Детските очи винаги са били големи. Учудени. Напоследък обаче виждаме все по-големи детски очи. Неестествено големи. Като на анимационни герои, нарисувани от амфетамините. Лицата и телцата отслабват. Заедно с учудването.
Децата все по-малко се интересуват от въпросите, които бяха важни за нас. А информацията по темите-табу просто я знаят. Не защото са я прочели в някоя книжка – малките отдавна не се занимават с такива "глупости”. Ако ще четат нещо, то ще е по форумите или във Facebook. Но този факт дори не е най-обезпокояващият. По-страшното е, че голяма част от това, което знаят за наркотиците, го знаят от личен опит. Или от опита на "един приятел”.
Неестествено големите тийнейджърски очи блестят във всяка детска дискотека, често и по клубовете "+18” – когато охраната приеме подкуп под формата на пари или умолителна физиономия. Но и това не е най-обезпокояващото. Стряскащо голям процент от децата не са просто "петъчни наркомани". Нерядко се случва да "чертаят линии" дори върху чиновете или в училищните тоалетни.
Някой ще каже, че и родителите са пробвали наркотици навремето. Факт е обаче, че долната граница на първия път пада, а видовете и количествата, с които е запознато едно дете, главоломно нарастват. Това личи дори от новия речник на малките. Само допреди няколко години най-модерни бяха изрази от типа на "Ти не си в ред!", "Да нямаш температура?", а вече са заменени с по-актуалните: "К'во друсаш, бе човек?", "Ти на к'во си?" и "Кàжи кой ти е дилъра – да си взема и аз!"
В такава атмосфера – делнична и приятелска – реших да си поговоря с децата, за да разбера какво точно знаят за наркотиците. Оказа се, че е наистина много. Някои от тях с готовност и многословие се изправиха да защитят любимата дрога, други се съгласиха само да попълнят анкета. Сама по себе си, достатъчно плашеща. Пренебрежим процент от отговорилите не правят разлика между отделните видове наркотици и нямат собствено мнение по въпроса. Всички са наясно със смъртната опасност, но въпреки това, огромна част отговарят положително на въпроса "Бихте ли пробвали?"
Очевидно проблемът не е в осведомеността, както твърдят много родители. На тях може и да им липсва информация по въпроса, но отрочетата им нямат такъв проблем. Дори са достатъчно "отворени", за да защитават пристрастията си:
Живко, 15 г. - адвокат на наркотиците "в умерени количества":
"Много ме дразнят няк'ви хора дето нищо не са пробвали, а много обичат да философстват за наркотиците и наркоманите. Според тях, само веднъж да пафнеш трева и вече си стигнал момента, в който продаваш телевизорите у вас. Или пък като шмръкнеш амфет веднъж-два пъти, 100% скоро ще си под моста, заобиколен от спринцовки. Т'ва са пълни глупости!
Аз до к'вото съм се докопал, т'ва съм пробвал: амфети, бонбони, пико-мико... И нямам проблеми с тях. По едно време бях тръгнал и да продавам, ама се уплаших да не ми отрежат ушите като на шанаджиите. Сега си пуша предимно тревица и ми е екстра, ама ако ми предложат нещо по-твърдо, няма да го върна. А онея, философите, по-добре да си траят! Хората, които взимат всяк'ви боклуци, за да се забавляват, са навсякъде около тях, ама те нямат акъл да ги видят. И по-малки, и много по-големи от мен. Да не споменавам пък, че ако нямаше дрога, половината яки неща в музиката и изкуството нямаше да ги има."
Другарче на Пешо, което нарича себе си "Сънчо", решава да му противоречи: "Да бе, да! Нямаш проблеми с тях – и един приятел така викаше, а сега само се крие в тях и гледа през пердетата - дали не го дебнат куките и извънземните". Пешо е готов с отговора: всичко трябва да се взима умерено. Ами ако вече не разсъждаваш трезво? Как ще се ограничиш до "нормалната" доза?
Алекс, 15 г. - адвокатка на марихуаната и халюциногенните гъби:
"Аз съм против синтетиките, те са боклуци и рядко са чисти. Но нямам нищо против тревата и гъбите, особено ако се употребяват сред природата. Тези хора си знаят защо чадят, не го правят по улиците и им се отразява много добре. Не са като тея, дето взимат тежки наркотици, защото без тях не могат да си слушат наркоманската музика и да им е достатъчно готино. Да си призная, още не съм пробвала гъби, но много искам. Че какво лошо има в халюцинациите? Все едно да кажеш, че сънищата са лоши. Психоактивните вещества са готини, защото те пращат в други светове. Виж, ако посегнеш към наркотиците, за да избягаш завинаги от реалността, тогава е кофти, защото няма да спреш, преди да умреш. Номерът е само да си правиш купона."
И Пешо, и Алекс ми развиха дълги, стройни, "научно обосновани" теории, според които марихуаната не само, че не е вредна, но е дори "много полезна" за здравето. По въпроса за затъпяването не казаха нищо.
Сиси, 14 г. - адвокатка на амфетамините:
"Аз не се кефя на трева – просто не ме хваща, но от една година тупам (амфети) и ник'ва абстиненция нямам. Мога да взимам няколко дена в седмицата, мога и цял месец да не се сетя. Кака ми е така от години и си е много добре, даже ги ползва, когато има много да учи. Според мен не са силен наркотик, не се пристрастяваш към тях, можеш да спреш, когато си искаш и са супер за настроението. По-тежките наркотици обаче са гадни.
Със Сиси поговорих по-обстойно за вредите и опасностите от "безобидните" според нея амфетамини. Оказа се, че малката е много навътре в нещата. Знае какви са точните разликите между "амфетите", метаамфетамините и куп други вещества, наясно е и с възможните поледствия. Прогнозите за бъдещето ѝ се струват далечни и безинтересни, по-скоро се впечатлява от перспективата да ѝ се развалят кожата и зъбките. И все пак: "Знам, че са вредни, но си ме кефят. Това си е моята зарибявка. Пък и се отслабва от тях!"
Марио, 13 г. - адвокат на хероина:
За щастие, малкият Марио отрича да е пробвал някога хероин. Въпреки че има впечатляващ за възрастта си опит с други забранени субстанции. И съвсем не се страхува от "херцата": "Имам поне пет приятелчета, които са опитвали – единият даже се беше закачил, но не са умрели. Най-добрият ми приятел каза, че не го е изкефило. Тъпотия е т'ва, че ако веднъж пробваш, 'начи си пътник!"
Когато четат такива неща, родителите се стряскат. И обикновено обвиняват държавата. Или други родители, които "нямат контрол над децата си" и заради тях се създават лоши компании. Истината е, че много малка част от вината пада върху държавата или върху неадекватната реакция, когато тийнейджърът вече е поискал да взима наркотици. Проблемът е много по-сложен и общ, обхваща цялостното отглеждане на младото поколение, а то трудно може да се насочва. Балансът между "забраненият плод е най-сладък" и "мама и тате всичко ми позволяват" е изключително сложен. Изисква голям вътрешен нюх на родителя и много късмет относно това с какво ще се сблъска детето по пътя на своя ранен живот.
Веднъж реши ли, че наркотиците му харесват, младежът ще ги взима. Няма да му попречат нито "родителските тела", нито държавата. Изходът е да не поиска този билет към нереалния свят, да не вижда смисъл от него. Едно дете, което има самочувствие на значима личност; което е уверено, че приятелите го харесват и без да плаща всяка цена за позитивното отношение; което има цели и вярва, че може да ги постигне; което се интересува от другите и знае как да взаимодейства с тях ефективно - такова дете едва ли ще прибегне до наркотиците, за да "си оправя живота". Напротив, то ще бъде достатъчно загрижено за настоящето и бъдещето на този живот и няма доброволно да ги съсипва.
За съжаление, много по-лесно е да се опише, отколкото да се възпита такова дете. И все пак, пожелавам на родителите по-осъзнати и самоуверени мачугани. А дори и да се поддадат за момент - да имат достатъчно желание, надежда и сила, за да се опомнят навреме и да превърнат реалния живот в щастието, което търсят.
| 330 | 31 |
