Тук няма да обсъждам клюките от поредното риалити шоу. Нито някой клип на Бионсе, която преди години пееше с групата си за това какво е да бъдеш Survivor. Искам да обърна внимание на онези, които наистина и безусловно заслужават да получат всеобщото уважение. Заради силата, проявена от тях в истинския живот.
Първият пример е съвсем пресен и много щастлив – спасяването на двуседмичното бебе Азра след земетресението в Турция. Малкото късметлийче беше открито след 48-часов престой под задушаващите развалини. Как Азра е успяла да оцелее – толкова малка, толкова крехка и все още неспособна да действа сама? Не е спасена от супер герой с измислени свръхестествени сили, а е била намерена в прегръдките на най-истинския, всеотдаен и героичен представител в реалното общество – Майката. Жената, дала живот на Азра, се казва Семиха. Само четиринадесет дни след раждането, тя е подложена на ужасяващо изпитание, но вместо да загуби контрол и разсъдък, успява да осигури на дъщеричката си втори шанс за щастие в нашия свят. В първите часове след трагедията Семиха успява да храни Азра, но след това кърмата ѝ спира. Оттам насетне майката започва да дава на момиченцето собствената си слюнка, за да го предпази от крайна дехидратация и сигурна смърт. И успява! Макар с драскотини, Азра е извадена изпод руините жива и здрава.
Последните дни в Турция бяха спасени много малки деца и тийнейджъри и единствено този факт носи искрици надежда покрай настъпилата трагедия. Оцелелите могат да споделят различни героични истории за онова, което им се е случило, но като цяло всичко това ме подсеща за един трогателен разказ от Хорхе Букай. Става въпрос за едно малко момче, което успява да спаси себе си и още по-малкото си братче от пожар при очевидно непосилни за крехките му физически възможности обстоятелства. Изводът на Букай е, че всичко това се е случило, просто защото наоколо не е имало възрастен, който да каже на детето, че "мисията е невъзможна". Аз също съм убедена – тялото е способно на всякакви чудеса, стига да е контролирано от достатъчно чудесен, позитивно настроен и уверен в себе си дух!
Последният пример, който ще приложа в подкрепа на тази теория, е особено предизвикателен спрямо тези от нас, които се задъхват всеки път, когато се решат да гонят трамвая. Стогодишният индиец Фауджа Сигх наскоро записа нов рекорд в Гинес, след като взе участие в маратон и пробяга 42 км и 195 м за невероятно предвид възрастта му време от 8 часа, 25 минути и 16 секунди. Мисля, че коментарът тук е излишен и едно също толкова километрово "Браво" ще бъде достатъчно.
Пожелавам на всеки невероятния късмет на Азра, майчинската сила на Семиха и здравословното дълголетие на Фауджа!
| 73 | 3 |
