Чува се тътен, децата плачат, кучето лае и всичко се тресе. Земетресенията обикновено са в новините и учебниците по география. И е трудно да си представим как бихме се почувствали, ако и нашите тектонски плочи решат да се наместват.
Нощта на земетресенията е далеч по-интересна от тази на музеите. Това беше първото нещо, което си помислих в мъдрото утро след снощните емоции около 3 часа. Нещата, които ми минаваха през главата в тресящото се легло обаче, не бяха чак толкова мъдри. И не знам дали може да се прави разграничение между половете по време на природно бедствие. Май може!
Известни със своята чувствителност, дамите сме склонни да нарамим раницата, още докато се чува тътена на разместващите се земни пластове. Пари, документи, някоя консерва, салфетки, вода, фенер, дебели дрехи, домашния любимец, неговите документи и храна. Ето в такъв момент човек може да си отговори какво би спасил от горящата си къща.
Всеки реагира различно. Снощи можеше да се наблюдава огромен диапазон от нагласи спрямо бедствието - някои продължиха да спят и само в съня си виждаха апокалиптични картини, други излязоха и до ранни зори стояха ококорени "на безопасно място”. Имаше припаднали от страх и разплакани от паника. И такива с желязна логика в мислите: "Щом от първия, най-силен трус, сградата не се разруши, то няма страшно.”
Всъщност съществуват още редица философски размишления, които звучат доста убедително. Ако някой живее на първия етаж, то мисълта му може да поеме в две посоки - че цялата сграда ще се срути отгоре му, или пък, че дори това да се случи, той може да скочи през прозореца и да остане невредим. За съжаление, хората, които живеят на по-високи етажи, нямат подобни успокояващи алтернативи. При тях и трусовете се усещат по-силно, така че най-добре да се барикадират под касата на вратата, докато всичко отмине. И чак тогава да отделят време за по-ведра преценка на случилото се.
Безкрайните съвети за реакция в подобна ситуация се изпаряват от главата на всекиго мигновено. Още щом изпопадат шишенцата с шампоани в банята.
"Не се паникьосвайте!" Ами, не се паникьосвам. Но какво ще правя, ако ме засипят руините на блока?!
"Застанете под касата на вратата!" Да бе, не бих станала от леглото в такава ситуация за нищо на света - всичко се люлее, а аз в просъница ще тръгна из апартамента. Как ли пък не!
Има и няколко съвета, които малцина знаят - не бягайте по стълбите и не напускайте сградата в момент на трус. Може би снощи повечето хора ги домързя да станат от леглото, затова не се евакуираха. Не си представям какъв калабалък ще настане, ако някой слънчев следобед в 15 часа всички се разлюлеем в такт. Други пък решиха, че автомобилът им, паркиран до десететажната сграда, е най-безопасното място в подобна ситуация. И прекараха нощта в него.
И тъй като българските земи не са опасна земетръсна зона, рядко подобни трусове ни изправят на нокти. Но пък тази нощ имахме възможност да се насладим на един нов феномен - социалните мрежи и бедствията.
Още след първия трус хиляди хора си зададоха въпроса: "Какво да правим сега?”. И си отговориха: "Ще пуснем статус във Facebook!”. То не бяха паникьосани обръщения към най-близките, или пък хумористични изказвания с черен отенък. Явно всички са се затичали. Но не за да се спасяват, а за да се докопат до своя лаптоп или смартфон.
По-притеснителните проведоха разговори с родители, приятели и стари познати, за да се уверят, че всички са живи и здрави. Пак добре, че мобилните мрежи не блокираха като на Нова Година.
И като заговорихме за технологичния облик на това природно бедствие, ето какво трябва да си помислите следващия път, когато паниката започне да нахлува в съзнанието ви: "Чък Норис си е забравил телефона на вибрация в Перник.”. Така ще се отърсите от пагубните мисли, които са се загнездили в съзнанието ви, и ще прецените трезво опасността в тази ситуация.
| 162 | 11 |
