Не може цял месец да си говорим за любов, без да споменем изневярата. Колкото и да не ни се иска, тя съществува. Съществувала е преди нас и ако не съсипем цялата планета с интелигентната си човешка дейност, със сигурност ще ни надживее. Защото изневярата изпълнява повелите на природата. Само дето природата не се занимава да нарича полигамията "изневяра” и да я натоварва с присъщия за хората драматизъм. Природата е мъдра и от самосебе си измисля начини, по които нещата да работят добре. За разлика от нас, тя не си губи времето (въпреки че го има в повече) да създава абстрактни думички и после цял живот да се чуди какво точно означават. Като любов. Като изневяра. Или омраза.
В природата няма такова животно, наречено "моногамия”. Затова я кръстих "хомогамия” – в смисъл на нещо, изкуствено измислено от човека. От разумния Homo sapiens. Сигурна съм, че много представители на този вид бурно ще възразят: "Ама как така?! Нали има животни, които прекарват дните си с един-единствен партньор?” И кои по-точно са те? "Лебедите, например!” Само че дори лебедите не са задължително моногамни. На нас може да ни се вижда романтична идеята за красива перната двойка, която си плува цял живот заедно. В действителност обаче, пернатата двойка залага на по-практична философия. Да, лебедите са по-склонни от други животински видове да бъдат верни, но това не означава, че тънат в моногамия непрекъснато. Учените отдавна ги подложиха на тестове за бащинство и разкриха, че едно от шест лебедчета е яйце на "извънбрачно” съвкупление.
Така че и лебедите, и разните други видове птици, които много ни се иска да обявим за моногамни, не са точно такива. Оказва се, че единствените верни до гроб животни, са един определен вид паразити, които живеят във вътрешностите на определен вид риби. Малките паразитчета не разполагат с право на избор: те се срастват едно с друго на първата среща и няма как да изневерят, дори и много да им се иска. Всички останали животни се възползват от възможностите на полигамията. И ние не се срастваме един с друг, следователно природата не изисква от нас да сме верни.
"Но нали точно затова сме хора, а не животни – за да имаме морал и да мислим!” И какво ни е по-моралното? Че убиваме не само за прехрана, а и за спорт? Или че сме склонни да продадем приятелите си за хартийки и единственият ни сигурен приятел остава кучето? И как да не сме животни – да не би да не ядем и после да не ходим по нужда? Да, имаме повече разум от другите видове – достатъчно, за да си задаваме сложни въпроси. Но нямаме толкова разум, колкото природата има, за да им отговорим. И този парадокс ни тласка да оплескваме всичко, да драматизираме до последно.
Горната снимка може да я измисли само човек. И само гумени мечета могат да бъдат героите в нея. Истинските мечки не драматизират така. Не си внушават страдание, ревност, разбити сърца.
Това е. Независимо дали тези заключения служат за успокоение на някои, или кара други да изнасят "възвишени” проповеди, изневярата не е най-осъдителното ни престъпление. Напротив – според природата не е никакво престъпление. За разлика от почти всички останали неща, с които се занимаваме.
Всеки изневерява – ако не физически, то поне мислено. И почти всеки се чувства виновен. Или обвинява половинката си. Но колкото и учени да разобличават лебедите, едва ли скоро ще се успокоим. Все пак, докато всички останали видове са надарени с инстинкт за самосъхранение, ние си имаме един уникален инстинкт – този на саморазрушението. Нищо няма да ни попречи да страдаме от любов, да си носим кръста с невиждана гордост. А носенето на кръст също е нещо, което само Homo sapiens би могъл да измисли...
| 192 | 52 |
