Той се казва Никита, или Nomerz, както е артистичният му псевдоним. Роден е в руския Нижни Новгород и напоследък целият му свят се върти около рисуването, по-точно графити изкуството. Може би и затова е пестелив на думи, когато трябва да говори за себе си. Така и не ни сподели на колко години е, но всъщност кого го интересува.
Интересното е това, което Nomerz прави най-добре. А то е да вдъхва живот на стари неугледни сгради като превръща стените им в лица – всяко със свой характер и уникални черти.
Така, например, стара кула в руския град Перм става белобрад старец, извисяващ се гордо над околните постройки – малко уморен, но пък събрал цялата мъдрост в двете бръчки на челото си. Друг път два прозореца с овехтели дървени капаци се превръщат в чудесни рамки за очила, за да може сградата да отвори очи. Или дълбока пукнатина в стената с малко въображение се разтяга в усмивка, разкривайки разкривените зъби на заклет пушач. Всички сгради са част от проекта на Nomerz "Живеещите стени".
Да, Никита твърди, че сградите имат свой живот и души, които ни разкриват, стига да се вгледаме. И понеже съвременните хора нямат много време, а често и очи, за да съзерцават, с малко боя Nomerz просто им помага да видят отвъд тухлите и мазилката.
А ние в Jenite.bg бяхме толкова впечатлени от творбите на Никита, които можете да видите в галерията, че не се стърпяхме да се запознаем с него. Ето какво сподели той за рисуването, за уличното изкуство и за живота на стените.
Здравей Никита, разкажи ни малко повече за себе си. Как започна своя път в графити изкуството?
Привет! За мен, какво да ви кажа, казвам се Никита Nomerz, живея в Русия, в Нижни Новгород. От много ранна възраст се увличах по рисуването. Конкретно графити историята ми започна в ученическите години, не помня точно кога. Първият ми опит бе да изрисувам една кофа. Но това беше лудурия или просто експеримент, а не възможност да творя активно и да се развивам. Започнах да се занимавам сериозно с това през 2007 година. До тогава всичко беше просто начални опити.
Защо графити и кога реши, че именно уличното изкуство е твоето призвание?
Рисуването на улицата се различава много от рисуването на хартия или на платно. На улицата е много по-интересно, защото там работя със стените и с цялото пространство около тях. И когато направя картините си на такива места, те започват да водят свой живот, а не просто да висят в рамка в нечий дом или в галерия. На улицата някой може да нарисува нещу друго върху твоята творба или тя да бъде развалена, или пък допълнена от друг художник или просто от минувач. Може да бъде повредена от времето или просто стената може да бъде съборена. Тук, на улицата, е истинският живот – раждането и смъртта на творбата. Тук е истинският диалог със зрителите. Това е една особена игра, която не може да се случи в другите изобразителни изкуства. Всичко това е безумно интересно и затова се занимавам с графити.
Твоите композиции върху разрушени стари сгради са впечатляващи. Защо реши да рисуваш именно върху такива постройки и защо лица?
Благодаря! Ами, просто няма как да нарисувам това на платно! Както казах, това е възможно само в градска среда. Харесвам тази игра с пространството. Забелязвам различни обекти – къщи, стени, които ми напомнят на някакъв образ. Иска ми се и другите да го видят и започвам да рисувам – така помагам да се фокусира вниманието. Старите постройки, рушащите се стени, къщите с пукнатини са особено подходящи за "съживяване". Те не могат да се сравняват със скучните модерни бетонни и стъклени здания.
Как избираш местата и много ли ти отнема една работа?
Обичам да наблюдавам, а понякога просто попадам на такива интересни места със собствена атмосфера. Обикновено това не са особено оживени улици и затова рисуването там не е сложно. Обаче, ако сградата е в част от града, където има много минувачи, се налага да рисувам през нощта, за да нямам проблем с полицията. А за колко време – зависи от идеята ми и от мащаба на обекта. Понякога е достатъчна една нощ, друг път повече.
След като сградите "оживеят", даваш ли им имена?
Да. Всяка си има име. Например кулата в Нижни Новгород я нарекох "The big brother". Това беше първата ми работа от серията "Живеещите стени". Той е най-големият брат в семейството. А кулата в Перм, "The tower man", е старият мъдър дядо в рода. Някои от имената ги измислям аз, други ги дават приятелите ми или зрители. Понякога името не идва веднага, а след време.
А имаш ли си любима творба?
Не. Трудно ми е да ги деля една от друга. А и оценката на зрителите е по-важна. Интересно ми е да наблюдавам точно тях – реакциите им, мнението им.
И как реагират хората, когато навън се появи поредното ти произведение?
За жалост често пъти не мога да видя реакцията на хората наживо на улицата, например когато рисувам в друг град. Обаче мога да видя реакции в интернет. Някои харесват много това, което правя, други казват, че дадена творба е плашеща. Различни са мненията.
Неотдавна ти постави една инсталация в Нижни Новгород – "Очите на града". Каква е историята ѝ?
Един ден забелязах на улицата две големи макари за кабели, които бяха изхвърлени там от работници след ремонт и веднага разбрах какво трябва да направя с тях. Точно на това място през деня има много хора, така че трябваше да рисувам късно през нощта в смразяващия студ. По-рано гражданите просто минаваха бързо-бързо оттам, навъсени, а когато очите се появиха забелязах, че започнаха да се спират пред тях, да се вглеждат. Хубаво би било хората по-често да вдигат очи, да се оглеждат наоколо и да започнат да виждат, а не да ходят с поглед, забоден в асфалта в обувките им.
Очите още ли "наблюдават" града?
След като ги изрисувах, макарите постояха известно време на площада. Няколко дни, след като ги "съживих" обаче те отидоха някъде. Мисля, че са се отправили на пътешествие и сега ни наблюдават от друго място. Ще е готино да се срещнем с тях, например, на другия край на града или въобще в друг град.
Разкажи ни как се развива уличното изкуство в Русия. Има ли специфичен стил в графитите, кое е особеното?
Мисля, че графити/уличното изкуство в Русия набира все по-голяма скорост. Има много интересни и силни художници и страхотни проекти. Сигурно не са толкова много, колкото в чужбина, но изкуството се развива и чувствам, че скоро и това ще се случи, което е добре. Особеност на руския стил в графитите е, че художниците рисуват, като правят щрихите под 25-градусов наклон. Това е неповторимо.
И на финала, къде се виждаш след няколко години, с какво ще се занимаваш?
Освен от рисуване, се интересувам от операторско майсторство и видео монтаж. Имам много планове, почти всички са свързани с уличното изкуство. Ще продължа да работя активно и се надявам всичко да ми се получава успешно.
Пожелаваме ти го!
Благодаря!
21 | 0 |