Пазаруването е едно от онези малки неща, които правят нас, жените, щастливи. Като че ли, ходенето по магазините с приятелки и прибирането вкъщи с няколко торби и полупразна кредитна карта се е превърнало в една от основните характеристики на нежния пол. Погледнато клиширано обаче и през розови очила.
Страстта към пазаруването днес има доста общи черти с пристрастяването към алкохола, цигарите и наркотиците. И на нея са податливи не само жените, а и мъжете. Богатите и бедните – разликата е в това, че едните купуват големи и скъпи неща, а другите – малки и на често. Нарича се ониомания, от гръцкото onia - стока, покупка, и mania - болезнено влечение, натрапчива потребност. Отключва се от различни фактори, а финансовата криза вместо да я редуцира, ѝ придава още по-грандиозни размери.
В несигурното време на размирици, нестабилни доходи и инвестиции пазаруването дава усещане за сигурност, макар и измамно. Възможността да притежаваш нещо, то да бъде твое, тласка всички прослойки към Мола. "Притежавам, следователно съществувам" се превръща в основна житейска мантра. А в Мола е уютно, приятно, чисто и подредено, звучи хубава музика и светлините приласкават. Като вкъщи е, само че вкъщи може да са спрели тока, заради неплатени сметки. Големите надписи "Намаление", "На 50%", "Купувате 2, плащате 1" привличат и се основават на онзи механизъм в психиката, който ни кара да мислим за печалбата. Чашата е наполовина пълна, никога наполовина празна.
Друга основна причина за пристрастяването към шопинга са ниските нива на серотонин, по-познат като хормона на щастието. Серотонинът управлява апетита, емоциите и настроенията, оказва антистресово въздействие. Покупката на една стока повишава нивата му, чувстваме се добре и се връщаме в магазина за още. Магазинът продава щастие.
Всеки може да се превърне в зависим към пазаруването. Според психолозите най-уязвими са онези, които имат проблеми в общуването, чувстват се неразбрани, изоставени, самотни и се опитват да компенсират дефицитите си чрез контрол над вещите в нереална ситуация. За разлика от хората, вещите никога няма да излъжат, наранят или изоставят.
Смята се, че около 80% от жените се сблъскват с проблемното пазаруване, а при мъжете тенденцията също започва да е водеща. Нещастни в брака, с проблеми в работа, интелигентни, образовани, заемащи високи позиции в йерархията, няма значение, те намират утеха в пазаруването и не съзнават проблема си. Оправдават се с това, че така се разнообразяват, че купуват сега като мислят в перспектива. Но и наркозависимият е способен да каже всичко, да се оправдае по всякакъв начин и дори да вярва сам на думите си, за да получи следващата доза. Липсата на пари води до харченето на наличните, защото така се отхвърля действителната ситуация. Ходенето до кварталния магазин често, също е вид шопохолия. Превръща се в цяло посещение. Защото всеки път, когато отидеш за неща от битова необходимост, потъваш в една атмосфера на много шарени опаковки, където можеш да срещнеш различни хора. А това си е опит за социализиране. Най-малкото - продавачът ще те заговори. Ще се почувстваш значим. Та ти купуваш!
Материалните придобивки запълват емоционалните дупки и при мъжете, и при жените, но ефектът е същият както при взимането на хероин. Първата доза предизвиква сладка омая, но с всяка следваща организмът привиква и дозата трябва да се увеличава. А торбите стават все повече и повече. Някои дори са способни вечер да изпитат оргазъм, особено ако са направили успешна покупка. Контактът с красивите вещи е равносилен на любов, когато в реалността тя липсва. И няма нищо общо с "вещофилията".
12 | 0 |