Да наричаш себе си "журналист" е престиж, който трябва да заслужиш. Да бъдеш признат като "моден гуру" е успех, с който не всеки може да се похвали. А да съчетаваш и двете: това вече си е сбъдната мечта.
Те са едни от най-известните модни редактори. Ненадминати критици, по своему екстравагантни и абсолютно крайни, Ана Уинтур, Анна Пиаджи и Сузи Мендес са напълно еднакви в своята различност.
Ана Уинтур
Големи черни очила и къса коса. Нищо необичайно, но нещо характерно - несбъркваемата визия на Ана Уинтур. Тя е главен редактор на американската модна библия - "Vogue". Всички говорят за нея, но никой не я е виждал. Почти. Уинтур рядко посещава светски събития, а ако го направи - престоят й се ограничава до десетина минути. Казват, че не е от най-приказливите. А тя просто е посветена на професията си. Максимално.
Деспотичен шеф, който никога не оценява положителната работа на служителите си, но винаги забелязва грешките им. Стилна, но студена, определяна като "желязната лейди" в модата. Познато ли ви е това описание? Мерил Стрийп отлично изигра ролята на критичната главна редакторка в "Дяволът носи Прада". Интересен факт е обаче, че книгата, вдъхновила лентата, е дело на бившата главна асистентка на Ана Уинтур - Лорън Уайзбъргър. Дали младата авторка е била повлияна от някогашната си шефка, можем само да гадаем.
Кариерата на Ана Уинтур започва съвсем рано. На 25-годишна възраст вече е младши редактор на "Harper's Bazaar", а година по-късно става редактор на британския "Vogue".
Забелязана от големите имена в модната индустрия, през 1988 година тя е назначена, отново като редактор, в американския "Vogue". Десет месеца по-късно го оглавява и оттук започва модната приказка.
Ана налага собственото си виждане за списанието, което е свежо, модерно и новаторско. Съчетава висша мода с евтина конфекция и това се харесва на хората. Първата й корица е на модел, носещ джинси за 50 долара и яке на "Christian Lacroix" за 10 000 долара. Уволнява голяма част от персонала, а крайната й цел е само една: да възстанови критериите за изтънченост, характерни за изданието, когато главна редакторка е била Даяна Врийланд.
Уинтур постига невероятен успех с "Vogue" : септемврийският брой от 2004 година достига рекордните 832 страници! Уинтур започва да издава още три списания: "Teen Vogue”, "Vogue living” и "Men’s Vogue”.
"Поставям високи стандарти", сама заявява Ана Уинтур. Нито една снимка не може да бъде публикувана, ако преди това не е получила одобрението й. И, ако в "Дявола носи Прада", Миранда не толерира небрежното работно облекло, то в реалния живот главната редакторка на "Vogue" направо го забранява. "Всички идват да работят във "Vogue", защото обожават модата и ние очакваме от тях да разбират от това", казва самата Ана за негласното правило, изискващо стилен аутфит в редакцията.
"Ядрената Уинтур" и "неофициалният кмет на Ню Йорк" са само част от прозвищата на легендарната редакторка. Уинтур е една от най-влиятелните жени в света и напълно заслужава тези си прозвища. Традиционна и новаторска, тя разчупва стандарти, въвежда правила и прави промени. Промени, водещи към неимоверен успех.
Анна Пиаджи
Италианската редакторка е известна с ексцентричността си, колекцията си от почти 3000 рокли, изложена във Victoria & Albert Museum, както и любовта си към шапките. Както сама казва: "Чувствам се по-добре, ако нося подходяща шапка".
По отношение на работата си обаче, тя е изключително сериозна. Неслучайно е определяна е като брилиантен редактор. В края на 70-те работи за авангардното списание "Vanity", чиято колекционерска цена днес достига до петцифрени суми. Оттогава е и приятелството и с Карл Лагерфелд, чиято муза е била над 20 години. Известна е с дарбата си да открива нови дизайнери.
Провокативната авторка дълги години работи за италианския "Vogue". През 1988 година списанието публикува запазената марка на Пиаджи - двойна страница, известна под названието DP*, на която ексцентричната модна журналистка представя последните си впечатления - от тенденции в модата до графити в парижкото метро.
Анна е забележителна - буквално и преносно. Нейният стил я отличава й я превръща в абсолютна модна икона, а професионалните й умения й определят достойно място във fashion-историята. Тя е откривател. Не малък брой дизайнери имат честта да се нарекат такива, именно заради нея. Пиаджи не се притеснява да сподели знанията си - тя е автор на няколко сериозни модни учебника и над 7000 редакторски страници!
Анна Пиаджи е легенда. За всичките години, през които е част от индустрията, тя е оставила своя ценен принос в света на модата. Поколения творци са израствали под критичния й поглед. Някои я наричат "майка" на модната журналистика в съвременния й вид, а ние я определяме като една от най-забележителните жени, затвърдили връзката между езика, изкуството и провокативността.
Сузи Менкес
Когато за пръв път видим прочутата модна редакторка, последното нещо, което ще допуснем, е силната й връзка с модата.
Менкес не прилича на fashion-журналист, но, както знаем, по опаковката не се съди за съдържанието. Завършила е английска литература в Кеймбридж и дълги години е работила като моден репортер и редактор в "International Herald Tribune". В биографията й влизат издания, като "The Times", "The New York Times" и "Harper's Bazaar".
Сузи е известна със своята ироничност и краен критицизъм. Тя не се страхува да нарече нещата с истинските им имена. И го прави.
Безпогрешният й моден усет, със сигурност, е оценен, защото тя е носител е на Ордена на почетния легион за заслуги към френския стил.
Влюбва се в модата още преди да завърши гимназия. Ревю на "Ninna Ricci" във френската столица се оказва повратно за нея и оттогава тя разбира с какво ще се занимава през живота си.
Днес Сузи Менкес е име, което всява почит и уважение в модните среди. Дизайнерите, макар и да изпитват страх от безпощадните й думи, се вслушват в мнението и съветите й. Защото, както тя сама казва, "едното модно образование не е достатъчно, за да бъдеш дизайнер".
*DP (doppie pagine) - от италиански: двойна страница
| 29 | 2 |
