Деси Бакърджиева: „Нека не бъдем егоисти!”

Запознайте се с актрисата, която е пълен антипод на ролите, в които се превъплъщава

Деси Бакърджиева: „Нека не бъдем егоисти!”

Слънце, емоция и сърце – това са трите думи, които ми изникват веднага след като виждам Деси Бакърджиева. Срещаме се в Театър "Сълза и смях” – мястото, на което израства в школата на проф. Венци Кисьов. Още на 4-годишна възраст стъпва на сцената и не иска да слезе от нея и до днес.

Вероятно я познавате от ролите ѝ в сериалите "Стъклен дом”, "Фамилията”и най-новото ѝ превъплъщение на д-р Хинова в "Откраднат живот”. Но Деси е далеч по- дълбокомислена, морална и сърдечна от героините си. Занимава се с толкова много неща, че свят да ви се завие. Има черен колан по карате, защитила е докторска степен, преподавател е по Медийна сценаристика и медийно присъствие в УНИБИТ. Не спира да играе в театъра, киното и телевизията.

Идва на срещата ни и бързо скъсява дистанцията. Деси е от хората, които веднага ти стават симпатични, защото са непринудени. Още преди да включа диктофона, ми разказва за представлението, което репетира в момента – "Слезте от жена ми”. Премиерата му е през февруари 2017 г. в "Сълза и смях”, така че ще го очакваме с нетърпение. А дотогава, нека се запознаем по-отблизо с Деси Бакърджиева.

Деси Бакърджиева: „Нека не бъдем егоисти!”

 Ти си много усмихната и енергична как успяваш да си такава, въпреки натовареното ти ежедневие?


Не знам, просто съм си такава. Когато един човек на изкуството има възможност да покаже качествата си и да практикува професията си - това е най-голямото щастие. Има толкова добри актьори, музиканти, художници, които няма как да покажат таланта си, защото никой не им дава тази възможност. Това наистина е убийствено за един творец. Работата ме прави много щастлива и възможността да "крада занаят”.

Сега в "Откраднат живот” си партнирам с толкова класни актьори: Васил Банов, Стоян Алексиев, Янина Кашева, Мария Каварджикова – обожавам тази жена. С такива колеги няма как да си позволиш да бъдеш на по-ниското стъпало в актьорска игра. Трябва да се стараеш поне малко да стигнеш тяхното ниво, за да се получи сцената, да има конфликт, да е интересно. Целта е хората да си кажат "Тези наистина се скараха!” или "О, тези наистина се обичат” .

Кое е най-ценното нещо, което си запомнила от своите преподаватели?


Проф. Венци Кисьов, Бог да го прости, беше моят втори баща. Той носеше онази светлина, която те кара да бъдеш добър човек. Научи ме, че професията на актьора е нещо много отговорно, защото носиш бремето на един друг човек. Той ме възпита в любов и уважение към театъра. Научи ме, че това е храм, в който не можеш да си позволиш да влизаш с обувките от улицата, да псуваш, да ядеш на сцената, да се държиш арогантно, защото сцената е една вълшебна кутия, която рано или късно си отмъщава.

В НАТФИЗ бах в класа на проф. Енчо Халачев. От него знам, че актьорът не трябва да се самонаблюдава, не трябва да си мисли, че той е единственият, защото актьорството е колективен труд. Трябва да си точен и отговорен към колегите си, за да се получи.

Деси Бакърджиева: „Нека не бъдем егоисти!”

В момента снимате трети сезон на "Откраднат живот”. Какво да очакваме в него?


Той започва с невероятни обрати. Стават големи катаклизми, които никой не е очаквал. Сега завършваме красиво с много любов, романтика. Има светлината в тунела. Но началото на следващия сезон... трябва да видите какво става. Има нови персонажи, други се разгръщат в нова светлина. Интересното е, че се разглеждат и чисто човешките взаимоотношения между героите, не само професионалните.

Възхищавам се на лекарите. Това е една изключително трудна професия. Благодарна съм, че не съм станала лекар, защото е изключително отговорно, много сложно. Освен това трябва да имаш и усет. Това си е призвание.

А искала ли си да станеш лекар?


Може би всяко едно детенце минава през един такъв период, в който иска да бъде лекар. Преслушвала съм куклите си с импровизирани детски слушалки (смее се). Според мен има психологически момент и той е свързан с нуждата да бъдеш необходим, да бъдеш оценен и да помогнеш.

Деси Бакърджиева: „Нека не бъдем егоисти!”

Все пак избираш актьорската професия. Как помагаш на хората чрез нея?


През всичките тези години съм имала невероятния шанс ролите, които играя да са с някакво послание. Може би това е най-ценното в моята професия. Тя граничи с лудостта, защото ти трябва да се превъплъщаваш в хора, които имат много различен от твоя характер и качества.

Когато избираш ролята си, е важно да я харесаш, независимо дали персонажът е добър или лош. Трябва да вложиш нещо от себе си, да мине през сърчицето ти, за да се получи нещо истинско. Тогава вече виждаш смисъла. Много си харесвам и отрицателните герои, кривнали от пътя, защото чрез тях мога да покажа на хората какви не трябва да бъдат.

На теб какво ти помага да не кривваш от пътя?


Хората до мен, семейството, което от време на време ми подрязва крилцата. Те ме карат да се чувствам здраво стъпила на земята, помагат ми да не се самозабравям. Според мен всеки трябва да умее да търпи критика. Аз съм много "за” хората да казват истината такава, каквато е. Разбира се, човек не трябва да нагрубява, но е важно да бъде честен. Това е най-правилният начин да се излекуваш от нарцисизма, от озлоблението, от това да поставяш само и единствено себе си на първо място. Нека да не бъдем егоисти! Особено сега преди Коледа, трябва да бъдем по-добри!

Деси Бакърджиева: „Нека не бъдем егоисти!”

В ролята на университетски преподавател на какво се опитваш да учиш студентите си?


Студентите са прекрасни. Те са жадни за знания. Старая се да има дискусия, да дават предложения, да създават, да надграждат. Уча ги да вярват в собствените си възможности. Трябва да си казват: "Аз вярвам! Аз мога! Аз трябва!” Това са трите неща, които са водещи за човешката личност. Те имат знания и умения и трябва да ги използват в една посока. Трябва да вярват, че ще срещнат съмишленици. Да, ще имат и трудности, защото в живота има много, особено в България. И все пак се опитвам да ги науча да обичат държавата си. Това за мен е много важно. Иска ми се всички да си спомним какво означава родолюбие, татковина. Нека помним колко велика държава сме били и че тук все още живеят много мъдри и стойности хора.

Каза "Да си обичаш държавата”, обикновено хората казват "Обичам родината, но не и държавата”...
Държавата не е само България, държавата сме всички ние. Това е съвкупност от толкова много неща – природата, ресурсите, икономиката, човешките взаимоотношения, всичко. Не е само географското местоположение.

Гордееш ли се, че си българска?


Да, гордея се!

Защо?


Защото ние сме достойни хора. Има безброй много примери, които трябва да ни карат да се чувстваме горди, че сме българи. Фактът, че те са успели, независимо от милионите препятствия, които са имали по пътя си, значи, че и ние можем да направим същото. Не трябва да се предаваме. Трябва да се борим до край. Знам, че хубавите неща струват скъпо. Те са в резултат на много труд, болка, страдание, лишения, но мисля, че си заслужава.

Деси Бакърджиева: „Нека не бъдем егоисти!”

Кои са достойните българи днес?


Ето на днешния ден (09.12.2016 г.) искам да честитя празника на проф. Стефан Данаилов – един великолепен човек и невероятен актьор. Той наистина е мастър! За мен той е един достоен човек!

Говориш с много любов и уважение за твоите колеги, преподаватели, а има ли истинско приятелство в актьорската гилдия?


Има ! Има приятелство! Разбира се, приятелите се броят на пръсти. Но аз си мисля, че е по-правилно да не казваш точно кои са ти приятелите и да не издаваш кой е любимият ти човек. Това са много съкровени и много истински неща. Искам да запазя личното си пространство, да запазя тези хора за себе си, за да са до мен по-дълго време.

А любов има ли?


Има. Имало е много случаи, в които двама колеги се залюбват, оженват, създават семейства, поне аз съм го виждала. Истинската любов..това е съдба. Има я. Аз вярвам в нея, защото съм я срещала. Пожелавам на всеки човек да знае, че някъде там го чака неговата истинска любов.

За теб какво е истинската любов?


...Да ми мирише на курабийки. Да усетиш, че това е твоят човек. Дори допирът до него да те кара да се чувстваш спокоен и сигурен. А когато не е до теб, сякаш част от теб липсва.

Като заговорихме за такива прекрасни неща като любовта...ти си озвучава приказки в програма "Христо Ботев” на БНР. Коя приказка най-добре би описала твоя живот?


Много обичам приказки. До съвсем скоро с дъщеря ми си четяхме. В тях има много, много истина. В живота има и добро, и зло. В добро има малко зло, и в злото има малко добро. Една от любимите ми приказки е "Пъстрокожка” на Братя Грим. Тя не е много популярна. Разказва се за една принцеса, която трябва да се омъжи за неподходящия човек, но избягва в гората. Преодолява много препятствия. Изводът е, че най-ценното в човешкия живот е любовта и доброто сърце.

Деси Бакърджиева: „Нека не бъдем егоисти!”

Това ли са нещата, на които учиш и твоята дъщеря?


Да, искам да вярва повече в себе си. Да знае, че може да се справя с трудностите сама, въпреки че аз винаги се старая да съм на една ръка разстояние. И най-вече да продължава да бъде добър човек, да има това огромно желание да се надгражда, да се образова.

Важно е да бъдем образовани. Българинът много дълги години е бил на едно от първите места по образование. В един момент обаче нещата се изкривиха, сякаш забравихме знанията в някое чекмедже. А знанието е безценното богатство, това е нещото, което никой не може да ни открадне. Нека да сме малко по-ученолюбиви, защото знанията са тези, които ще ни помогнат да вземем правилните решения.

Деси Бакърджиева: „Нека не бъдем егоисти!”

Относно образованието, много хора изпращат децата си да учат в чужбина, ти би ли искала дъщеря ти да учи зад граница?


Не. В България има достатъчно добри институти, където тя може да получи прекрасно образование. Всичко зависи от нея. Мога да кажа, че до голяма степен знанията зависят от нас самите. Ако си достатъчно ученолюбив, можеш да станеш специалист в своята област, без да разчиташ на връзки и половинчата реализация.

Ти била ли си ученолюбива ученичка?


Да. Лошото е, че и училище завърших с медал за отличие, и университета, след това и дисертацията си защитих отлично. Ужас. Зубърка. (смее се)

Всъщност никога не съм била зубърка. По-скоро бях находчива. Вместо да зубря вкъщи, използвах междучасията да си преговоря урока, който сме взели или който предстои. Предпочитах да си пиша домашните още в училище, защото освен театралната школа на Венци Кисьов, която посещавах, аз доста спортувах. Това запълваше голяма част от свободното ми време.

Като спомена спорта как една отличничка, нежно, красиво момиче се сблъсква с бойните изкуства?


Това беше много отдавна, но тази страст си е още е мен. Всичко започна много спонтанно, но и много спонтанно приключи, след като ме приеха в НАТФИЗ. После се записах на джаз балет, защото имах ужасна походка. Но бойните спортове са изключително полезни за добрата мотивация, за каляването на психиката и за това човек да бъде с "горещо сърце и хладен ум”. (*Каза ми го и на японски, но ми е невъзможно да го напиша).

Деси Бакърджиева: „Нека не бъдем егоисти!”

 

Сега ходиш ли на карате?


Не, защото там не се пазим. Удряме се в главата, в тялото и после как да отида със синка или подутина на снимки? Така мога да проваля снимачния ден. Аз нося отговорност към колегите си и не мога да си го позволя.

А как си почиваш?


Много съм скучна. Най-приятно ми е да се прибера вкъщи, да прегърна семейството си и да си говорим. Това са хората, с които винаги имам какво да си кажа. Моят дом е моята крепост!

Сега е време за равносметки. Каква бе за теб 2016-а година?


Една много пъстра на емоции, ангажименти и запознанства година. Много съм благодарна на хората вкъщи. Колкото и битово да звучи, се радвам, че не ме упрекват затова, че когато се прибера в 21:00ч трябва да ме изчакат поне още един час, за да сготвя. (смее се)

Какво ще пожелаеш на нашите читатели за наближаващите Коледни празници?


Много здраве и много истинска любов. Всичко останало в този живот могат да го постигнат. Тези две неща са като дар Божи. Вярвайте в чудеса, вярвайте, че ни чакат хубави дни! И искам да отправя едно пожелание към българина – нека да празнуваме Коледа в България, в дома си със семейството си!

Автор: Боряна Кръстева 

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

6 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Две мъжки богомолки питат една женска, дали е съгласна за тройка. А тя им отговаря, че не е чак толкова гладна...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме. Интересно, излиза, че да обичаш някого без...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Кое е нещото, което най-много харесвате в секса?
Резултати | Архив
Владислава Димитрова
Владислава Димитрова
психолог, психотерапевт
Владислава Димитрова е сертифициран холистичен психотерапевт към Инститyта за холистична психотерапия „Инсайт”
Тема: Депресия
Задайте въпрос
Вижте всички специалисти
Error 503 Service Temporarily Unavailable

Временно Недостъпен 503

Бяхме информирани за възникналия проблем.


Ще отстраним наличния проблем във възможно най-кратко време.



Можете да отидете на Начална страница