Аз съм бивша емоционална пиявица. От онези, дето се вкопчват болезнено в хората, които обичат, и упорито не ги оставят да си идат. Дори когато това следва да бъде най-здравословният за всички сценарий. Не пускам, стискам до кръв и по-често бликва първо моята собствена.
Мнозина смятат, че бивши наркомани няма. Чудя се, как ли стои въпросът с пиявиците?
Завиждам на приятелките си, които се влюбват и разлюбват през седмица. Те винаги носят със себе си онзи особен блясък, който се оглежда само в очите на истински живите и наивно щастливите. Моят режим на влюбване, за жалост, е друг – бавен, траен и тромав в измъкванията.
Последното ми "имало едно време" започна с трогателна пиянска серенада и приключи с финално фалшиво "обичам те" на летище София. Младежът заминаваше за чужбина, а аз оставах да тъна в отломките на една затрита любов.
4 години двамата си живеехме в нашия филм с неустановен жанр, преливащ ту в драма, ту в екшън-комедия, с романтичен остатъчен привкус. Обичахме се, ненавиждахме се, обожавахме се и се презирахме. Но така и не се научихме как да бъдем безразлични един към друг.
Дълго тровехме дните си с инатливо постоянство. По инерция, без смисъл и цел. Двамата цели бяхме затънали в шумни скандали, сълзи и обич, която не подлежи на дресировка. Оказа се, че най-хубавото, което можехме да си подарим, беше тъкмо раздялата ни. Тя превърна гръмкия ни провал като двойка в победа над самите нас. Научи ни не само с кого повече не желаем да бъдем, но и какви сами повече не желаем да сме – жестоки, дребнави и неотстъпчиви.
Мъчно отворихме очи, но отрезвяхме от грешките на миналото и намерихме път обратно един към друг. Не за да бъдем отново заедно, а за да положим основите на приятелството, което така и не съумяхме да изградим за времето, в което бяхме двойка. Припомнихме си, че любовта има много измерения и най-после налучкахме онова, което ни бе писано да делим. Успяхме да опитомим приятелската обич и да се превърнем в едни по-чисти и стойностни хора.
"Не те обичам" не означава непременно "сбогом и не желая повече да бъдеш част от дните ми". Обикнете ли някого по интуиция и всичко внезапно рухне, не бързайте да го зачеркнете с лека ръка. Не забравяйте, че сърцето има доводи, които разумът не познава и ако то ви нашепва, че е дошло време за прошка и помирение, то вслушайте се внимателно в повелята му. За да ви се усмихне бъдещето, първо трябва да постигнете мир с миналото и настоящето си.
Понякога угаснат ли страстите, умира не любовта, а желанието ни да я преоткрием в различна форма и ново усещане. Стане ли късно за втори шанс, може би е време за ново начало. Попитайте сърцето си, то винаги знае отговора.
| 71 | 1 |
