На всеки родител му се е случвало да изпадне в безизходица заради поведението на неговото дете. Понякога малчуганите се превръщат в истински злодеи, които реват, тръшкат се, крещят и изобщо - правят каквото си поискат. И понеже мама и татко са неопитни и не разполагат с механизъм за справяне с подобни кризисни ситуации, нещата съвсем излизат от контрол.
Експертът по родителските въпроси Алисън Шейфър дава толкова ефективни съвети, за които черпи и от опита си на психотерапевт, че бързо придобива световна слава. Тя предлага страхотни подходи, свързани с детското възпитание, които биха помогнали на всеки да установи едни по-спокойни и хармонични взаимоотношения със своите наследници.
Днес в рубриката "Любими цитати” ше ви представим няколко откъса от нейната книга "Скъпи, провалих децата” (изд. Colibri). Разберете как да намерите верния тон и да изградите своя план за действие. Защото е напълно възможно да отгледате детето си без крясъци и наказания!
--------------------
"Каква е реакцията ви на тормоза, налаган ви от детето, маймунджилъците и непрестанните искания след лягане? Коато целта на танца е внимание, обикновено нашият отговор е да предложим внимание и това често се случва под една от следните две форми:
1. Вербално внимание във вид на мъмрене, напомняне и порицаване.
или
2. Невербално внимание във вид на извършване на услуга (Оказвате се в позицията да вършите неща за детето си, за които знаете отлично, че то умее и е редно да прави само.)
Когато превъртате сцената в главата си, проверете дали сте произнесли някоя от следните реплики:
"Престани.”
"Да вървим.”
"Стига вече.”
"Аз какво ти казах?”
"Не прави така.”
"Вече казах веднъж.”
"Остави това на мястото му.”
"Не я удряй.”
"Бъди внимателен.”
"Стани.”
"Тръгвай.”
"Яж, яж, яж!”
"Къде ти е шалът? Къде ти е чантата?”
"Изми ли си зъбите, пусна ли водата, каза ли "благодаря”?”
"Не чопли/ритай/докосвай/хвърляй!”
Обърнете внимание, че това са все реплики, които сте произнасяли стотици пъти преди и вероятно ги повтаряте отново и отново през интервал от три минути. Децата ви са наясно, че не трябва да си качват обувките на дивана. Не им липсват познания как да използват дивана по предназначение. Ясно им е, че трябва да си свалят обувките, също както знаят, че ако останат с тях, ще предизвикат поредното ви опяване.
Така че, НЕ, не са глухи, нито ненаситни за наказания. По този начин успешно завладяват вниманието ви, но в негативен вариант. Лошите отзиви са по-добри от никакви, нали така? По-добре да се държат така, че да си спечелят нова лекция от страна на мама, отколкото да бъдат пренебрегнати от нея.”
--------------------
"ДЕЙСТВИЯ БЕЗ ПРИКАЗКИ
Естествено, че е много трудно да пренебрегнем поведение, което е разрушително или опасно. При демократичния модел сме натоварени да спазваме както личните права, така и общия ред, така че понякога се налага да прибегнем към действия.
В такива ситуации препоръчвам "да си затваряте устата” и да предприемете изискваните корективни мерки. Например:
Ако детето скача на дивана, вместо да нареждате: "Слез от там”, просто идете до дивана и му помогнете да слезе, без да обелвате и дума.
Ако детето блъска по масичката за кафе, вземете му предмета, с който блъска.
Ако къса листата на растение, отместете растението далеч от досега му.
Ако изпомпва течен сапун петнайсет пъти, отместете шишето със сапун настрана.
Ако виси на косъм да падне от перилата на височината на десетото стъпало, свалете го на земята.
Всяко от тези действия ще спомогне за поддържането на реда в къщата, без да бъде казвана и дума. Децата, търсещи внимание, няма да се разстроят, тъй като отлично знаят, че не бива да вършат подобни неща. Ще им стане ясно, че тактиката им вече не действа.”
--------------------
"Естествените последици могат да научат децата ни, ако само отстъпим леко назад.
Ако не ядеш, огладняваш.
Ако не носиш палто, ти става студено.
Ако не си обуеш чорапи, ще ти излезе пришка.
Ако не си пазиш пръстите, ще ги притиснеш на вратата на шкафа.
Ако сипваш млякото прекалено бързо, разплискваш зърнената си закуска.
Ако не изплакнеш добре сапуна от ръцете си, ще ги чувстваш лепкави.
Ако построиш пркалено висока кула от кубчета, тя ще се срути.
Ако не си пазиш закуската, кучето ще я изяде.
Имаме склонността да хабим енергия в изричането на предупреждения за последиците с надеждата, че мърморенето и повтарянето ще помогнат на децата ни да избегнат преживяването на всякакви неприятни последствия. Проблемът на стратегията ни е там, че именно преживяването на последствията учи.”
--------------------
"Хленчене
За мнозина родители то е като дращене с нокти по черна дъска. Проточва се с пронизителен тон: искааааам. Звучи ви познато, нали? "Соооокче, искаааааам соооооооок, мамоооо!" Забавно е как тонът може да предвещава гибел.
Разберете проблема
Хленченето търси едновременно вниманието и услугите ви. То е универсалното средство на децата и притежава силата да събори стените на библейския Йерихон. Толкова е дразнещо, че ние, родителите, сме открили, че най-бързият и най-лесен начин да накараме детето да спре е да се предадем. Готови сме на всичко, за да спрем мрънкането.
Решения
Кажете какво поведение харесвате. Вместо да реагирате със "Спри да мрънкаш", опитайте с "Ще се радвам да си поискаш сок с нормалния си глас". Опитвали сте го стотици пъти и не работи? Тогава изоставете тази стратегия. Детето знае какво сте направили и че то не е проработило. Запомнете: търсещото внимание поведение цели да ви примами да опявате и напомняте, тъй че, ако сте попаднали в тази бразда, спрете. Изработете си нова стратегия.
Игнорирайте. Знам, че е трудно, но се престорете, че ушите ви спират да долавят острите мрънкащи звучи, че рецепторите ви реагират само на нормален тон. Иначе казано – не отговаряйте (и бас държа, че детето ще спре). Но не бива да се ядосвате. Усети ли, че сте разстроени, детето ще знае, че сте го чули, въпреки че не му отговаряте.
Покажете му как искате да се държи. Подчертайте колко много цените доброто поведение. Например: "Удоволствие е да ти купя сок, когато ме молиш толкова учтиво. На учтива молба – учтив отговор".
Отделете време за приучване. Помогнете на детето само да стига сока и да си налива или само да си обува чорапите. Научете го да се качва на ниско столче и да си налива вода. Преместете купичките в по-ниско чекмедже, така че да може да се обслужва. Възхищавайте се на растящата му независимост и на способността му да се оправя само: "Браво на теб! Съвсем сам/сама се оправи. Толкова си способен/способна!". Децата печелят доста от неспособността си да се справят с нещо и от нуждата да им се помага. Нека да обърнем посоката така, че неспособността да поглъща по-малко от нашата енергия, и да създадем поводи за положително внимание.
Реагирайте с прегръдка. Не реагирайте на мрънкането, а предложете: "Искаш ли да те гушна?". Дори и не подозирате колко успешно този жест може да редуцира мрънкането.
Бъдете проактивни. Мрънкането има склонността да се засилва, когато сме заети. Ако ви се налага да сготвите или имате работа на компютъра, предложете да се погушкате преди това. "След малко ще ида да готвя, искаш ли да се погушкаме малко преди това?" Или, ако е възможно, въвлечете детето да ви помогне в онова, което трябва да правите.”
--------------------
Осигурете обратна връзка
Вероятно най-трудният момент от активното слушане е да не позволим личните ни пристрастия, убеждения, задръжки и преценки да изкривят чутото. За да се убедим, че това не се случва, налага се да повторим разбраното от нас. Полезно е да започнем преразказа си с нещо като: "От това, което казваш, звучи, че…” или "Доколкото разбирам…”. Това дава възможност на детето да отстрани евентуални недоразумения и също така да се почувства истински разбрано.
Ето някои примери:
"Мразя учителката си!”
Отговор: "Звучи ми, сякаш си имал тежък ден в училище. Искаш ли да поговорим?”.
"Никога не харесваш онова, което правя.”
Отговор: "Доколкото разбирам, ядосан си ми и смяташ, че съм прекалено критична или негативно настроена към теб”.
"Още не искам да си ходя вкъщи!”
Отговор: Звучиш ми разочарован, задето е време да сложим край на приятното ни прекарване заедно”.
"Ще ми се баба да беше жива!”
Отговор: "Май наистина ти липсва”.
"Престани да ми нареждаш какво да правя.”
Отговор: "Доколкото схващам от чутото, дразниш се от съветите ми, ако не си помолил за тях”.
| 27 | 1 |
