"Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни" - Антоан дьо Сент Екзюпери
Покрай всички Евровизии, музикални формати и обяснения как един "продукт" трябва да е съвкупност от хиляди качества, човек рано или късно се замисля: "Какво всъщност притежават истински хубавите песни?"
Чувствено изпълнение, смислен текст. Или лесносмилаем текст, който ти се "набива" в главата и рано или късно започваш да си го тананикаш. А може би хубавите парчета зависят основно от мелодията и аранжимента си? Въпросът е субективен. Едно обаче е сигурно - всички обичаме песни, зад които стоят интересни истории. "По истински случай" - този етикет винаги е успявал да привлече вниманието ни.
И още нещо е сигурно. Каквито и да са личните ни предпочитания пред сергията за цветя, розите си остават най-любимото растение на преобладаваща част от човечеството. Заради прекрасния си аромат или защото са "о, толкова красиви". А може би, просто защото хората сме отявлени мазохисти и имаме нуждата да обичаме именно цвете с бодли.
Каквато и да е причината, розите са вдъхновили някои от най-красивите произведения на изкуството. За мен най-блестящият бисер в това отношение си остава любовта на малкия принц към неговото крехко капризно цвете. Но в музикалните шедьоври от по-ново време също има няколко впечатляващи интерпретации на "розовата" тема, за които си струва да се разказва.
За мен беше любопитно да разбера цялата истина (доколкото е възможно) около реалните истории, вдъхновили следните три песни. Надявам се, че на вас също ще ви хареса. Или че някой от текстописците, които напоследък са забравили как се твори красиво, ще намери нов повод за вдъхновение.
"Миллион алых роз" на Алла Пугачова
Много вече се е изписало около текста на тази песен, но няма как да не я поставя на първо място. Прекрасна! Цветна и тъжна - също като легендата, която стои зад нея.
Преди Пугачова да я възпее, тя е послужила за вдъхновение на руския поет Андрей Вознесненски. Именно по неговия римуван разказ е написан и текста на прекрасната "Миллион алых роз".
Повествованието в песента почти напълно съвпада с реалните исторически факти. Художникът е грузинският самоук примитивист Нико Пиросмани - прекарал цял живот в бедност, труд и пиянство. Както често се случва с гениалните творци, високата стойност на изкуството му е била призната чак след смъртта му. Великият миг на щастие по време на земното му съществуване е блеснал през 1909 година, когато художникът срещнал Маргарита дьо Севр. Актриса и танцьорка - френска, разглезена, свикнала с лукса на Париж и пребиваваща в грузинската столица само за малко.
Нико обаче се влюбил безпаметно в Маргарита. И до днес тя е запомнена като обичта на живота му. Рисувал портрет след портрет с нейния лик - а както виждаме от произведението, представено тук, той не е бил сред най-приветливите, които можем да си представим. Въпреки това актрисата имала високи (и скъпи) изисквания, отказвала да обърне внимание на бедния художник.
Дали наистина ѝ е подарил милион рози? До голяма степен, отговорът е "да". Нико посветил цялото си скромно богатство на безумната, но романтична идея, че ще успее да впечатли Маргарита, ако покрие целия площад пред хотела ѝ с цветя. И действително го направил, само че не просто с рози, а с различни красиви представители на флората. В замяна получил единствено разсеяна и по-скоро приятелска целувка от младата парижанка. А няколко години по-късно починал от недохранване.
"Where the Wild Roses Grow" на Ник Кейв и Кайли Миноуг
Това е другата изключително популярна песен, в която се разказва за любов и рози. Не знам дали мога да я нарека красива обаче, имайки предвид колко зловещо е нейното звучене. Ако случайно не знаете, лирическият герой на Ник Кейв води любимата си на мястото, където растат дивите рози. И там я убива. Причината: "красотата трябва да умре", както се пее в текста. При това парчето е част от цял албум с многозначителното заглавие "Murder Ballads" - "Балади за убийства".
Бандата на Ник Кейв има и кавър на оригиналната песен, вдъхновила историята от "Where the Wild Roses Grow". Става въпрос за традиционната ирландска балада "Down in the Willow Garden" (или "Rose Connely"), която датира още от XIX век. В нея се разказва за заможен младеж, чиято любима забременява. Но тъй като баща му има други планове за бъдещето на сина си, го принуждава да се отърве от девойката.
В крайна сметка Роуз е заведена от любимия си във "върбовата градина", в която се срещат, след което е отровена с вино, намушкана и трупът ѝ е хвърлен в реката. По-късно виновникът е екзекутиран. И дотам с бъдещето, планирано от баща му. Не се знае дали всичко това действително се е случило, но със сигурност такава легенда е обикаляла Ирландия преди повече от 150 години.
Ник Кейв винаги е бил известен с привързаността си към подобни ужасни истории. Така че, ако някога ви се случи да срещнете австралийския музикант и той предложи да ви покаже къде растат дивите рози, най добре си плюйте на петите и бягайте в обратна посока!
"Desert Rose" на Стинг
Третата песничка с благоуханно заглавие, за която ми се искаше да науча повече, е "пустиннaта роза" в творчеството на Стинг. Винаги съм си мислила, че това прочувствено изпълнение и опияненият текст няма как да не са вдъхновени от някоя спираща дъха екзотична красавица. Оказа се, че изобщо не е така.
Стинг сам си признава, че е голям почитател на романа "Дюн" от Франк Хърбърт. Там се разказва за планета с безкрайни пясъчни дюни в далечното бъдеще. Разбира се, има и красиви моменти на обич. Самият Стинг е сред главните актьори в прочутата екранизация на романа от 1984 и именно фантазията на Хърбърт го вдъхновява да създаде впечатляващата "Desert Rose".
В българската музика също не липсват песни за бодливото цвете. "Дива роза" на Дони и Момчил, например. Или пък във фолк музиката, която може да се похвали с отделни популярни песни, посветени и на черните, и на белите представителки на този растителен вид. Сигурна съм, че ще се съгласите обаче - някак си не е подходящо да наредим тези родни "бисери" сред световноизвестните златни хитове.
| 9 | 0 |
