Това беше началото на работния ден. Обикновен и пореден. Съзнанието ми се луташе някъде между успокояващите сънища и натоварващата реалност. Проправях си път сред тълпата от хора на спирката и се чудех, щом са толкова нервни сутрин, какво се случва с тях през нощта?
Само защото обичам екстремните усещания, не ходя по тротоара – не че няма място от паркирали коли. И така, леви, десни, леви, десни по булеварда, в осем сутринта, мързеливо си размишлявах за обърнатото кошче пред сергията за вестници, за зависимостта между студа навън и броя на безделниците в рейса, и за други злободневни тенденции.
В една от първите секунди на Песента, направих скок във времето. От онези, с прегъване на пространството. Почувствах как се телепортирам на същото място, просто усещанията ми станаха други. Вдигнах леко брадичката си, а походката ми стана...по-така.
Рязката смяна в светоусещането ми не е непозната на моята личност с променливо настроение. Просто попаднах в един от тези мигове на самочувствие – все по-редки напоследък. Почувствах се добре...себе си. И неизбежно минах през кратък миг на размишление за връзката между доброто настроение, отровните хора в моя живот и личната нагласа за всяко начинание.
Нека допуснем, че има един човек в моя живот, на който съм казала поне веднъж, че ми е всичко. Прекрасен начин да му поверя моите чувства, които той най-вероятно недобросъвестно ще управлява. Този процес започва с необмислени изказвания, намеци и недомлъвки – било то за външния ми вид, било то за завидния ми характер. Не му харесвам, и това си е. Той е убиец на самочувствие. Непредумишлен.
На мен дори само един човек може да ми трови живота. И да ми го подслажда, също. Всъщност няма виновни в случая с моята неувереност. Нито той, нито моето семейство, приятели, колеги, общество...Аз сама си го правя. Просто трябва да си пускам по-често Песента. Останалото идва с паралелната реалност.
Струва ми се, че да се чувстваш добре в своята кожа си е цяло изкуство. А на теб може нещо съвсем различно да ти активира самочувствието – моята музика са твоите обувки с десетсантиметров ток, например.
Утре също е работен ден, пореден, но необикновен. Защото знам коя песен да си пусна, а ти ще си обуеш сексапилните обувки. Походката ни ще стане...по-така. И ще се почувстваме добре себе си.
| 13 | 0 |
