Как да спасим детето от булимия и aнорексия?

Зададохме тревожните си въпроси на клиничния психолог Ваня Атанасова. Чрез рубриката ни "Питайте специалиста" вие също можете да потърсите от Ваня информация, сързана с хранителните зависимости

Как да спасим детето от булимия и aнорексия?

150 000 момичета, болни от анорексия и булимия в България. През последните десетилетия честотата на хранителните разстройства се увеличава. Те се проявяват и при мъжете, като съотношението е 1:10 в "полза" на нежния пол. Само че думата "полза" тук звучи абсурдно. Говорим за изключително голяма и тъжна вреда.

Вече всички разбраха, че ужасът на хранителните зависимости е широко разпространен в световен мащаб. Мнозина обаче продължават да смятат, че не заслужава да му се обръща чак толкова голямо внимание. Основните заблуди са свързани с мисленето, че всичко това е проблем единствено на твърде суетни, вманиачени по външния си вид момичета.

Проблемът е в цялото съвременно човечество. Нарушенията в храненето съвсем не са каприз. Те са тежки психологически зависимости, не по-малко сериозни и трудни за преодоляване от наркотичните. Представляват социокултурен феномен на урбанистичните общества, при които се наблюдава изобилие от храна, съчетано с нетолерантност към затлъстяването, идеализация на слабото тяло и превръщането му в критерий за лична компетентност и социално благополучие. 

Хранително зависимите не са нарцистични личности, които се интересуват единствено от външната красота. Тъкмо обратното. При тях стремежът към вътрешно съвършенство е особено засилен. Въпросът не е някой да ги накара да спрат да гладуват или повръщат. Въпросът е да им се помогне да извървят дългия и мъчителен път към здравото мислене, в което нямат психологическата нужда от гладуване и повръщане.

Всичко това ни бе обяснено от Ваня Атанасова, клиничен психолог
Тя е част от професионалния екип на терапевтична общност "Феникс" - първата професионална дългосрочна рехабилитационна програма за зависимости в България. Отделно от работата си в общността, Ваня има и дългогодишна практика с пациенти, страдащи конкретно от хранителни разстройства. 


Водени от своята загриженост към децата, Jenite.bg фокусирахме разговора конкретно върху темата за това как един родител може да предотврати развитието на такава тъжна зависимост у детето си. Или как да го подкрепи в борбата с нея, ако тя вече се е развила.

Оставяме на вас отговорната задача да отправяте към Ваня Атанасова всякакви други въпроси, свързани с хранителните зависимости: анорексия, булимия, хиперфагия (преяждане без повръщане). През следващите две седмици тя ще бъде човекът, към когото всички наши читатели могат да се обръщат в рамките на рубриката "Питайте специалиста".

Очакваме вашите запитвания към Ваня тук. А междувременно, като въведение в сложния проблем за хранителните зависимости, ще споделим какво научихме ние от нея.  

Рискови групи
По обясними причини, към личностите, които са по-склонни да попаднат в клопката на хранителните разстройства, спадат: спортистите, участниците в танцови състави, манекенките, представители на развлекателния бизнес, чийто професионален живот изисква поддържане на определено тегло. Специфичното е, че всички тези хора са ориентирани към много високи постижения.

Затова е добре родителите да се отнасят с особено внимание към въпроса с какъв спорт и на какво ниво ще се занимава детето им. Разбира се, неговите собствени желания в това отношение трябва да се уважават. Но в никакъв случай не бива да има свръхизискване. Спортът трябва да се възприема по-скоро като удоволствие и начин за изграждане на здравословен модел на поведение, отколкото като висша мисия, за която си заслужава да се правят какви ли не жертви.

Необходимо е родителят да следи дали няма да настъпи моментът, в който детето му ще бъде подложено на рестриктивни диети, често включващи и добавки със стимуланти, които потискат апетита. Упражняваният контрол обаче в никакъв случай не бива да бъде натрапчив! 

Как да спасим детето от булимия и aнорексия?Аз-образът се развива в ранно детство 
Представата за външния вид е първата, която младият човек изгражда за себе си. Това започва да се случва още преди детето да е навършило 3 годинки. Затова е изключително важно в самото начало на житейския му път да го насърчаваме да харесва и приема себе си.

Феноменът "твърде добра майка" 
Травматичните преживявания в детството могат да се окажат мощен фактор за отключването на хранителна зависимост. Изключително важно е да се знае колко голяма роля играе семейството, затова ще разгледаме някои модели на възпитание и отношения, които често водят до развитието на такъв проблем на по-късен етап.

Започваме със следния факт: практиката в лечението на хранително зависими пациенти показва, че майките на значителна част от тях са прекалено грижовни и свръхзакрилящи. Опитващи се да държат под строг контрол всеки аспект от живота на детето си и поставящи прекалено високи изисквания за постиженията му в различни сфери.

Феноменът "глад за бащата" 
Той или отсъства, или е емоционално дистанциран. Израстването в подобна среда създава у момичето трайно усещане за неудовлетворена потребност от контакт с противоположния пол.

Отчуждение и формални отношения в семейството 
Социалната и емоционална изолация кара младият човек да възприема света като враждебно място. Това може да доведе до редица отклонения, включително до нарушено поведение в храненето. Родителите трябва да показват на детето обичта си едновременно и с физически, и с емоционален контакт. В тази връзка, добре е да се абстрахираме от доста студеното и неловко отношение към децата, типично за по-старите поколения у нас.

Ролята на пубертетния процес 
Тази възраст е особено благодатен период за отключването на хранителна зависимост. Причините са ясни: характерни за пубертета са страхът, неудовлетворението от настъпващите промени в тялото и биологичното съзряване, желанието за независимост и невъзможността тя да се реализира докрай.

Порочният кръг
Под влиянието на комплекс от гореописаните и многобройни други фактори, страдащите от хранителни зависимости си изграждат изключително сложен психологически механизъм, предизвикващ повтарящите се периоди на гладуване или тъпчене с храна.

Както вече казахме, обикновено тези хора се характеризират с изключителен перфекционизъм и желание за контрол над всичко. Същевременно, не разполагат със здравословно отношение към себе си, към света; нямат добре развити способности да се справят със себе си и със света. Всичко това поражда фрустрация, в резултат на която личността "наказва" себе си и околните чрез насилствено наложен глад. 

Как да спасим детето от булимия и aнорексия?Според психиката на зависимия, контролът върху приемането на храна служи като доказателство, че може да държи и всичко останало под контрол. Чрез диетата се тестват личните способности, волята. Kомпенсира се нараненото доверие към себе си, невъзможността за постигане на жадуваната перфектност. Храната замества и нереализираната потребност от обич и щастие

Гореописаният психологически механизъм създава един ужасяващ порочен кръг от гладуване, тъпчене с прекомерни количества храна, повръщане, отново гладуване. Целият живот на зависимите се завърта около проблемите им с теглото и храната.

Страданието им е голямо. Те дълго време отказват да приемат, че имат проблем. Изключително умело прикриват хранителното си поведение, в резултат на което съществуват и много клинични случаи, които въобще не са били лекувани.

И все пак, има редица индикатори, по които един родител може да разбере, че детето му страда от хранително разстройство. Достатъчно е само да прояви необходимата доза загриженост. 

Признаци за наличието на булимия и анорексия:

1. Специфични ритуали на хранене

2. Понякога се наблюдава поглъщането на огромни количества вода, тъй като тя създава усещане за ситост

3. Злоупотреба не само с храна, но и с алкохол, стимуланти, включително и кафе

4. Зависимите проявяват нежелание да се хранят в компанията на други хора, но с голямо желание приготвят храна за другите

5. Липса на социални умения за хранене

6. Прекомерна загриженост за тялото и теглото, тя отнема голяма част от времето на зависимия

7. Често се използват инструменти за проверка на теглото и състоянието на тялото (огледала, кантари), за сметка на това обаче се избягва сравняването на собственото тяло с тялото на друг

8. Чувство за пълнота, независимо дали е реална или момичето е дори твърде слабо

9. Стриктни диети, повръщане, самоподлагането на твърде изтощителни физически упражнения - всичко това цели да компенсира моментите, в които се поглъща голямо количество храна

10. Склонност да се харчат много пари за скъпа храна, независимо дали тя ще бъде изконсумирана или в крайна сметка изхвърлена.

Как да спасим детето от булимия и aнорексия?Как да помогнем? 
След като родителят забележи, че детето му има подобен проблем, в никакъв случай не трябва да подхожда с пренебрежение. "Ще ѝ мине", "Нещата ще се оправят от самосебе си", "Трябва само да прояви малко воля" - тези оптимистични варианти просто няма как да се случат.

Когато говорим за хранителни разстройства, необходимата воля изобщо не е "малко". Изисква се мобилизиране на огромна сила на духа, преминаване през дълго и постоянно лечение, за да може да се постигне трайно оздравяване.

Характерно за зависимите е, че проявяват крайно променлива мотивация. Днес могат да говорят вдъхновено за живота, който "отсега нататък" ще водят без болестта, но не се изненадвайте, ако утре отново са в депресивно състояние, наведени над тоалетната чиния. Затова те имат нужда да им се окаже истински стабилна и продължителна помощ.

Тя започва от изграждането на ефективна комуникация в семейството. Необходимо е да се създаде чувство за доверие и разбиране на проблема, за наличието на здрава подкрепяща среда. Тя трябва да се поддържа с постоянство, не бива опасността да се счита за преминала само след известен период, в който нарушенията в храненето на зависимия не са се проявявали.

Важно е да се разбере, че хранителните разстройства представляват сериозно заболяване и имат нужда от съответното сериозно лечение. Категорично и същевременно много внимателно, зависимият трябва да се поощрява в търсенето на професионална помощ.

Проблемът в България е, че досега, вече толкова много години, специализирани заведения и цялостни програми за лечение на хранителни разстройства просто не съществуваха. Лекуваха се само симптомите на анорексия и булимия, когато те се задълбочат. А това е крайно недостатъчно - както стана ясно от целия настоящ материал, говорим не за физически, а за сложен психологически проблем. 

Ваня Атанасова ни изненада в положителна насока. Тя сподели, че освен за наркотични зависимости, терапевтична общност "Феникс" ще предложи и иновативна програма, специализирана конкретно в лечението на хранителните зависимости. Тя ще се реализира в сътрудничество с клиника в Италия. Подробна информация за прекрасната инициатива предстои да публикуваме утре.

Ако имате желание да четете още задълбочени материали по болните теми в обществото, можете да се присъедините към страницата на Jenite.bg във фейсбук!

57 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



1
Фани Василева 26.06.2013|16:50
Много полезна статия, тъй като наистина много често младите момичета попадат в този порочен кръг, от който излизане няма или е трудно, ако не бъде забелязан на време.
2
мили ванили 26.06.2013|17:31
Истински ужас е това заболяване,дано статията бъде плезна на хора с такъв проблем.
3
мили ванили 26.06.2013|17:31
Много сериозен проблем е това и се надявам наистина бързо да го откриват.
4
vyara dimova 26.06.2013|18:55
Направете така, че децата ви да са уверени и да се харесват!
5
viki todorova 26.06.2013|19:36
Статията съдържа полезна информация.
6
mimi zvetkova 26.06.2013|21:21
За съжаление е много голям броят на момичетата с този проблем.
7
мая анкова 27.06.2013|09:15
страшни болести са това
8
Емилия ОтЛьонеберя 27.06.2013|10:16
да не дава Господ
9
Angela Ivanova 27.06.2013|10:47
Анорексията и Булимията наистина са сериозни заболявания, които изискват сериозно и продължително лечение. Подкрепата от страна на семейството също е много важна за преодоляване на заболяването.
10
Veronika Hristova 27.06.2013|10:48
Това е една много полезна статия .
11
Radina Arabadjieva 27.06.2013|11:41
наистина е много тревожно а и от анорексия и болемия не страдат само слаби момичета, ако детето ни има проблем с теглото и се опитва да отслабне, следват гладувания по 10-15 дни,което не мисля,че е нормално.
12
Dimana Dimova 27.06.2013|11:43
Изобщо не е лесно да си родител. Толкова много опасности има пред децата...
13
криворазбрана цивилизация 27.06.2013|11:57
Страшно заболяване си е, особено стои пред момичетата, трябва да ги учим от малки да се грижат за външния си вид с правилна храна,а не с наказания като гладуване.
14
Marieta Jeleva 27.06.2013|12:03
Наистина не мога да повярвам какво става в главите им на тези жени. В какво ги превръща обществото... няма болни мъже, нали?
15
Анита Кралева 27.06.2013|12:29
Това наистина много тежки заболявания!
16
Margо Filipova 27.06.2013|12:38
Наистина трябва да се подходи мноог внимателно към това заболяване!
17
София Павлова 27.06.2013|12:45
Всички родители наистина трябва да внимават много за признаци на подобни хранителни разтройства!
18
positive thinking 27.06.2013|13:23
Доста опасни и тежки заболявания са това, а и момчета се случва да боледуавт,така че всеки родител е застрашен.
19
Milata Mila 27.06.2013|13:47
доста притеснителни заболявания са това, влиза се в омагьосан гръг,от който е трудно да се излезе.
20
borislava tihomirova 27.06.2013|14:06
много сериозен проблем.ама май наистина момичетата страдащи от това заболяване се виждат като супер дебели като на снимката а са всъщност плашещо слаби
21
ekaterina tsoneva 27.06.2013|14:31
надявам се един ден да не се сблъсквам с този проблем ,защото не знам колко би ме чула дъщеря ми
22
galia ivanova 27.06.2013|14:55
така се , тези момичета се побъркват , а най-лошото е че често са виновни някакви болни мозъци които им казват че трябва да отслабнат-като треньори и т.н
23
Надя Богданова 27.06.2013|15:28
Хубаво е,че се обръща внимание на този страшен проблем.
24
Надя Богданова 27.06.2013|15:28
Така е,но това е проблем на психиката.
25
Sisunka Mitevska 27.06.2013|16:57
Коварни заболявания. И аз в пубертета бях на крачка от това да стигна до там - имах периоди, в които се тъпчех много, после се подлагах на зверски диети и така колелото пак се завърташе.
26
rozalij gencheva 27.06.2013|19:08
Това е една ужасна болест, нека децата ни не стигат до това положение!
27
dobromira ivanova 28.06.2013|09:22
дано никога не ми се налага
28
мая анкова 28.06.2013|09:51
нима цифрата е толкова ужасяващо голяма?
29
Margо Filipova 28.06.2013|10:09
Това никак не е лесна задача!
30
Косе Босе 28.06.2013|10:31
дано да не се стига до там, хич не е лесна задача.
31
Моника Катева 28.06.2013|10:41
много сериозен проблем е това, жалко изобщо че суетата е завзела света.
32
работната пчела 28.06.2013|10:54
ужас направо,наистина много сериозен проблем в наши дни,всеки иска да е перфектен, особено жените много страдат от това.
33
Rosi Nikolova 28.06.2013|11:06
много сериозен проблем е това, преди години страдах от подобно хранително разтройство , за щастие по-лек вариант и беше ужасно, докато се научиш да цениш и следиш храната по качествата й доста трудности срещаш.
34
emotivno luda 24.03.2014|21:42
Бях едно дебело грозно дете.Детството ми мина в самотните ъгли на дома или на детската градина .В училище бях боксова круша -много е удобно да удряш дебел човек.Няма кокали на които да се нараниш.Грижовна майка?!Все трепереше ,все ни обгрижваше ,все никъде не ни пускаше ,защото "знаете ли какви хора има".Говори ни умалително и до ден днешен.Баща ми-моят бог .Само до третата ми година.Растях на коляното му в прегръдките му.После нещо стана . Пропи се, тормозеше ни .Вече не бях принцеса.До днес търся едър мъж qкоито като ме прегърне да се разтопя .Не да правим секс qпросто да ме прегръща.Да ми е пак топло и хубаво.Повръщам от петнаисет годишна.Сега съм на тридесет и пет.Както виждате не съм дете.Вече съм слаба дори съм хубава.Когато ми кажат ,че съм прекалено слаба се усмихвам сякаш ми правят комплимент.Питат ме как отслабна .Ограничавах се много.О да аз наистина се ограничавах ,но това не е достатъчно, не е .След две бременности ,след толкова самота в душата имаше дни....Ядях ,за да запълня тая дупка ,но все не се пълни боже мои.Дупката в душата знаете ли я?И тогава почвах да повръщам.Когато някои пита чувствам ,че знам най ценната тайна на света-повръщането.Но когато вечер го правя се чувствам толкова отвратителна и гнусна.Срам ме е ,че не мога да намеря нещо друго с което за запълня раните си.Виновна съм че разхищавам храната ,че съм такава гнида гадна.Но съм доволна от резултата -ще умра н,о повече няма да съм дебела.30 години живях като дебелана .Когато майка ми ме видя вече в идеални килограми ме хвана за ръцете и каза -колко малки нежни ръце имаш.Много ми беше тъжно .Тази която ме беше родила никога не бе имала представа за моите реални размери.Не желая това за дъщеря си ,но на мен то ми спаси живота.
Някъде в България, майка се провиква от балкона: - Кольоооо, прибирай се. Момчето учудено пита: - Студено ли ми е? - Не гладен си!!!
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Душата си избира своя компания. После вратата се затваря. Емили Дикинсън
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Колко време имахте връзка с партньора си, преди да сключите брак?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Задайте въпрос
Вижте всички специалисти