Толкова много е изприказвано за любовта, че дори някой някога да е казал нещо вярно, то отдавна се е превърнало в клише. Всяка една двойка влюбени е уникална, а взаимоотношенията между тях не могат да се сравнят с ничии други. И все пак, сигурно има нещо, което обединява всички тези гълъбчета.
Може би наистина противоположностите се привличат, а плюсовете и минусите на двамата уравновесяват връзката. Ако единият е агресивен, другият е спокоен. Някой е мързелив? Намира си работлива жена. Така нещата са що-годе балансирани, а любовта просъществува вечно. И ако не можеш да намериш душевен мир и да живееш със себе си, то обичаш другия, именно защото не е...теб.
Или пък е по-правилно да избереш сродна душа. Човек, който мисли като теб, възприема света като теб, има подобен на твоя житейски опит... Тоест в него намираш себе си. Или пък чрез него. В общи линии двамата себеподобни общуват дори на невербално равнище. Само че в този случай те най-добри приятели ли са, или партньори?
Вие вярвате ли в любовта? Може би да, защото и в момента сте окрилени от нея. Или пък сте обезверени, предадени именно от някого, комуто сте дарили любов. Както пеехме в зората на българската поп-музика "не е война, но любов ли е, питам". А аз по-скоро бих се съгласила с Лев Толстой, според когото "Любовта е като войната – лесно е да се започне, но е трудно да се спре.". Води до пристрастяване. А на етикета ѝ трябва да пише с огромни черни букви "Любовта е опасна за вашето здраве".
Каквото и да си говорим, вероятността да срещнете перфектната си половинка, е минимална. Понятието "създадени един за друг" е точно толкова приказно, колкото "три дни яли, пили и се веселили" и "живели щастливо до края на дните си". Има просто перфектни обстоятелства, при които може да срещнете някого. И да се влюбите. Тогава за вас няма да има значение дали сте привлечени противоположности или сродни души. Просто ще вярвате.
| 49 | 2 |
