Може да сте се натъквали на Пламена Каралийска, а може и да не сте. Сигурно е обаче, че запознаете ли се с нея, няма да останете безразлични. Тук, в България, тя се подвизава предимно из прекрасните модни каталози на бутика Vintage Sofia: пряко – като един от моделите и косвено – чрез разкошните воалетки и аксесоари, които изработва за тях.
Пламена обаче живее в Париж. В момента все още се "учи на занаят" от дизайнерка, известна с уменията си в тази област. Българката мечтае основното ѝ професионално занимание да бъде изработката на корсети и кринолини, които служат като реквизит на някои от най-грандиозните парижки постановки, на множество филми и като части от тоалетите висша мода на прословутите френски и английски модни къщи.
И тъй като големият Уди Алън наскоро ни показа, че времето и пространството са доста абстрактни понятия, особено когато става въпрос за вълшебен град като Париж, реших да навестя Пламена и да се потопя в чудния свят на този занаят. 
Живееш в Париж, шиеш корсети висша мода - звучи повече като романтична мечта, отколкото като реалност... Разкажи ми как попадна там и как започна да се занимаваш с това?
Взех решението да замина за Париж, водена от желанието си да работя в киното, изключително мечтателско и нерационално решение - типично за мен. Тъй като съм завършила сценография в НБУ и искам да се занимавам с костюми, реших да потърся своето място за развитие тук.
И неочаквано, но не и случайно, срещнах моята преподавателка Беатрис Моро, която ме завладя с неописуемата си харизма, почти балканска душа и невероятния си френски финес.
Тя ли те въведе в този занаят? Разкажи малко повече за нея?
Тя има невероятно интересна история и неописуемо богат опит. Работила е за Comedie Francaise - театралния Фестивал в Авиньон. В киното е правила корсети за Клаудия Кардинале, Изабел Аджани, работила е с Джон Малкович. И съвсем естествено, невероятният ѝ талант и златни ръце попадат и в света на модата, където работи със знаменити модни къщи като Yohji Yamamoto, Christian Lacroix, Alexander McQueen, Givenchy, Dior и много други. Баба и също е била корсетиерка в Париж.
Ти самата изработвала ли корсети за някои от тези емблематични модни къщи?
За жалост, все още не. Всъщност, първата ми поръчка за корсет дойде от България - правих сценичен корсет за Вера от Sentimental Swingers за нейното шоу ''French Boudoir''. Все още не съм имала поръчки тук. Засега се занимавам предимно със собствените си проекти и предстоящата изложба на корсети, кринолини и други красоти, излезли от нашето ателие, която се организира от Моро и с която имаме желание да гостуваме скоро и в Истанбул.
Този проект, освен изложба, ще включва и кратък курс, посветен на корсетите и кринолините, който може да бъде посетен от всеки желаещ да направи първи стъпки и да се докосне до този невероятно красив занаят.
Разкажи малко повече за самия процес на изработка на един корсет - колко време ти отнема, какви материали се използват?
Направата на истински корсет изисква огромно търпение, внимание към детайла, усет за материи и най-вече, много вкус. Времето на изработка зависи много от естеството на корсета: най-трудни са тези от 18-ти век - за един такъв бих имала нужда от около 3 седмици нон-стоп работа, а може и повече... Но, най-често търсеният модел е от 19-ти век и изисква между 10 дена и 2 седмици постоянна работа, която е предимно на ръка.
Материалите са изключително скъпи и не се намират навсякъде. Аз пазарувам от специален магазин-склад, който продава и снабдява само haute couture maisons, а до него имам право на достъп само благодарение на Беатрис Моро. Тъжното е, че има страшно много разкошни материали от едно време, които вече не се произвеждат.
Като например?
Един корсет е съставен от множество железни банели, които имат тази прекрасна и магическа способност да ваят невиждани талии.
А от материалите, които вече не се намират, най-много съжалявам за металните закопчалки за жартиери. Те са истинска класа, а с оглед на качество и здравина са абсолютно незаменими с пластмасовите, които се продават сега.
Като говорим за материали, моята преподавателка, например, е правила структура (кринолин) от струна на пиано и това е една от най-забележителните ѝ работи. Много ми харесва, че към този занаят може да се подхожда с много въображение.
Спомена железните банели, които, в представата на много дами, които никога не са носили корсет, са станали синоним на китайско мъчение. Толкова ли е болезнено?
Да, корсетът би могъл да бъде болезнен и да задушава, ако е прекален. Има много дизайнери, които обсесивно прекаляват в амбицията си да намалят женската талия, но когато това води до болка, аз намирам, че не е нормално, а още по-малко - красиво. Което, разбира се, не означава, че ако няма болка, няма и тънка талия, даже напротив.
Корсетите, които изработваме в ателието, правят изключително красива тънка талия и не водят до задушаване, въпреки че, признавам, веднъж по време на дълга проба на корсет от 18-ти век, самата аз тръгнах да припадам. Но той е най-агресивният модел - има най-голям брой банели и обикновено е съставен от около 4-5 различни пласта плат.
Настрана от корсетите, ти си известна и като едно от любимите момичета на Vintage Sofia. Освен че си модел, изработваш и красиви воалетки и други аксесоари. Би ли подсказала някой друг трик, с който една дама би могла да си докара атрактивен pin-up имидж в домашни условия?
Обожавам аксесоарите! Обичам да правя брошки и воалетки за удоволствие, разчитам изцяло на импровизацията. Необходими са само желание и въображение и всеки може да си прави собствени красиви неща - например една рокля ''демоде'' може да изживее ренесанса си чрез апликиране на красива дантела, ширит за левче от кинкалерията или пък, ако ѝ се пришие една от тези прелестни плетени якички, които всички ние имаме от баба и сме забутали в дъното на гардероба.
Какво, по твоите собствени наблюдения, е на мода във Франция в момента?
Уличната мода в Париж е изненадващо еднообразна и неутрална, понякога ми се струва безлична, но никога не е безвкусна. Французите имат вроден усет и много приятен дискретен стил, на който се възхищавам. Но да си призная честно, според мен в стила им липсва темперамент и индивидуланост.
В Париж има разкошна атмосфера и красота, но за мен неговите улици не са подиум за интересни модни изяви.
Наистина звучи странно, отнесено за една от световните модни столици. И все пак, не може да няма някои определени течения, които властват на улицата в момента?
Високият ток не излиза от мода тук! От младите момичета до най-възрастните жени, от сутрин до вечер, понякога дори и карайки колело, те никога не свалят високите обувки! Не обичат да се гримират, рошави са и носят предимно ефирни рокли с плетен пуловер. За мен те са хибрид между умерен шик и хипи мода.
И като заговорихме за Париж, не мога да не те запитам – какво е времето в полунощ напоследък?
Времето в Париж в полунощ е наистина магическо... има специално усещане във въздуха, което много елегантно ти обещава да те забърка в приказни случки в замяна на изпуснатия последен транспорт. Среща те с интересни хора и неусетно те опиянява, докато загубиш представа за време. И всичко това на фона на невероятната архитектура и красивите светлини. Струва си да почакаш малко на стълбите.
Разгледайте снимки от един работен ден в ателието на Беатрис Моро в галерията.
| 22 | 2 |
