"Тук е забранено за кучета" е изречението, което често чуват незрящите в България, придружени от своето куче водач.
Неинформираността на хората относно законовото право за достъпа на куче водач до местата за обществено ползване остава висока, показва ново проучване на компанията за мистериозни изследвания ClientX, проведено съвместно с единствената по рода си фондация "Очи на четири лапи".
"Решихме да проверим пречките, които срещат незрящите и техните помощници всекидневно в живота си при посещението на различни обществени места, както и информираността на служителите в различните институции и тяхната способност да разпознават професионалното куче водач от домашен любимец", разказа пред jenite.bg Елена Радулова - изследовател в ClientX, чиято е и идеята за проучването.
Най-проблемни за достъп се оказват заведенията, супермаркетите и градският транспорт, където е отказан достъп в близо 1/3 от случаите.
Това говорят данните, а цифри и проценти от проучването има още много. Ние българите обаче никак не обичаме да ни говорят сухо, някак не ни е интересно и често отказваме да видим проблема, макар да имаме очи за него.
И за да не използвам само цифри, реших да помоля Райна да говори вместо тях.
Разбрах, че е участвала доброволно като таен клиент в проучването и се свързах с нея. Срещнахме се в едно кафене. По пътя към него си мислех, че аз ще бъда тази, която ще трябва да я предразположи да говори, но се оказа обратното. Появи се усмихната и готова да отговори на всичките ми въпроси, без капка притеснение. И беше с Грима под ръка.
Райна е на 24 години с диагноза вродена глаукома. Преди няколко години претърпява инцидент и при удар в слепоочието загубва зрението си напълно. От малка си мечтае да има куче водач. Била чувала, че в чужбина много хора с нейния проблем си имат такъв помощник.
Желанието ѝ се сбъдва преди 4 години, благодарение на фондация "Очи на четири лапи", която е единствената организация в България, занимаваща се с обучението на кучета водачи. Така Райна се среща с Грима. Прекрасна, черна лабрадорка, за която е чакала 2 години. "Идеята е не просто да ти дадат добре обучено животно. То трябва да пасва на характера ти. Днес не мога да си представя живота без нея", разказва с усмивка и умиление момичето и не крие, че преди да я има, рядко излизала от вкъщи и почти не водела социален живот, тъй като се чувствала несигурна. "Доверявам се на Грима изцяло, последният път, когато не го направих, тя упорито ме тикаше в едната посока, но аз твърдоглаво не я послушах и накрая наджапах в огромна и дълбока локва" спомня си студентката.
"Физическата свобода е нещо толкова естествено, че цената ѝ можеш да осъзнаеш само, когато я изгубиш", казва Райна и ме кара да замлъкна.
В момента учи магистратура "Икономика на съобщенията" в УНСС, след като вече е дипломиран бакалавър по същата специалност. Ходи на лекции с Грима и се шегува, че кучето й е научило по-добре залите в университета от колегите ѝ.
Усмивката ѝ за момент изчезва, когато я питам какви са трудностите, с които се сблъскват най-често с Грима в ежедневието.
"Не ме допускат навсякъде с кучето, налага ми се да обяснявам, че Грима не е излязла просто на разходка с мен. Аз имам нужда от нея". Сеща се за случка в магазин за хранителни стоки, където продавачката я помолила да остави кучето отвън. На такива "молби" Райна отговаря: "Оставете си вие очите отвън и се пробвайте да влезете".
Въпреки това споделя, че хората са станали по-толерантни в последно време и подобни случаи са все по-рядки. Райна не съди никой, подобна несъобразителност отдава на факта, че българинът не е достатъчно добре информиран относно правата на другите.
Закон от 2005 година гарантира правото на слепите да бъдат придружавани от своето куче водач на ВСИЧКИ обществени места.
Преди да стане дипломиран водач всяко четириного преминава специализиран период на обучение, разяснява Мартина Маринова, инструктор на кучета водачи във фондацията. През това време кучето живее в приемно семейство, което доброволно се грижи за неговото възпитание и социализация. Временният стопанин има задачата да води кучето навсякъде със себе си, за да свиква с различните ситуации, които животът навън предлага. Не бива да се стряска от никакви предмети, шумове или други животни. И най-важното - приемният стопанин трябва да е готов във всеки един момент да обясни защо е важно кучето да е с него навсякъде по време на обучението.
Най-често хората правят грешката да се радват на кучето, галейки го и давайки му храна, като по този начин отвличат вниманието му и го разсейват. Именно това е и причината някои от кучетата да носят жилетка с надпис "Работя не ме разсейвай".
Десетте молби на кучето водач
1. Моля, не ме галете, защото това отвлича вниманието ми от моята отговорна работа.
2. Моля, не ме викайте при себе си, защото трябва да бъда неотлъчно до моя стопанин.
3. Моля, помагайте ми само чрез говор, защото вашето докосване ме обърква.
4. Моля, като сме на светофар, съобщете на моя стопанин, когато се появи зелената светлина, защото аз не различавам цветовете.
5. Моля, съобщете на моя стопанин кои трамваи или тролеи спират в момента, защото аз не мога да чета.
6. Моля, освободете ни пътя, за да стигнем по-бързо и по-сигурно до нашата цел.
7. Моля, задръжте при себе си вашия домашен любимец, защото, когато съм на работа, нямам време за игри.
8. Моля, не ме плашете и стряскайте.
9. Моля, спазвайте правилника за движение, за да не застрашавате нас и самите себе си.
10. Моля, не се плашете от мен. Можете да ме познаете по специалния повод, който нося на гърба си.
До този момент 36 кучета са предадени на нуждаещи се. Разходите по отглеждането на четириногите симпатяги са изцяло поети от фондацията, а Райна и останалите късметлии да си имат такъв другар го получават за символичната сума от 1 лев.
Срещу 1 лев Райна е получила възможността да "вижда" света през очите на Грима. При нея изразът, че кучето е най-добрият приятел на човека, важи с пълна сила. Срещу 1 лев. Но безценно.
Този разказ няма за цел да ви накара да изпитате съжаление. Защото нито Райна, нито 18-те хиляди незрящи в България имат нужда от него.
Този разказ има за цел да накара всички нас да прогледнем.
| 187 | 2 |
