Име: Лора
Възраст – 31
Статус – развеждаща се
Деца – 2 броя (момче и момиче с две години разлика в полза на момчето)
Приятно ми е, една от вас.
Нуждата да пиша се зароди още в детството ми. Нуждата да споделям живота си е породена от факта, че изведнъж се оказах с 3 приятелки в моето положение и куп други, които искат да избягат от брака си, но намират сили да не го правят.
Вече не знам кое е правилно. Отдавна спрях да давам оценки. Тежат. Не за друго, а защото ситуациите, които ги пораждат, рано или късно ти се връщат и тогава започваш да ги преоценяш.
Не пиша роман, затова няма да започвам изненадващо. Предпочитам елементарната хронология. По-лесно е. Животът ми е доста добре рамкиран. Вписвам се идеално в стандарта – висше образование, дългогодишно гадже, брак, деца... развод.
Обичах мъжа си. Още го обичам, но както казват някои мои познати – след десетата година съвместно съжителство вече сме роднини. Е, аз не съм му сестра. По-скоро – майка. Може би затова прецених, че вече му е време да заживее самостоятелно и да се превърне от момче в мъж. Собственоръчно събрах багажа, който (преди повече от десет години) собственоръчно наредих в общия гардероб, натоварих кашоните в колата на приятелка и подпомогнати от една допълнителна мъжка сила, пренесохме багажа му.
Ако ще ви е по-лесно да ме обвините, че съм го изхвърлила – давайте! Ако искате да чуете моето мнение – аз просто му помогнах. След като 6 месеца живяхме под един покрив с ясното съзнание, че вече нищо не ни свързва. След като раздялата ни беше физически и устно потвърдена. След като търпеливо изчаках да намери свой нов дом... и после търпеливо чаках сам да извърши дейността по пренасянето... накрая не издържах.
И така започна моят живот на самотна майка, за който ще ви разказвам тепърва в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!
Ако искате да следите отблизо новата ни рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 340 | 14 |
