Възрастните знаят всичко и могат всичко. Така децата гледат на нас, порасналите. В определени ситуации обаче съвсем не знаем какво да кажем, постъпваме емоционално-интуитивно. Такива са случаите, когато наши приятели са родители на деца с определени потребности, когато срещаме на улицата хора, излезли на разходка със специалните си мъници или когато нашите собствени ни попитат какво му има на онова дете там. Защо е такова? Страшно.
В такива моменти не знаем какво да отговорим, как да покажем съпричастност и разбиране. Добрите намерения водят към ада, гласи една поговорка. С желанието си да бъдем отзивчиви можем да обидим и нараним. Поговорихме с няколко майки и татковци на специални деца за фразите, които до болка са свикнали да чуват.
Сигурно сте ужасно заети.
Подобно заключение има за цел да изрази възхищението от многото задължения и задачи, с които се налага родителите на деца с проблеми и заболявания да се справят. Може непрекъснато да разпределят времето си между часовете за терапия, може да познават лекарите по имена, но те правят това, което и всички останали родители – дават най-доброто от себе си в името на децата си. Ангажиментите им просто са от по-различно естество.
"Справяте се чудесно" е подходящият израз. А ако става дума за близки приятели, винаги им напомняйте, че сте до тях във всеки един момент, когато имат нужда.
Съжалявам.
Дума, която изразява силна емоция и симпатия, но е изключително неподходяща. Как се предполага, че трябва да отговори отсрещната страна – с "Не се притеснявай." или може би "Благодаря!"?
Вместо да съжалявате, попитайте за хобитата на детето, за любимите му неща.
Мислете за този мъник като за всеки друг. Едно от най-важните неща за развитието на децата с проблеми и заболявания е отношението към тях да бъде като към равни. Важно е и родителите да виждат и усещат подобно отношение.
Нали имате и здраво дете.
Заедно с "но той/тя изглежда толкова нормален/нормална", това са едни от най-малоумните заключения, които можете да направите. Подобни фрази се фокусират върху здравословните проблеми на детето, а родителите даряват децата си с цялата си любов. Не ги обичат по-малко, защото са болни, не ги делят по обич в зависимост от здравния картон.
Изхвърлете тези думи от речника си, а ако са решили да имат още деца, насърчете ги, вместо да позволявате на черните мисли за наследствени болести да се прокрадват във вашите и в техните умове.
Не се притеснявай, ще навакса.
За родител, който има дете с трудности в обучението, подобни думи наподобяват звука от нокти, които се спускат по черната дъска. Няма как да наваксат в училище, няма как да настигнат връстниците си. Могат да постигнат високи резултати за диагнозата си. Четиригодишно дете, което издава звуци като 9-12 месечно бебе, а посещава логопед в продължение на три години, няма как изведнъж да проговори. Същото важи и за децата с аутизъм. Не, че не искат да проговорят. Не могат. От тях близките могат да откъснат няколко безценни думички, постигнати с много упражнения и повторения.
Трябва да се грижиш за себе си, за да се грижиш и за него/нея.
Вярно е, че това чува всяка майка. Но в сложна семейна ситуация, подобни думи биха могли да бъдат интерпретирани като намек, че родителите не отделят достатъчно време за себе си, за външния си вид, за отношенията с партньора. Вместо да им казвате да се грижат повече за себе си, предложете да поемете грижите за детето през уикенда, за да могат мама и татко да отидат на романтична вечеря или каквото друго пожелаят.
Опитали ли сте...?
Въпреки че единствено искате да помогнете, предлагането на различни лечения или медикаменти едва ли ще бъде от полза. 99,9% родителите са прочели всичката възможна литература, допитали са се до специалисти, а ходенето по мъките и надеждите е продължило с години. Затова по-добре предложете да прекарате повече време с детето, за да го опознаете, отколкото да разказвате за някаква чудотворна терапия.
Не съществува аутистичен спектър. Въпрос на дисциплина.
Децата с аутизъм, хиперактивност, сензорна депривация издават странни звуци, държат се неуместно, според общоприетите правила за поведение на обществени места, но това не е въпрос на добро или лошо възпитание. Родителите не могат да ги овладеят, нито децата могат сами да се контролират.
Каква е диагнозата?
Хората сме известни със своята любознателност, да не кажем любопитство. Въпроси относно болестта на детето обаче невинаги са уместни. Семействата живеят с тези диагнози и не е нужно непрекъснато да им се напомнят. Ако забележите някое специално дете не питайте за подробности, не е нужно. Комплимент за красивата му усмивка или сладката блузка, с която мама го е облякла, е много по-ценен от проявата на интерес и разбиране. Подобни думи ще зарадват родителите и ще се почувстват наистина щастливи и горди с наследниците си. А не е ли това, което всяка майка и татко искат?
Просто да се радват на детето си. Всеки ден да бъдат благодарни за това, че имат тази светлина в живота си.
| 60 | 3 |
