Най-смразяващите страхове, с които посрещаме 2012, са следните: първо, ще свърши светът; второ, Световната икономическа криза няма да свърши. На всяка медийна крачка се оглеждаме за прогнози. След целия шум около апокалипсиса се оказа, че маите не са го предрекли. Добре, тази пот можем да я избършем. А кризата? Какво й вещаят звездите за 2012?
На първо място трябва да проумеем, че нещата изобщо не опират до прогнози. Опират до чакане. Прогнози имаше много, но с какво ни помогнаха? Първите опасения бяха, че финансовата нестабилност ще доведе до втора Голяма депресия. Е, наистина настъпи такава. Само че прогнозите бяха пропуснали да отбележат, че прословутата депресия от 30-те на миналия век ще изглежда като разходка в парка, сравнена с настоящата икономическа криза. Която уж щеше да се ориентира към приключване през 2011, но и това не се случи.
Да се очертае предварително какво ще стане с кризата, е все едно да се прогнозира колко ще струва литър гориво след 20 години. И докато преди 2008 всичко беше дългосрочно в световен мащаб, сега инвестициите навсякъде са строго предпазливи.
В този ред на мисли, единствената реалистична прогноза за близкото бъдеще може да бъде негативната. Наръчниците по позитивно мислене са приложими за личен вътрешен мир, не и за световните пазари. Правилното поведение в тези условия е следното: докато мислим за пролет, трябва да се готвим за зима. Както ние си знаем – икономично, затваряйки бурканите с компот от спестявания. И трябва да ги консумираме много внимателно, както в момента прави целият свят. Тук идва най-важното. Веднъж завинаги да отхвърлим авантюристичното виждане на някои политици, според което България не е държава като всички останали, а "райски остров” сред прокажените Балкани, че дори и сред океана на цялата ни Синя планета.
Това виждане е прах в очите и очевиден абсурд за обективния поглед. Дори от най-краткото и опростено резюме на кризисните икономически процеси ясно се вижда, че страната ни няма как да не бъде повлечена от всеобщия ефект на доминото. Ако ще и да сме онази единствена плочка, която е цялата черна и без никакви цифри. "Малкa затворена” може да бъде икономиката на Северна Корея, но не и на България.
Ето и резюмето. САЩ, края на 2007 година. Пазарът на недвижими имоти е пренаситен, но се говори, че кризата ще се ограничи в този сектор. В следствие на масовото пазаруване на имоти с ипотека обаче, банките пълнят актива си с "лоши кредити”, които няма да бъдат изплатени и няма да донесат приход. Фалира една от най-големите банки в Америка – Lehmon Brothers. Презумпцията е, че никой няма да позволи на финансова институция от такава величина да се срути – "Too big to fail”. Федералният резерв обаче не успява да я спаси. Целият процес е много добре представен в едноименния филм на HBO.
Накратко, Щатите позволиха образуването на "балон” на недвижимите имоти и тъй като икономиката им е много отворена и обвързана с всички останали, това рефлектира върху целия свят. Европейската дългова криза не е продължение на Глобалната икономическа нестабилност, а е причинена от нея. Сред плочките на доминото попадат всички страни, които разчитат на износ, включително нашата. Да не говорим, че Гърция ни е основен търговски партньор, а потъна като Титаник. България също не е остров, а кораб, напускан от мишките. В условия на невиждана предпазливост, голяма част от очакваните чужди инвестиции се преосмислят. И нивото на транспортните компании не е такова, каквото беше. Затова, що се отнася до инфраструктура, разчитаме на автомагистрала "Тракия”. Надеждите са през 2012 г. да стигне поне до Ямбол.
Дали управляващите реагират адекватно? Положението вече е такова, че няма как да не го правят. Това обаче не означава, че през тази година безработицата ще намалее. Очаква се още много фирми от малкия и средния бизнес да фалират.
Причината тук икономическите негативи да се усещат в по-малки размери, отколкото другаде, се корени във факта, че и преди това не бяхме остров за мирисане. България съвсем не е най-малкото козле, което успешно се е скрило от Голямата лоша криза в часовника. Просто часовникът ни и без това беше спрял. Тепърва започвахме да излизаме от черупката си; да мислим в перпектива; да искаме кредити и да ни ги дават само, защото имаме сини очи. Разбира се, това вече престана. Криза е, все пак. И тук прасенцата-касички вече са счупени, както навсякъде.
Хубавото е, че все още можем да разчитаме на някои особености в родината, които Голямата лоша криза превърна в позитиви. Пазарите ни не са добре развити и това донякъде ни спасява. Все още сме в условия на валутен борд и БНБ няма право да печата пари. Банковата ни система е много сигурна и стабилна, тъй като се състои от клонове на чужди банки. Освен това, българите от край време сме свикнали да гледаме на икономиката спестовно и краткосрочно.
| 48 | 1 |
