Казват, че февруари е "мъжкият" месец, а март пък бил "женски". Подобни категоризации не са ни любими, но решихме все пак да проверим - наистина ли представителите на Марс и Венера са толкова различни в мисленето, любовта и цялостните отношения помежду си?
За да си отговорим на тези въпроси, поканихме през следващите два месеца да ни гостуват двама популярни блогъри:
Стефан Кръстев, известен във виртуалното пространство и като Cefules, ще представя "Мъжката гледна точка". Миналата година той вече ни разкри по своя завладяващ начин фрагменти от света на противоположния пол. Но определено смятаме, че има още много с какво да ни изненадва, ядосва или трогва до сълзи.
Мария Василева от блога "Разпилени парченца" - тя ще бъде господарка на "Женската гледна точка". Срещнахме ви с Мария преди две години, когато си поговорихме за нейната книга "Малко той, малко аз, малко ние", а сега предстои да разберем какво ще сподели за любовта специално с читателите на Jenite.bg.
Първа в тазгодишното ни противопоставяне и съпоставяне на гледни точки ще се изяви дамата. Оставяме ви да прекарате няколко съкровени минути с разсъжденията на чаровната Мария върху темата за изневярата. Ще вникнете в нейното отношение към невярната любов, ще се вдъхновите да признаете и собствената си гледна точка по този въпрос.
(Ако темата ви е интересна, можете да си припомните и миналогодишната статия на Стефан Кръстев "Мъжката гледна точка: За лъжата и изневярата". Там авторът на над 10 изключително интимни български книги сподели мнението си, че изневярата рядко има връзка с любовта, често дори е градивна и трябва да бъде простена.)
А сега, нека се потопим и в позицията на Мария Василева. Приятно четене и обмисляне!
Единственото по-страшно от това да бъдеш изправен пред избор, който си вярвал, че никога няма да те застигне, е трупаната с години увереност, че знаеш какъв е правилният ход (за другите), а стоиш застинал, в миг на колебание...
Изневярата е проблем на изневеряващия
Това ми сподели приятел някъде преди или след сравнението, че изневярата е като да изпиеш една бира. That simple. Няма какво да я мислиш, не е твой проблем.
Хубаво, но в моята глава изневярата е началото на края. That simple 2.0. Доводите за природата на мъжа, за единично подхлъзване, "много бях пиян", "много бях самотен", "нищо не означаваше" и пр. могат да са до един верни, но и до един говорят за проблем. Щастливите и хармонични двойки не изневеряват. Факт е, че са малко, не отричам, но е факт и че ги има.
А ако мъжете са програмирани да изневеряват, то жените сме програмирани да търсим и да искаме максимума. Да не се задоволяваме с посредствеността. "Всички го правят" не ни говори нищо. "Аз не съм всички" е плочата, която се върти в нашата глава.
Изневярата е проблем на отказването
Усещаш, че сте влезли в някакви рамки, че нищо не се случва, че не си говорите, не се гледате, не се грижите един за друг както преди, но те плаши дискомфортът от един откровен разговор или, още повече, раздяла. Затова се примиряваш с каквото-там-имаш, убеждаваш себе си, че при всички двойки е така и ти с нищо не си по-различен от масата, задоволяваш се със ситуацията. Това е и отношението ти към работата, към ежедневните предизвикателства, към всичко. Изтеглил си късата клечка, случва се. Why bother
Изневярата е проблем на общуването
Чисто и просто, всеки от нас има различни възприятия и граници. И за разлика от любовта, изневярата съвсем не е лесно дефинируема. Няколко разменени думи, комплимент, докосване, романтична вечеря, бягство извън града, целувка, секс. В моята представа изневяра е и в момент на трудност да не съм първият човек, на когото приятелят ми ще звънне.
Една от важните задачи на всяка двойка е разговор за границите на единия и на другия, в търсене на златната среда.
Изневярата е проблем на страхове
Не моралът и принципите, а страховете ти те спират от изневяра. И то не толкова какво ще се случи с връзката ти, а как ще живееш със себе си след като зачеркнеш всичко, в което някога си вярвал. Защото, нека бъдем откровени, всички сме имали период, в който дълбоко в себе си сме вярвали, че изневярата е за Другите, за лошите. Да изневерим на себе си, на едно свое вярване, означава да породим съмнение в цялата си ценностна система и възприятие за света. А това, за мислещите хора, си е страшно. Носи твърде много въпроси и неизвестни.
Изневярата е проблем на порастването
Всъщност истината е, че не полът определя отношението ни към изневярата. Годините го правят. Годините натрупана умора в отношенията между двама души; годините, които минават като миг и един ден се събуждаш, скован от страх, че не си живял достатъчно или не си бил достатъчно желан или искаш отново да се почувстваш, да си пак на 20.
Тук обаче влизам в дълбоки води и каквото и да кажа, ще бъде лишено от стойност. От позицията ми на неомъжена, ненавършила 30 и нераждала жена (момиче?) е лесно да застана зад всяка своя дума. Все още съм в периода на "има време" и "нямам какво да губя".
Изневярата, която означава край, носи и ново начало, а когато си на 28 и "без багаж" то не само не те плаши, но дори ти е интересно. Имаш енергия за него.
Попитайте ме отново след 10 години какво мисля за изневярата и, без да се залъгваме, знам, че ще бъде друго. Толкова друго, колкото ме е страх да си представя.
Моментът, в който приема изневярата като част от живота, ще бъде моментът, в който се сбогувам с момичето в мен. Не съм готова…
Ако искате да следите отблизо гостуването на Стефан Кръстев и Мария Василева в Jenite.bg, можете да се присъедините и към нашата страница във Facebook!
| 41 | 2 |
