Владимир Каралеев е онзи българин, когото Vogue нарича "откритие", а The Guardian определя като един от дизайнерите, способни да върнат Германия на световната модна сцена.
Роден е в София, но когато е само на 19 години заминава да учи мода в Берлин. И не се връща. През 2005 година създава лейбъла VLADIMIR KARALEEV, а днес, 7 години по-късно, има зад гърба си 12 уникални колекции.
За пореден път той взе участие в Берлинската седмица на модата, която приключи преди по-малко от месец. И за пореден път доказа, че за истинския талант граници няма.
Поговорихме си за модата, мечтите и правото на свободния избор. Открихме, че най-важното, от което се нуждаем, е подкрепа в начинанията, на които посвещаваме себе си.
Кога се влюби в модата?
Може би модата се влюби в мен, не зная. Не мога да си обясня как идва любовта. Това дори не беше избор, просто дори за миг не съм си помислял, че мога да се занимавам с нещо друго.
За четвърти път си част от Седмицата на модата в Берлин. Разкажи ми за участието си - с какво се представи, какви са отзивите?
Представих се с ревю, за разлика от лятото, когато показах инсталация със своите дрехи. Едно такова шоу изисква ужасно тежка подготовка, въпреки че изглежда небрежно и естествено. Като оставим настрани цялата колекция, която отнема минимум 3 месеца, организацията от PR-а, поканите, кастинга, пробите... иска ми се да имам човек, който да се занимава с всичко това, защото изобщо нямам организаторски талант. Всичко преминава много хаотично, но се радвам, че имах добър екип зад себе си, който слагаше всичко в ред.
Какви бяха отзивите?
Отзивите бяха много и само положителни. За мен беше важно всички журналисти, свързани с модната индустрия, да присъстват, да видят колекцията и да изкажат своето мнение. Това се случи. Имаше представители на Vogue, Elle, Wallpaper, Zeit, Spiegel и FAZ. Това е голямо постижение, поне за мен.
Какви са тенденциите за пролетно-летния сезон?
Принципно не се занимавам с тенденции, защото често те са прекалено лесен маркетингов механизъм, за да се продават повече дрехи. Обичам да работя над определена концепция и да я следвам докрай.
Интересно ми е да наблюдавам хора, които следват определено течение в модата, което ражда някакви тенденции, а те, на свой ред, преминават в масовия пазар.
В момента ме вълнува изчистения силует и много дълги поли и палта. Всичко късо ми се струва вулгарно.
Защо избра да се развиваш в Германия?
Защото от страните, в които съм бил, немското общество ми се струва най-освободено от норми, догми и предразсъдъци. Това е една прекрасна предпоставка да развиваш креативно мислене.
Интересно е, че хората поставят Германия в един друг стереотип. Но той няма нищо общо с реалността. Всички си мислят, че Франция или Италия са най-добрите държави за създаване на мода, но там нещата се случват много бавно и сложно. Без големите брандове, всички останали са в ужасен застой. Насила не бих отишъл в Милано или Париж, струва ми се старомодно и лишено от вдъхновение.
Тук, в Берлин, намерих среда, в която се чувствам свободен да работя това, което ми харесва.
Трудно ли се пробива там?
Мисля, че навсякъде се пробива трудно, изисква много работа и постоянство. В Берлин се работи много по-лесно, защото, както казах, обстоятелствата го предпоставят. Конкуренцията е огромна, но това е стимулиращ компонент. Хората са отворени за нови неща, а това не се случва в другите, т.нар. модни столици.
Какъв е твоят стил, твоята запазена марка?
Обичам да работя спонтанно, да следвам вътрешния си инстинкт, да не обмислям прекалено нещата, докато стигнат някаква върховна точка на съвършенство. Интересува ме експеримента, изненадата, която се получава в процеса на работа, неконвенционалният подход към дрехата, който не я прави крещящо модерна, а по-скоро лична и индивидуална.
Не зная дали имам запазена марка, старая се да работя в един определен стил, а ако той бъде разпознат някъде, тогава бихме могли да говорим за собствен почерк и т.н. Но това другите трябва да преценят.
Имаш ли идол в модата?
Мисля, че всеки има някого, от когото неволно се е учил. Не обичам да идеализирам прекалено много. Модата е нещо като взаимно постижение. Има хора, които са направили път за мен, винаги давам за пример Rei Kawakubo и Yojhi Yamamoto, които революционизират модата в края на 70-те години.
Следиш ли българските дизайнери? Какво е мнението ти за тези, чиято работа познаваш?
Доколкото мога да следя какво се случва в България, виждам и се радвам, че има развитие в дизайна. Миналата година, по време на Sofia Design Week открих страхотни обекти на продуктовия дизайн.
В модата, според мен, има няколко човека, които се открояват. Важното е да продължават да се развиват и да опитват нови неща. Най-важен е експериментът. Започнах да работя с една млада дизайнерка на бижута, Нева Балникова, а нейните творения са страшно добри, на абсолютно световно ниво.
Какво ти липсваше у нас?
Когато заминах, много неща, но най-вече разбиране.
За какво мечтаеш?
Точно в този момент си мечтая за спагети с доматен сос и чаша вино.
Какво да очакваме от теб за вбъдеще?
Още повече!
| 27 | 3 |
