Винаги е имало различни мъже: студени, чувствителни; романтични или цинични; сурови и нежни. И все пак, стереотипите в обществото донякъде са успявали да уеднаквят тази различност, проповядвайки "нормалното" поведение за един мъж. Отделните периоди в историята си имат собствени виждания относно сълзите на силния пол.
Мъжете в Античността, например, не са били лишени от човешкото си право да плачат. Броят на моментите, в които Омир е позволил на Одисей да лее горчиви сълзи, са повече от моретата, из които е странствал. Героите в Стария завет, в средновековните епоси от Иток и Запад – всички изживяват своите "мокри" моменти. И пак си остават герои. Епохата на Романтизма дори издига на пиедестал това трогателно състояние на мъжете.
След това обаче човечеството решава, че силният пол трябва да бъде "истински силен". Че сълзите са проява на слабост. От Просвещението натам се оформя епоха, според която сълзите в очите са също толкова дамски атрибут, колкото и червилото върху устните. Тези стереотипи едва ли са превърнали мъжете в безчувствени същества, но със сигурност са ги накарали да потискат емоциите си. Заедно с братското целуване по устата, спира и проливането на сълзи от страна на силния пол. Поне за пред хората.
От няколко десетилетия забелязваме, че митът за мъжете, които никога не си позволяват да плачат, губи своята актуалност. Жените се еманципираха, половинките им станаха "метросексуални". Покрай всичко това, на дамите им писна да бъдат единствените водопади във връзката. А патрньорите им вечно да наподобяват скали, които не се пропукват и не показват чувствата си. Мъжете отново си разрешиха да плачат от време на време – все още обаче се случва рядко, което превръща сълзите им в истински скъпоценни камъни. Уважавани и достойни за възхищение, когато се появят.
Ето и поводите, при които най-често се случва това:
1. Макар и да обичат животните, може би дори повече от жените, мъжете не започват да хлипат при вида на всяко сгазено куче по магистралата. Нито при всяка сърцераздирателно поднесена новина за убийство по медиите. Въпреки това, всеки мъж ще пролее сълзи, не само вино, когато почине близък човек. На пръв поглед незначителната загуба на обичаният домашен любимец също би разчувствала тези крехи по душа създания. Това, че вероятно няма да я покаже пред всички, не прави скръбта на мъжа по-маловажна от тази на жените в семейството.
2. Това, че айсбергът не се стопява, докато гледа "Титаник" или "Тетрадката", не означава, че мъжът никога не се просълзява на филми. Просто му въздействат различни сцени от тези, които наводняват лицето на половинката му. Загубата на любов и другари по време на война, например.
3. Дойдохме си на любимата тема за плач при жените – нещастна любов, раздяла с половинки. Всяка от нас поне веднъж е видяла с очите си, че и мъжете плачат в такива моменти. Обикновено – когато са наранени или виновни, но често се случва да ронят сълзи, дори когато сами решават да ни оставят. И ние, разбира се, откриваме в тези сълзи точно онова, което искаме да открием. Нека не забравяме, все пак: ако един мъж наистина чак толкова ни обича, ще наблегне повече на това да не ни наранява, вместо да плаче заедно с нас.
4. От физическа болка – мъжете са обявени за "силния" пол. Никой не казва, че са безсмъртни, нито че са направени от стомана. Нека не ги обявяваме за "женчовци", ако се наранят и очите им инстинктивно пролеят сълзи.
5. От радост – при вида на новороденото им детенце, или просто, защото са получили мечтаното повишение в работата.
Когато говорим за плач, основната разлика между мъжете и жените е следната: много от венерите имат навика и способността манипулативно да хлипат и тъй като не е съвсем искрено, очите им остават сухи като бебешко дупе в реклама на памперс; мъжете, от своя страна, обикновено успяват да задържат солената течност, дори когато напира да изтече под клепачите им. Те са чувствителни, просто не си позволяват да плачат всеки път, когато се натъжат. Не преексплоатират сълзите.
В повечето случаи мъжката сълза не е проява на слабост, а на сила. Тъй като се осмеляват да покажат чувствата си, въпреки стереотипите в обществото. И все пак, ако виждате някой момък прекалено често да плаче, замислете се дали да му вярвате!
34 | 0 |