Мерилин Монро, Бриджит Бардо, Елизабет Тейлър – образите на превърналите се в икони популярни дами, живели в миналото, отдавна са увековечени от световния шоубизнес и понастоящем светят по-ярко отвсякога. Те греят високо, високо, и припомнят на целия свят какво е било времето, когато жените са били Жени, а красотата е била всичко друго, но не и функция на броя пластични интервенции или резултат от преминалите през дигитална обработка фотографии.
Днес обаче няма да говорим за тях. Днес решихме да си спомним образите на няколко жени, превърнали се в иконични, но тук - в България. Обективно погледнато, по качества те не отстъпват по абсолютно нищо на гореизброените дами, освен може би по това, че в тъмното диктатурно минало, вещите фотографи изобщо не са били на почит, а понятието "шоубизнес" е било по-хлъзгаво и от стоманените ножове, с които Политбюро е рязало дефицитната луканка на резени, тънки като хартиени листове.
Но България ги е имала, и още как! Образите им все още излъчват лъчисто сияние от старите черно-бели ленти, макар и грижливо прибрани в миришещите на забрава, прашни кутии на народните архивни фондове. Някои от тях се изявяват и днес. Други вече са напуснали този свят. Всички те обаче са били голяма работа. Също като световните величия, са били обичани, издигани в култ, а за красотата им са се носили легенди.
Започваме с петте незабравими български актриси...
Невена Коканова
Просто няма как да има по-адекватно начало на нашата селекция от иконичната Невена Коканова.
Името ѝ буди възхищение и до днес, а красотата ѝ спокойно може да се мери с тази на класическите кино-актриси от Златната ера на Холивуд.
Невена и до днес си остава Първата дама на българското кино, а изпълненията ѝ в класики като "Тютюн" (1962), "Крадецът на праскови" (1964),"Карамбол" (1966), Отклонение" (1967), "Инспекторът и нощта", (1963), "Момчето си отива", (1972), "Дърво без корен", (1974), "Матриархат", (1976) си остават недостижими.
Невена е една от малкото, затворени зад Желязната завеса актриси, която става популярна и зад граница.
Социалистическото снимачно оборудване просто е обожавало лика на Коканова, която, освен като една от най-уважаваните и обичани драматични актриси, се е славела и като Първата красавица на България.
Катя Паскалева
Няма българин, който да не е гледал "Козият Рог", както и няма такъв, който да не знае името на Катя Паскалева.
Или поне не би трябвало да има.
Когато я избират за ролята, Катя вече е сравнително популярна – дебютира в киното през 1967 г. с малка роля в "Отклонение” (където играе заедно с Невена Коканова).
През 1972 г. получава награда за женска роля във филма "Козият рог” в Панама, а година по-късно ѝ връчват награда "Фемина” в Брюксел. През 1976 г. я отличават за принос в развитието на световното кино в Карлови Вари. През същата година получава и награда "Златна роза” за женска роля във "Вилна зона”.
Запомнящи се роли Катя прави във "Вилна зона” (1975), "Звезди в косите, сълзи в очите” (1977 г.), "Спирка за непознати” (1989 г.), Милица (1979 г.). "Матриархат” (1977 г.). Името ѝ се свързва и с редица театрални роли.
Цветана Манева
Фаталната хубост и огромният талант на Цветана Манева не знаят възраст.
Името ѝ предизвиква асоциации най-вече с ролите ѝ във филмите "Последната дума" (1973), "Иван Кондарев" (1973), "Сватбите на Йоан Асен" (1975), "Буна" (1975), "Служебно положение-ординарец" (1978), "Войната на таралежите" (1979), "Дами канят" (1980), "Мера според мера" (1981), "Опасен чар" (1984).
Има и множество роли в театъра: в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг и др.
Интересен факт от биографията на Манева е активната ѝ политическа дейност. Преди промените тя е била народна представителка в 7-мо и 8-мо народно събрание.
През 1982 г. е удостоена със званието "народна артистка". Хабилитиран професор.
През 2004 г. получава орден "Стара планина" за големите ѝ заслуги в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението ѝ.
Калина Стефанова
Калина Стефанова е позната най-вече с ролята си в един филм, но какъв! Калина е студентка в пети курс "Театрознание” в НАТФИЗ, когато я избират сред 2000 кандидатки за ролята на Елица във "Време разделно”.
Филмът ѝ дава много, но най-вече огромна популярност, всенародна любов и достойно място сред най-ярките звезди на родния културен небосклон.
Освен актриса, Калина Стефанова е и един от най-влиятелните театрални критици и до днес. Работила е в Лондон, а по-късно започва да преподава в Кейп Таун, Южна Африка.
Популярна е и с езотеричните си книги. Всички обаче ще я помнят като красивата Елица от култовия български филм.
Аня Пенчева
Няма как да минем без нея. Обожавана от едни и хулена от други, Аня си остава едно от най-запомнящите се имена в българските артистични среди, като вече години наред гордо носи титлата "секс символ".
Освен с ролите си във филмите "Цар Иван Шишман" (1969), "Нощните бдения на поп Вечерко" (1980), "Адаптация" (1981), "Черно и бяло" (1983), "По следите на капитан Грант" (1985), "Денят не си личи по заранта" (1985), "Небе за всички" (1987), Пенчева остава незабравима и с дръзкото си поведение.
Тя е наричана "любимката на Тато", и е известна с бурните си любовни истории и като жената, която увековечи гърдата си и смело постави каменната ѝ отливка на стената на Театър 199, където радва феновете ѝ до днес.
| 85 | 4 |
