Около 70% от жените по света са ставали жертва на различни форми на физическо или сексуално насилие през някакъв период от живота си. Близо 2 милиона деца годишно са експлоатирани сексуално и въвлечени в порнография в световен мащаб. В България всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие. А случаите на посегателства над деца се увеличават.
През месец март, който традиционно свързваме с жената, работихме по проект свързан с физическото насилие и с дейността на неправителствената фондация "Асоциация Анимус". Април сме посветили на темата на секса. В много случаи обаче той не е доброволен.
През есента на 2011 година 19-годишната Грейс Браун създава фотопроекта "Unbreakable". Грейс снима жертви на сексуално насилие с постер пред тях, на който са изписани думи на насилника им. Осъзнава, че може да направи нещо в един свят, в който за сексуалното насилие не се говори, а жертвите се срамуват и затварят в себе си.
Грейс Браун застава зад фотообектива заради малко момиченце, изнасилено от пастрока си. Заради 13-годишна, която е нападната, след като се напива на купон. Заради момиче, което е заставено да прави орална любов по средата на клуб. Заради дете, изнасилено от собствената му майка. Заради 17-годишна девойка, насилена от дядо си. Заради всеки мъж и жена, които са станали секс-жертва.
Сексуалното насилие е трудна тема в обществото. Остава табу. Това са впечатленията от работата на специалистите от фондация "Анимус”.
Сексуалното насилие поражда такова напрежение и ужас, че човек се опитва да издигне всичките си защити, да отрича случилото се, да не иска да се замисля, обяснява ни психологът Донка Петрова. Един от проблемите е и че често към жертвите се подхожда със съмнение, не им се обръща внимание. Имат очакването, че никой няма да им повярва. Усещане, което се внушава от самите насилници.
"Това ще бъде нашата тайна" е един от моделите за манипулация. Заплахата е друг – "Ще стане много по-зле за теб", споделя опит от практиката си психологът.
Много често жертвите се самообвиняват за случилото или тези, на които са споделили, ги упрекват, че сами са предизвикали насилника. Възможно е пострадалите да се затворят напълно в себе си, да спрат да говорят, да се хранят, да общуват. Изцяло да се опитат да потиснат този свой спомен, който остава травма в психиката. И в един следващ момент, когато отново ги сполети нещо тежко, тя излиза на повърхността. Човек се чувства изключително лабилен, уязвим, безпомощен. Както се е чувствал, когато е бил жертвата, която не е била в състояние да се защити.
Под "сексуално насилие" не се разбира само изнасилване. Става дума за блудство, опипване, принуждаване към орална любов. Неща, които не са доказуеми чисто физически, но имат изключително тежък ефект върху психиката, обяснява още Донка Петрова. Това прави работата с едни такива случаи много трудна. Често насилникът е близък човек. В 80% от случаите при децата той е или пастрокът, или собственият баща на детето. Затова службите, които искат да съдействат, трябва да имат чувствителност към жертвите.
Фондация "Асоциация Анимус" предлага помощ и подкрепа на жертвите. Освен горещите телефони (линия за преживени насилия - 02 / 981 76 86 и Национална гореща телефонна линия за деца - 116 111), в организацията се развиват и програми за директна работа с деца, жени, семейства. Заедно с офиса на улица "Екзарх Йосиф” № 85 от есента функционира и Комплекс за социални услуги за деца и семейства – адресът е улица "Лада 2”. И двата се намират в София, но на територията на цялата страна се развиват все повече центрове към общините за обществена подкрепа, които предлагат безплатни консултации.
Физическите рани от преживяното насилие зарастват. Емоционалните обаче остават. Споделянето е първата стъпка към излекуването. Можете да я направите чрез едно телефонно обаждане или като жените в нашата галерия - чрез силата на изкуството.
| 43 | 4 |
