Намирането на работа е трудно начинание. В повечето случаи дълго търсим, подготвяме перфектното CV, справяме се с интервюто - според нас добре, а накрая не ни се обаждат повторно. Наистина кандидатите са много, и автобиографията е важна, но представянето по време на събеседването е ключово.
Един от проблемите е задаването на твърде много въпроси. Прекаленото мълчание също не помага. Въпросът е дали е лошо да питаме твърде много. А отговорът е: "И да, и не!”
Със сигурност ще бъде грешка от ваша страна, ако не говорите и отговаряте механично на въпросите. Трябва да създавате усещането, че обичате да сте добре информирани. Също така е препоръчително да сте проучили дейността на фирмата, за да не се излагате с глупави въпроси.
Тук идва обаче и проблемът. Ако сте направили твърде задълбочено проучване и знаете всичко за фирмата, изземвате функцията на интервюиращия. Той е водещият в разговора, а вие трябва да бъдете добре информираният събеседник. Прекаленото запознаване с компанията води и до въпроси като "Ще бъда ли уволнен несправедливо?”, "Какво ще стане, ако условията за работа се променят?”. Въпроси, които не са във ваш интерес. А и напомнят на поговорката - "Рибата още в морето, а ти готвиш тигана!”.
Поредицата от въпроси може да се разчете от работодателя като проявя на съмнения относно фирмата. Или пък като лош опит и конфликти на миналото работно място. Все фактори, които не са във ваша полза и не биха довели до назначаването ви.
Основните въпроси, от чиито отговори се нуждаете, са свързани с естеството на задълженията ви и с възможността за развитие.
В заключение можем да ви посъветваме да не бъдете "неми" като риби, нито да се превръщате в пренавити бърборковци. Отговаряйте на въпросите, проявявайте заинтересованост в рамките на нормалното. А усмивката със сигурност ще бъде най-добрият ви приятел.
| 3 | 3 |
