Как се сливат джазът и българската народна музика, разказва създателят на Джазаница

Джазаница е сред участниците в A to jazz festival 2017

Как се сливат джазът и българската народна музика, разказва създателят на Джазаница
/www.facebook.com/pg/Jazzanitza

Обичате ли джаз? Значи вашето място този петък, събота и неделя е Южен парк 2 , където за седма поредна година ще се проведе престижният "A to jazz festival". Ще се включат много международни и български изпълнители, подарили сърцето си на джаза. Най-голямо впечатление на нас ни направи групата Джазаница, която слива класически джаз и традиционна българска народна музика по един невероятен начин. Винаги сме се радвали на подобни инициативи, затова ни беше изключително интересно да научим повече за групата и албума им, както и за музиката, която правят. 

Вижте интервюто ни с българския джаз барабанист Борислав Петров, идеолог и композитор на Джазаница.

Оставяме ви на вълните на джаза и народната музика. Гарантираме Ви, че се получава нещо много приятно.

 

Здравейте, представете се на нашите читатели и разкажете малко повече за проекта "Jazzanitza”, който смесва в себе си българска народна музика и джаз?

Много любими български думи, като лютеница, криеница, наденица, ръченица, копаница, завършват с окончанието "ница". Думата "джазаница” придава на "джаз” един някак български облик и точно това е основната идея, залегнала в музиката на Jаzzanitza, която аз композирах специално за този състав.

Jazzanitza е колектив от български джаз музиканти, чиито творчески търсения гравитират около сливането на музикални елементи от съвременния джаз и българската народна музика. Ние сме и част от първото поколение музиканти, които след демократичните промени (1989г.) имаме възможността да получим своето джаз образование в чужбина и да пренесем наученото на българска почва.


Как решихте да съчетаете тези два стила? Кое е общото между тях, ако има такова и как успявате да създадете музика, обединяваща и двата?

Пътуването към този албум започна преди 16 години, когато се запознах със саксофониста Димитър Льолев, който отвори ушите и сърцето ми за магията на българската народна музика. След дългогодишни проучвания, изследвания и експерименти, най-после събрах куража да напиша музика, която да отразява идеите ми в посока сливането на джаза и българската народна музика. За мен е чест, че в него участват едни от най-близките ми приятели, с които имам щастието непрестанно да вървя по пътя на музикалното усъвършенстване. От друга страна, за нас е чест, че специален гост е един от пионерите на българския фолк-джаз, брилянтен пианист и композитор Антони Дончев, който осъщестява моста между поколенията български джаз музиканти.

Всяка композиция от албума е посветена на конкретен човек. "Гагарин” е вдъхновена от един от моите музикални герои - барабанистът Стоян Янкулов, който е един от иноваторите в българските барабани. "Culture Differences” е посветена на Теодосий Спасов, който веднъж ми сподели, че "има нещо неопитомяемо в българския фолклор, което чужденците никога няма да могат да усетят и разберат”. "Acikbas” е за един приятел от миналото, много талантлив турски певец, с който пропътувах целия свят. Има и композиции, посветени на музикантите в Jazzanitza. "Право като магистрала” е за Людмил Крумов, "Ти си Знаиш, Майна” е за Димитър Льолев. 

Джазът, от самото си създаване, е един вид "уърлд" музика. Той винаги е абсорбирал най-разнообразни културни влияния – от афро-карибски в началото на 20-век до 50-те, през бразилски през 60-те, индийски през 70-те, а днес едва ли е останала музикална култура, която да не може да се чуе в джаза от наши дни.

Как се сливат джазът и българската народна музика, разказва създателят на Джазаница /www.facebook.com/pg/Jazzanitza

От друга страна, съвременната инструменталната народна музика, наричана често "сватбарска", чиито пионери са хора като Иво Папазов, Петър Ралчев, Нешко Нешев, Кънчо Хранеников, Младен Малаков и много други музиканти, започнали кариерата си в края на 70-те и началото на 80-те години, и която дълго време е била табу за официалните образователните държавни институции в социалистическа България, съдържа много от елементите на джаз езика – ладово разширен мелодичен материал, ритмическа сложност, композиционна многопластовост и най-важното – импровизация. Крачката от тази, вече много близка до джаза инструментална музика, до музиката на Jazzanitza, не е голяма. Още повече Jazzanitza следва стъпките на гиганти в българската джаз музика като Милчо Левиев, Теодосий Спасов, Антони Дончев и много други, чието творчество през годините е безспорно доказателство за успешното съжителство между българската народна музика и джаза. Това е едно богато наследство, върху което сега може да надстроява, като всеки музикант добавя и своя индивидуален почерк. Jazzanitza , обаче, предлага един  нов поглед върху сливането на двата музикални езика. Просто сме новото поколение, което следва последните тенденции в световния джаз и именно тях ползва при амалгамата с фолклорната музика.

Важно е да кажем какво според мен отличава музиката на Jazzanitza (и въобще всички проекти, които ползват елементи българската народна музика) от други подобни превъплъщения на джаза, черпещи от традиционни култури. Това е българският неравноделен ритъм, ахарактерният белег, който отличава българските ритми от всички останали е нещо, което аз наричам "български груув”.

"Българският груув" е естественият, танцувален начин, по който българският ритъм получава соята неравноделност. Тези къси и дълги метрични времена, които са пряко свързани с танцовите стъпки и са станали едва ли не част от нашата нервна система. Всеки българин, независимо дали е музикално образован или не, усеща този груув. В повечето други култури ритъмът се базира на един равен пулс, върху който могат да се надграждат много ритмически пластове (като например в хилядолетната традиция на южно-индийската карнатика), но основата е равноделна. В България, основният пулс може да е асиметричен, неравномерен, така че остава усетът за тези акценти, къси и дълги времена, които само българите усещат на почти инстинктивно ниво. Тенденциите в световната музика, особено в джаза, е все повече да се използват неравноделни размери и ритми, но в музиката на Jazzanitza, аз исках да вплета и подчертая уникалния "български груув. Голяма част от композициите в албума са базирани върху танците ръченица, копаница, бучимиш, прави и смесени хора."

Разкажете ми за албума "Jazzanitza”? Как се приема той? Разбират ли го, харесват ли го хората?

Досега не сме имали възможност да го свирим много на живо, така че предстои да разберем как се оценява, но на премиерата на албума преди една година, за наша радост и чест, присъстваха големи майстори на народната музика, като Теодосий Спасов, Стоян Янкулов, Пейо Пеев, Недялко Недялков. Това беше достатъчно признание за нас, че те ни поверяват тази свята традиция и подкрепят усилията ни да работим с нея, създавайки джаз музика на нейна основа.

Кое ви подтикна да търсите нещо различно? Защо не се насочихте към класическия джаз?

Аз се занимавам и с класически джаз в някои свои проекти, а освен това, като автор на образователните поредици Jazztory (facebook.com/jazztory), съм се заел с това, да показвам историята на класическия джаз и неговите великани на българската публика. Но в джаз музиката, както в поп и рок музиката, най-важното нещо е идентичността. Не само вокалистите, но и инструменталистите трябва да бъдат разпознаваеми и уникални и никой не иска да слуша копия на някого. Нашите преподаватели в джаз консерваторията, които са величия в американския джаз, всеки със своя идентичност, още от самото начало ни обърнаха внимание, че щом идваме от страна с такава силна музикална фолклорна традиция, не само е хубаво, а даже задължително да я използваме, защото това е нашият културен белег. "Американския джаз има кой да го свири" - казваха. "Научете го, защото той е първоизточника, но вплетете в него вашата традиция. Само така ще имате възможност да бъдете себе си."

 Как се сливат джазът и българската народна музика, разказва създателят на Джазаница /www.facebook.com/pg/Jazzanitza

 

Вълнувате ли се от предстоящото ви участието на A to jazz festival?

Разбира се. Това е най-хубавият джаз фестивал в България в момента. Канят се актуални имена от световната джаз сцена, хора с чиито записи много от нас са се научили и се учат да свирят джаз. Да свириш на една сцена с тях е много вдъхновяващо, а това музиката на млади групи като нашата може да достигне до толкова хора, които иначе едва ли биха чули за нас, прави чест на организаторите.

Какви са очакванията ви за фестивала?

Ще бъде вълнуващо изживяване както винаги. Миналата година се разтреперих, когато видях своята любима джаз група на него – Бранфорд Марсалис Квартет. Те бяха първото ми огромно джаз вдъхновение и това, че те свиреха пред българската публика най-накрая, за мен беше страхотна радост.

 Участвали ли сте на други подобни фестивали?

Аз самият често свиря на големи джаз фестивали с моята холандска група Tin Men & The Telephone, но се надявам един ден и Jazzanitza също да свири на тях. Мечта ми е, разбира се.

И няколко финални думи към нашите читатели...

Открийте сърцето си за джаза. Не бързайте. Не става отведнъж. Дори при мен беше процес. Но това е най-спонтанната музикална форма и в нея има много от истинския човешки живот. Тя го отразява и усилва по най-искрения начин. От друга страна, не пренебрегвайте фолклора. Отворете сърцата си  за него и не се поддавайте на предразсъдъците. Той е много специален и е най-отличителният белег на нашата нация (повече от Стоичков, хубавите жени и розовите домат. 

Други изпълнители на фестивала ще бъдат: едни от най-популярните испански фюжън формации МАSTRETTA, както и изключителният словашки тромпетист LUKAS ORAVEC и неговият квартет. ROMANENO ще изпълнят най-красивите ромски песни с джаз аранжименти. Сред останалите артисти са  Ангел Ковачев, Дороти Такев, а своите дебюти на голяма сцена ще направят младата фънк група от Залцбург FUNKXPRESS, българо-холандското UVIRA/ BRUNO/ HAFISI TRIO и биг бендът на музикалната академия в София, с диригент Михаил Йосифов. Повече информация можвете да видите тук. 

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

4 0
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Някъде в България, майка се провиква от балкона: - Кольоооо, прибирай се. Момчето учудено пита: - Студено ли ми е? - Не гладен си!!!
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Беше красива, заради възможността да накара другите да се смеят, дори когато тя беше тъжна. Не, тя...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Колко време имахте връзка с партньора си, преди да сключите брак?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Задайте въпрос
Вижте всички специалисти