Всяка година месец декември е посветен на две неща: подготовката за Коледа и празничната благотворителност. И ако в първото няма нищо необичайно, то второто граничи с пошлост. Според мен.
В никакъв, подчертавам, в абсолютно никакъв случай не съм срещу даренията за нуждаещите се. Подкрепям кампаниите, чиято цел е да осигурят по-добър живот на децата, принудени да растат в домове за сираци. Подкрепям всевъзможните инициативи за набиране на средства, дрехи, храна и доброволци. Защото те не са ничии деца, а наши. Децата на България.
Длъжни сме да мислим за тях всеки ден, а не веднъж годишно. Да намираме начини да ги подкрепяме, било то с една подарена дрешка или няколко часа, прекарани в игра с тях. Защото това е нещото, от което се нуждаят най-много: емоцията, човешкото, любовта. Да усетят, че на някого наистина му пука за тях, че ги възприема като личности, способни на чувства, притежаващи разум.
Ние се сещаме за тях на Коледа. Щом настъпи месец декември, неминуемо се дава начало на поне няколко кампании за набиране на средства за деца в нужда. Известните личности започват да ни призовават да дарим по левче, а деца с големи и тъжни очи ни гледат от не една и две телевизионни реклами. И ние, завладени от духа на Коледа, се сещаме за хуманността, взимаме мобилните си телефони и изпращаме поне един sms, който ще осигури топла супа на някое сираче.
Всичко това е колкото чудесно, толкова и пошло. Само на Рождество Христово ли сме хора? Само тогава ли децата живеят в социални домове и имат нужда от подкрепа? Само веднъж годишно, с един или няколко sms-а, можем да помогнем? Отговорът, разбира се, е не.
Човешкото не се ограничава във времето и пространството. То или е заложено в нас, или не, затова ако си мислим, че изчистваме съвестта си с една купена картичка или изпращане на съобщение, дълбоко се лъжем. Коледа не е бизнес. Благотворителността също. И ако родни "звезди" я възприемат като чудесна възможност за вдигане на рейтинг, толкова по-зле за тях. От морална гледна точка.
Не отричам Коледната благотворителност. Вярно е, че празникът, подобно на духа от "Моята коледна песен" на Дикенз, ни предразполага да направим равносметка, да си спомним за хубавите неща в живота, да бъдем по-добри. Но не бива, просто не бива това да се случва само веднъж на 12 месеца. Защото, както вече казах, през другите 11 децата също са сирачета. И една птичка, под формата на sms, пролет не прави.
Кампаниите за събиране за средства са най-успешни по празниците. От нас зависи да не приключват след свалянето на украсата. Целогодишно можем да даряваме пари за домове, ако имаме финансовата възможност. Целогодишно можем да подаряваме дрехи и играчки на малчуганите, които живеят в тях. Целогодишно можем да ги посещаваме, за да им напомняме, че не са сами, няма и да бъдат. Ако бъдем по-"отворени" към тях и ги приемаме като равни, каквито са, тенденцията в развитието им ще се промени. Ще имат стимул да учат и да не се превръщат в престъпници, защото ще знаят, че там, навън, има хора, които действително ги е грижа за тях. Това, разбира се, е само мое предположение, но аз му вярвам. А вярата е първата стъпка.
Нека даряваме, подаряваме, подкрепяме и помагаме! На Коледа, Великден, 24 май и всички останали почивни и работни дни. Нека духът на Коледа ни посещава по-често и да "отваряме" сърцата си винаги, когато можем. Нека бъдем хора през цялата година. Нека не ограничаваме и не пестим любовта си. Нека изпратим по няколко благотворителни съобщения, но с ясната мисъл, че съвсем скоро ще помогнем отново. Този път без повод.
| 57 | 0 |
