадил намеренията ми, прави нещо, с което ме кара да пожелая да се разведем отново.
И отново, и отново...
Колко пъти е нормално да се разделяш на ум с някого и да се чудиш как си го търпял толкова години? Има дни, в които се развеждам за закуска, обяд и вечеря. Хм, трябва да напиша роман - "Разводът като диджестив". Но засега ще замразя проекта, защото към момента житейското ми храносмилане още не се е нормализирало. Определено върви към подобрение, но има много какво да се желае.
Урок №1 в новите ми житейски уроци – разводът в никакъв случай не те разделя с мъжа, от когото имаш две деца.
Неприятната истина е, че всъщност ни се налага да общуваме все по-често по въпроси, чиито решения преди взимах абсолютно еднолично. Това ме прави гневна. Доста често без съществена причина. Просто се противя на идеята, че не получих пълна независимост.
Това, което ме влудява, е пресмятането на разходите по децата и деленето до стотинка на елементарни неща като лагера, на който ще ходят или подаръците, които им се купуват.
Но първата ни истинска кавга след официалния развод се случи тогава, когато новата му приятелка реши, че аз нарочно правя така, че той да си гледа децата в дни, в които те двамата имат някаква уговорка.
Основният проблем е, че към момента не смятам, че децата трябва да я познават. Така обаче поставям него в ситуация да избира – или ще се вижда с нея, или с децата. Когато аз имам служебни задължения и няма кой друг да поеме грижата за "слънцата на мама", то изведнъж влизам в ролята на бившата, която е толкова подла, че се чуди как да нареди нещата така, че да им се намеси в розовия облак.
Трудно можеш да убедиш 24-годишна девойка, че светът не се върти около нея. И, че когато трябва да остана на работа до 22 часа, всъщност съм НА РАБОТА! Не съм решила да им проваля киното или плановете за вечеря.
Но момичето не е виновно в случая. Чудя се неговата глава къде е и в каква светлина ме е представил?!
Е, отнесох го. Първият следсемеен скандал, в който бях обвинена, че не го оставям да има личен живот и, че не мога да звъня в 21 или в 22 часа и да обявявам, че на следващия ден ще съм заета служебно и няма да мога да си гледам децата.
Оказа се, че трябва да уведомявам баща им за ангажиментите си минимум 2 дни предварително. Странно обаче как да знам толкова по-рано, че ще ми изникне спешна ситуация, която налага да не мръдна от бюрото си до 23 часа, примерно.
Урок №2 – Бившият ви мъж е по-разделен с вас, отколкото вие с него.
Това вече ви го казах преди, но да повторя – в мъжкия свят нещата сякаш се подреждат много по-бързо. И, докато аз се уча да се справям сама и приемам новите си предизвикателства едно по едно, той вече е уредил новия си живот, в който няма НИКАКВО място за мен.
Ако иска да вземе децата – звъни и ме уведомява кога и къде трябва да му ги доставя. Ако аз имам нужда да вземе децата, вече съм натрапник, не съумявам да разпределям времето си добре и се меся в живота му. Щеше ми се някой да ме беше предупредил за това. Не, че нямаше да се разведа, но поне щях да съм подготвена.
Урок №3 – Когато сте заедно, всичко е "както преди".
Това ми струва много. Неимоверно много. В мига, в който прекрачи прага на бившия ни общ дом, той просто отново влиза в старите си обувки. С кратки изречения нарежда на децата какво да правят, а после прави същото и с мен.
По силата на навика машинално започвам да действам, докато един тих глас не набере сили в мен и не се обърне да възрази: "Хайде, ако обичаш, не ми заповядвай какво да правя!"
Понякога осъзнавам, че въставам напук. Но все още не съм усвоила механизмите да контролирам тези си реакции. Когато говоря за него, продължавам да казвам "моят..." и името му. След това се поправям - "бившият ми мъж".
Той също се отърсва от някакви неща. Обикновено като му звънна за нещо, първата му реакция е – "ОК, добре, няма проблем". Описаните по-горе откази и увъртания идват минута-две по-късно. Явно, когато осъзнае, че вече има друга позиция и може да ми се противопостави. И двамата се учим и свикваме с новата ситуация.
А междувременно фразата "Разведена съм!" се равнява на "Сезам, отвори се!", що се отнася до съзнанието и вниманието на мъжете.
И все пак – ако не ви е належащо – не опитвайте това у дома. Останете си женени.
За да следите отблизо какво се случва в "Светът на Лора" станете част от Jenite.bg във фейсбук!
| 83 | 2 |
