Ставате рано, отивате на работа и прекарвате там целия си ден. Офисът е вторият ви дом, макар че повече изглежда като първи такъв. Предоставяте му цялото си време и енергия, а в замяна получавате две неща: заплата и удовлетворение. Първото е задължително, а второто - желателно и зависещо най-вече от степента отдаденост на работата.
Мотивацията по време на работния процес е онзи елемент, който е в състояние да осигури търсените от ръководството резултати. Тя обаче не се постига толкова лесно. Често служителите са недоволни от работата си, вършат я по принуда и без да влагат достатъчно усилия. Те са разочаровани от естеството ѝ, заплащането, колегите, обстановката. Всяко действие е насила, а позитиви от това не се извличат.
Изходът от тази "черна дупка" е смяна на професията, но вие сигурно го знаете. Повечето хора обаче се страхуват от промяната, от временната безработица, от неизвестното, затова и не се решават на толкова важната за тях стъпка. И така, като едно малко хамстерче, тичат в "колелото на живота" до безкрай.
В едно интервю рапърът Джей Зи беше казал, че никога не е работил. А половинката на Бионсе е най-заможният изпълнител в хип-хоп средите. С всичко това искам да ви кажа, че когато избирате бъдещата си професия, на първо място е задължително да мислите за удовоствието, което ще ви донесе. Защото повярвайте, нищо не е по-хубаво от това да практикувате хобито си на пълен работен ден.
И все пак, колкото и да е приятна работата ви, с каквото и желание да я вършите, вие сте хора и като такива притежавате поне малка частица от онова грандиозно явление, наречено его. Тоест със сигурност изпитвате нужда да чувате похвали от време на време, все пак друго си е страничното признание.
"Само с една добра заплата няма да задържите никого." Защо следващата стъпка да не бъде морално поощрение?
"Служител на месеца" е практика, отдавна позната на Запад. Най-продуктивните, лоялни и талантливи представители на някоя фирма получават "титлата", а целият офис празнува. Другият месец отличеният е различен, само партито е същото.
Според мен цялата идея е много добре замислена. Петнайсетте минути слава могат да се окажат мотивацията, от която всеки има нужда. Чувството, че сте направили нещо както трябва и това е било забелязано, е незаменимо. Може точно това признание да ви помогне да откриете позагубения в съзнанието ви смисъл от работата. А и емоциите, които ще ви донесе, няма как да не се отразят положително и на вас, и на дейността ви.
Фирмата, разбира се, също печели. При наличието на една такава "практика", служителите ще бъдат поне една идея по-мотивирани, защото тайно или явно всеки ще иска поне веднъж да бъде удостоен с "признанието".
Както навсякъде, тук също не липсват отрицателни страни. Твърде възможно е победителят в своеобразната надпревара да се възгордее прекалено много и това да се отрази на работата му. И от "служител на месеца" да се превърне в следващия уволнен. Не са изключени и конфликти между колеги, борещи се за челното място. А офисната война може да бъде доста по-сериозна от обикновено замеряне с химикали или клавиатури.
Като цяло, идеята е интересна и внася доза разнообразие в работния процес. Компаниите, които решат да въведат тази практика в политиката си, ще спечелят по-мотивирани служители, повече свършена работа и по-забавна офисна атмосфера.
| 12 | 1 |
