В края на месец октомври миналата година Държавната агенция за закрила на детето публикува статистически данни за малчуганите в България, жертви на насилие. Сухите цифри гласят следното:
През 2011 година социалните работници са работили по 2175 случая на малолетни и непълнолетни лица, подложени на тормоз. Регистрирани са 713 случая на физическо насилие, 382 - на психическо, 354 - на сексуално и 726, които се падат на пренебрегването, като вид насилие.
Данните сочат, че 4 от всеки 5 случая на малтретиране на деца са извършени в семейната среда.
През 2012 година пък са регистрирани 324 случаи на сексуално посегателство, които са 15% от всички случаи на насилие, отбелязани през изминалата година.
Статистиката обаче не чува децата, които всяка вечер треперят в домовете си и прибирането на родителите им не е радостно събитие, а най-страшен кошмар. Не вижда майките, безсилни да опазят рожбите си от бащата, за когото побоят се е превърнал в ежедневие и разтоварване.
Чуват ги само стените, понякога и съседите. Но всички мълчат.
Защото българското законодателство рядко отнема децата от родителите им. А ако го стори, то бъдещето на последните се насочва към социален дом, в най-добрия случай - към приемно семейство.
Стандартният случай обаче е друг. Най-често представлява разправия с полицаи, дошли в дома на насилника, която рядко води до задържането му. И цялата агресия, натрупана от преживяването, отново се стоварва върху детето.
Кръгът е омагьосан и без изход, а националната линия за деца 116 111 е най-достъпното средство за сигнализиране и помощ за деца, претърпели или намиращи се в риск от насилие.
В Испания са предприели подход, буквално видим от най-малките. Пак буквално. Организация, занимаваща се с насилието над деца, е създала постери, които от различна гледна точка изглеждат по различен начин.
По-просто казано, високите хора виждат само снимка на малко момче. По-ниските обаче, т.е. до 1.35 м, се сблъскват с дете, чието лице е посинено. Надписът до потресаващата картинка гласи следното: "Ако някой те нарани, обади ни се, ние ще ти помогнем", последван от гореща телефонна линия.
Според фондацията, поднесената по този начин кампания създава усещане у малчуганите, че инициативата е създадена само и единствено за тях, невидима за очите на възрастните.
Скритият ефект е постигнат чрез комбинация на 2 изображения и специална леща, която ги пречупва, в зависимост от височината.
Проблемът с насилието срещу деца е болезнен и трудно разрешим. Колко деца биха събрали смелост да се изправят в неравностойна битка срещу близките си, подлагащи ги на ежедневен тормоз? А колко от тях преглъщат шамарите, молейки се всичко да свърши по-бързо?
Ако тази статия е предизвикала интерес у вас, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 12 | 0 |
