В България хомосексуалните бракове са забранени.
На 10 май 2012 година президентът на САЩ Барак Обама подкрепи еднополовите бракове.
Едва 10 страни в света позволяват двама души от един пол да създадат законно семейство.
В около 80 държави хомосексуалността е престъпление, а сексуалният акт между партньори от един пол е наказуем с лишаване от свобода. В 9 от тях - със смърт.
Според тълковния речник, любовта е чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Често любовта води до създаването на семейство, а българското законодателство твърди, че бракът е обществен съюз или юридически договор между личности, създаващ отношения на родство. Също така, той е определен като институция, в която взаимоотношенията, най-често от емоционален и сексуален характер, се съчетават с юридически ангажименти и други обществени, стопански и религиозни връзки между участващите лица.
Терминологията е суха, но пък достатъчно точна. Може да бъде обединена от народната мъдрост "Като се обичат младите, да се вземат". Като говорим за крилати фрази, не можем да не споменем и най-клишираните такива. Знаем, че "за любовта граници няма", убедени сме, че е "най-силното лекарство", непоколебимо е мнението, че е "по-силна от всичко".
Дотук добре. Само че има едно скрито условие. Условие, което никой не казва на висок глас, но се подразбира. А който не го спази, попада в графата на различните.
Интимната обич е "нормална", ако е между мъж и жена. Порноманиаците приемат с отворени обятия и "обичта" между жена и жена. Всички обаче извръщат ужасено глави, когато се заговори за истински влюбени помежду си двама души. Двама мъже или две жени.
Според широко разпространената в обществото ни нагласа, да бъдеш "гей" не е сексуална ориентация, а обида. При това не само по нашите ширини, както често се случва. Хомосексуализмът се отрича почти навсякъде по света. Има страни, в които еднополовите бракове са позволени, има и такива, в които единствено законът се противопоставя на обичта с оглед на пола на двамата. Но на световната карта има и места, които не просто не толерират различната проява на любов. Те я осъждат, поругават, отричат. И тези места не са никак малко.
Едни от най-разпространените вицове са за хомосексуалисти. Мъжете, които проявяват прекомерна нежност и прекалена грижа за външността си, отново са спрягани за такива. Най-големият ужас на силния пол е да го обявят за слаб.
Хомосексуализмът не е болест. Не е самовнушение. Не е и психично заболяване. Той е просто сексуална ориентация, която хората не искат да приемат. Причините са много и варират. Основните виновници за хомофобията обаче са тесногръдието и повърхностното мислене.
Само че едва ли гей двойките ще причинят изчезването на нашата планета, както много от изпитващите ненавист към тях люде твърдят. Замисля ли се някой, колко хетеросексуални двойки имат деца, а след това ги изоставят? Колко брака съществуват по принуда, тънещи в семейно нещастие?
Защо влюбените хомосексуалисти да не бъдат щастливи? Заедно. Да осиновят онези деца, които други са изоставили. Да въдворят липсващия баланс. Без някой да размахва пръст пред тях и да ги обвинява. В каквото и да било.
Хомосексуалността не е от вчера. Всички са чували, че "гърците са измислили секса, а римляните са добавили жени към него". Някога, години преди Христа, в Древен Египет, Древна Елада, Древен Рим, Древен Китай и още няколко древни нации, хомосексуалността е била на почит. Всъщност първите хомосексуални бракове са извършени именно в Оризовата страна - по-конкретно в провинция Фудзиян.
По-късно, с появата на християнството, бавно, но сигурно, хомосексуализмът започва да се отрича. Позицията на Църквата е, че тази сексуална ориентация е "грях, който води до вечна погибел, ако не бъде изповядан и изкоренен". Тезата се основава на цитати от Библията, които получават интерпретации, заклеймяващи хомосексуалността.
Така е до днес. Едно глобално общество, с изключение на няколко щата в Америка и 10 държави, разпръснати на световната карта, отрича "различните". Тези, които се отличават от нас не с факта, че не са способни на любов, а точно обратното: че я дават, но не на когото трябва. Според законите и каноните.
И тази година в България ще има гей парад. Той ще се проведе на 30 юни в столицата и хомосексуалистите у нас ще имат възможността да заявят своята позиция и да опитат да я защитят. И тази година те ще опитат да направят своята революция, която сигурно няма да е безкръвна. Откакто събитието се провежда в родината ни, едно и също се случва винаги: вечер, тъмни улички, причакани и пребити гейове. Причина: защото са различни.
Днес е Световният ден за борба срещу хомофобията и трансфобията. 17 май - датата, на която през 1990 година хомосексуалността е премахната като психиатрична болест от списъка на Международната класификация на болестите. Явно все още сме в "преход" и 22 години приемаме различната сексуална ориентация. Колко още ни остава - никой не знае.
Обществото ни трябва да "порасне". У нас и по света. Да си припомни онази велика мисъл, че "по вкус и цвет, товарищь нет". Не беше ли свободата най-ценното благо? Защо тогава с лека ръка я отнемаме от хората?
| 19 | 0 |
