Ели Тончева: „Все повече българи се връщат от чужбина, за да изградят нещо свое тук“

За образованието в България и чужбина

<p><span class="_5yl5"><span>Елизабет Тончева от консултантска фирма "Едланта"</span></span></p>

Елизабет Тончева от консултантска фирма "Едланта"

От няколко години се наблюдава тенденцията за обучаване на българи в чуждестранни университети и колежи. Все повече български младежи търсят по-добро образование и по-добра реализация извън границите на страната. Каква подготовка е необходима, кои са държавите с най-добра образователна система, какви възможности дават чуждестранните университети и още интересни неща за образованието в чужбина ни разказа Ели Тончева.

Ели Тончева е дългогодишен консултат на млади кандидат-студенти и техните родители относно образованието извън България. Тя ги съветва как да се приспособят към живота в чужда страна, какви документи да приготвят за кандидатстване, как да попаднат на точната специалност.

Здравейте, г-жо Тончева. Образованието в България или образованието в чужбина е по-добро и защо?

Нашата цел не е да отречем образованието в България, а да посочим предимствата на това в чужбина. Преди всичко, западноевропейските университети предлагат голямо разнообразие от програми – както бакалавърски, така и магистърски, които са съобразени с изискванията на съвременната индустрия. Голям брой специалности са акредитирани от професионалните асоциации в съответните страни и предлагат усвояването не само на знания, но и на практически умения. Много от чуждестранните университети работят по реални проекти, възложени от бизнеса, което дава възможност на студентите да опознаят реална работна среда. Друго предимство е, че много от програмите включват задължителни стажове и така студентите могат да приложат придобитите знания на практика, както и да развият контакти в индустрията. Освен това университетите разполагат с високи бюджети, инвестира се в модерна учебна база, общежития, спортни съоръжения и др.

Изучаваните предмети в европейските университети създават у студентите така наречните "меки умения", които включват работа в екип, мениджърски способности и правилно разпределение на времето. Животът и комуникацията в интернационална среда също са много важни, тъй като създават база за развитие на много полезни контакти и приятелства и позволяват усвояването на поне един чужд език.

Кои са страните с най-добра образователна система?

Безспорно образованието във Великобритания се ползва със солидна репутация. Диплома от престижен университет на Острова отваря вратите за професионална реализация навсякъде по света. Не бива да подценяваме и академичната подготовка в страни като Германия, които традиционно създават отлични условия за работа в сферата на инженерните науки, медицината, биологията, архитектурата, психологията и др. През последните години Холандия също се наложи като желана дестинация не само за студенти от България, но и от други европейски страни. Образованието в холандските университети за приложни науки е изключително практически насочено, тъй като има много задължителни стажове. Холандските висши учебни заведения с научна насоченост пък са сред най-добрите в цял свят заради интересните си разработки и проекти. Образованието в Дания също става все по-популярно, тъй като дава възможност за директна реализация след дипломирането. Датските университетите разполагат с отлична материална база и много подготвени преподаватели.

Към образованието в кои страни има най-голям интерес от страна на българските кандидат-студенти и защо?

Въпреки притесненията около Брекзит, Великобритания запазва лидерския си статут сред българските кандидат-студенти. На второ място е Германия, където наред с немските програми, се предлагат все повече програми и на английски език, както за бакалаври, така и за магистри. На трето място безспорно е Холандия, която привлича студентите с достъпни семестриални такси, задължителни стажове и обучителна методика, базирана на решаване на конкретни реални проблеми, което позволява усвояването на работа в екип и изграждане на чувство за отговорност.

Все повече ученици и студенти имат интерес и мотивация да продължат образованието си в чужбина. На какво смятате, че се дължи това?

Българските студенти започнаха масово да търсят образование в чужбина след 2007-ма година, когато България стана член на ЕС. Това партньорство донесе много предимства на нашите младежи. Освен това, много от западноевропейските университети оцениха по достойнство българите и техния потенциал. Всяка година елитни учебни заведения присъстват на нашите изложения по проект "Европейско образование", които се провеждат не само в София, но и в другите големи градове в страната. Огромният интерес към образование в чужбина определено се създава и се поддържа точно от подобен тип събития, които предоставят широкодостъпна информация за програмите и изискванията на чуждестранните университети, както и за възможностите за реализация след завършване.

Обикновено елитът на българските училища – децата, които завършват с висок успех и имат интерес към науката или изкуството, търсят възможности за образование навън. Хубавото обаче е, че през последните години се забелязва трайна тенденция голяма част от тях да се връщат в България. В родината ни има голямо поле за изява на талантливите и силно мотивираните млади хора, които са добили знания, умения и самочувствие. Те се връщат тук, защото знаят, че няма нищо по-хубаво от това да изградиш нещо свое.

Разкажете ни малко повече за подготовката за кандидатстване в чужбина. Колко по-рано трябва да се вземе това решение, какви са стъпките на организацията и труден ли е процесът?

Идеята за кандидатстване в чужбина е обвързана с владеенето на поне един чужд език на високо ниво. Именно заради това семействата, които искат децата им да разполагат с тази възможност, започват да ги подготвят езиково от най-ранна детска възраст. С наближаването на 11-ти клас ученикът трябва да има ориентация към каква професионална сфера би искал да се насочи и да се информира за конкретните възможности в чужбина. Разбира се, кандидат-студентите, които избират специалности в сферата на архитектурата и дизайна или изкуствата, трябва да развият своите художествени и артистични умения от по-рано, за да могат да представят портфолио от свои творби или изпълнения.

Добре е в края на 11-ти или лятото преди 12-ти клас ученикът да положи изпит по съответния чужд език за международно признат сертификат. Самата подготовка за избор на университет трябва да започне пролетта или лятото, преди последната учебна година. От есента на 12-ти клас започва същинският процес на подготовка на документи, мотивационно есе и препоръка. В зависимост от избора на страната и на самия универститет кандидатстването става в периода между септември и юни през последната година на средното образование.

Друга подготовка рядко е нужна. Малко са учебните заведения като Оксфорд и Кеймбридж, които изискват специални приемни изпити и интервюта. Съветът, който аз давам на всички кандидат-студенти, е да полагат усилия, да се борят за висок академичен успех и да се включват в колкото се може повече извънкласни дейности и конкурси.

Необходими ли са някакви специални курсове и сертификати за кандидатстване в чуждестранните колежи и университети?

Освен езиковите сертфикати, някои университети във Великобритания изискват строго профилирани изпити, но само за определени специалности. При провеждане на първата си консултация с образователен консултант, ученикът, който се е ориентирал кариерно, ще получи информация каква специална подготовка му е нужна.

Как подготовката в елитни колежи и пансиони в чужбина спомага за следващата стъпка - висше образование в Европа?

Преди всичко там учениците още от малки свикват на методиката на преподаване, която доста се различава от българската. У нас подготовката е по-широка, но не толкова детайлна. Заради това е необходимо българските ученици да се занимават допълнително с предметите, които ги интересуват – биология, математика, химия, история и др.

В Европа не е така. Последните две години от средното образование там се отделят за подготовка за постъпване в университет. Във Великобритания например задължителното средно образование приключва, когато ученикът е на възраст 16 години. След това той може да избере дали да учи по така наречената А-level програма, която изцяло се фокусира върху бъдещото кандидатстване във висше учебно заведение и включва само 3 или 4 предмета, или да избере специализирана подготовка за професии от рода на фризьорство, електромонтьорство и др. От своя страна, т.нар. IB програма, разпространена в цял свят, включва избор на предмети от 6 различни групи, например хуманитарни, точни науки, изкуства и т.н., което позволява кариерно ориентиране на по-късен етап.

Достъпно ли е образованието в чужбина? Могат ли българите да си го позволят?

Има един мит, че висшето образование е достъпно само за хора с доходи около и над средните. Това не е вярно, тъй като във Великобритания например има много начини за финансиране - чрез студентски заеми, стипендии и финансови помощи. В Германия, Дания, Швеция и Шотландия пък висшето образование е безплатно за граждани на Европейския съюз.

Ако говорим за средното образование в елитни пасионни колежи, безспорно то е сериозна инвестиция, но тя обикновено дава добра възвръщаемост, заради успехите на детето.

Полезни ли са езиковите ваканции и до каква степен може да се научи чужд език по този начин?

Езиковите ваканции са средство за активиране на пасивните знания по чуждия език в една приятна и дружелюбна среда. Те спомагат за запознаване с културата и начина на мислене на хората в конкретната страна и спомагат за изграждане и затвърждаване на комуникативните умения. В тези ваканции участват ученици от цял свят, а това предразполага към създаване на интернационални приятелства, които развиват толерантността и широкия кръгозор на детето. А това са безценни качества.

Какви са възможностите пред хората с дипломи от чуждестранен университет или колеж? Имат ли те предимство пред завършилите образованието си в България?

Всичко зависи от изискванията на работодателя. Най-много се ценят уменията, развити в чужбина, и владеенето на поне един чужд език на високо ниво. Животът далеч от близки, приятели и семейство формира самостоятелност и чувство за отговорност, а това са ценни качества, които дават предимство при всякакви обстоятелства.

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

0 0
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Мъж и жена отишли на театър да гледат най-новата постановка с Асен Блатечки. След края на първо действие на мъжът силно му се припикало. Тръгнал да търси тоалетната. Бродил, бродил из театъра така и...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
- Тя премълчава някои неща. Има си собствени планове, които не е задължително да съвпадат с нашите....
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Колко време имахте връзка с партньора си, преди да сключите брак?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Задайте въпрос
Вижте всички специалисти
Error 503 Service Temporarily Unavailable

Временно Недостъпен 503

Бяхме информирани за възникналия проблем.


Ще отстраним наличния проблем във възможно най-кратко време.



Можете да отидете на Начална страница