Трудно е да си говорим за работа през почивните дни. Тогава забравяме за нея, а ако по принуда се сетим, започва да ни се струва дори по-омразна от обикновено.
Има хора обаче, които наистина обичат професията си. Това не е мит! Очевидно не е и чак толкова сложно, тъй като въпросните щастливци не са никак малко. И обикновено са доста успели в своята сфера.
В оптимистична статия за Forbes, Дейвид ДиСалво се опитва да открие причините, които карат някои личност да се събуждат с мисълта за щастливо професионално предизвикателство, вместо с ужас от поредния ден в офиса. Ето какво е характерно за тях:
1. Те поддържат връзката си с предизвикателството, което още в началото е привлякло интереса им - разбира се, пътищата в кариерата се разклоняват, понякога минават и през мъгла, но професионалните щастливци никога не се отдалечават много от нещата, заинтригували ги още като "млади и зелени" служители.
2. Все още комуникират с детето и мечтателя в себе си - ако си представяте работохолиците като свръхсериозни и скучни хора, може би е време да промените нагласата си. Поне за някои от тях. Те просто не са забравили за какво са бленували като деца, какво е разпалвало страстта им. И правят така, че поне елементи от него да присъстват в "задълженията" им.
3. Отнасят се възможно най-разнодушно към позитивите и негативите - разбира се, за всеки е ясно, че това е най-здравословният начин на мислене. И реакция. "Всичко ще се оправи!" - с тази мисъл човек радко успява да бъде крайно нещастен. А ако след "оправянето" не полети твърде високо в облаците, няма и как да падне от високо.
4. Не ги интересува какво мислят останалите за работата им - когато човек преследва детските си мечти, съвсем възможно е мнозина да го иронизират по пътя, да го наричат "непрактичен". Но истината е, че абсолютно всяко нещо може да се превърне в професия по един или друг начин. Това е невъзможно единствено, ако обръщаме голямо внимание на мненията на околните, чиито интереси са в съвсем други сфери.
5. Проявяват интерес към обучението на наследниците си - оказва се, че и това е характерна черта за онези, които обичат своята работа. Тъй като страстно се вълнуват от нея, имат нужда и да споделят онова, което са усвоили.
6. Те ще останат... Но могат и да си тръгнат - за тях движеща сила е личното желание, а то винаги ще бъде по-важно от която и да било корпорация. Това обаче не означава, че вдъхновените служители не са верни. Ако им се осигури подходяща среда и вярват в ценностите на компанията, страстта ще се прехвърли и в отношението към работодателя.
7. Никой не може да ги спре - дори ръководителят им да ги впише в някакъв план, който не съвпада с желанията им, при първа възможност ще намерят начин да го заобиколят. И в повечето случаи ще намерят по-креативен, по-добър начин за постигане на целите. Защото са по-вдъхновени.
8. Привличат хората към себе си, без дори да опитват - може да звучи клиширано, но е вярно, че страстта продава. Ентусиазмът е заразен и околните служители, клиенти, с удоволствие ще бъдат заразени от човека, който истински обича работата си.
9. Живеят в настоящето - да, склонни са да дадат време за подреждане на обстоятелствата, но то няма да бъде дълго. Ентусиазираните професионалисти не могат просто да седят и да чакат мечтите им да се сбъднат некога, в неопределеното бъдеще и чрез независещи от тях външни сили.
10. Нямат проблеми с конкуренцията - състезателното начало е заложено в самата им природа, но не го реализират по злобен, конфликтен или разтревожен начин. Хората, щастливи в професията си, виждат "баницата" едва ли не като вълшебна. За тях въпросът не е няколко човека да си разпределят бързо парчетата, а да има за всички заслужили. Те се стремят да работят качествено и да напредват в кариерата, но успехите на другите не им пречат.
С две думи, пожелаваме ви да бъдете като тях!
| 2 | 1 |
