Преяждането е болест, която можем да излекуваме

От настоящия материал ще разберете как да направите разликата между хиперфагия и булимия, какви са критериите за поставяне на такава диагноза и кои са най-ефективните методи на лечение

<p>Използваните в статията илюстрации не са снимки. Това са хиперреалистичните картини на художничката Лий Прайс, която открито признава, че страда от хранително разстройство.</p>

Използваните в статията илюстрации не са снимки. Това са хиперреалистичните картини на художничката Лий Прайс, която открито признава, че страда от хранително разстройство.

Ваня Атанасова е клиничен психолог с дългогодишна практика. Помага на хора с различни психични проблеми, като приоритет в професионалната ѝ дейност е терапията на пациенти с разстройства на храненето: булимия, анорексия, хиперфагия (преяждане без повръщане).

В рамките на рубриката ни "Питайте специалиста" всеки имаше възможност да отправи към Ваня въпроси на тема "Хранителни зависимости". Както и очаквахме, най-неясен за хората в България се оказа проблемът с неконтролируемото преяждане. За него се говори най-малко в публичното пространство, съответно и запитванията на нашите читатели най-често бяха свързани именно с хиперфагията. 

Събрахме всички въпроси по темата, групирахме ги на подтеми и поискахме професионалното мнение на Ваня Атанасова. Излагаме тук цялата подробна информация, която получихме от нея.

Какво показват тревожните статистически данни?
Хранителните разстройства са с най-висока смъртност сред психичните заболявания: 4% при Анорексия Нервоза, 3,9% при Булимия Нервоза и 5,2% при други отклонения в храненето.

Според проучвания на Световната здравна организация, през 2010 г. около три милиона души са починали поради последващите здравословни проблеми от наднормено тегло: високо кръвно налягане, съдови инциденти (инфаркт, инсулт), диабет, артрит, костни и бъбречни заболявания, сънна апнея (временно спиране на дишането по време на сън).

По данни на Националния център по обществено здраве и анализи, България е на едно от първите места в света по затлъстяване при децата. 30,2% от учениците на възраст между 6 и 19 г. са с наднормено тегло, а 12,7% - със затлъстяване. Установена е тревожна тенденция за увеличаване на тези проблеми у нас - от тях страдат около 62% от мъжете, 51% от жените и 30% от децата в ученическа възраст.

Всичко това окончателно доказва, че ефектите от прекомерното хранене могат значително да нарушат качеството на живот и надеждата за бъдещето.

По какво хиперфагията се отличава от анорексията и булимията? 
Характерни за болните са повтарящите се епизоди със склонност към преяждане, по време на които се чувства загуба на контрол над храненето. За разлика от случаите с Булимия Нервоза, тези епизоди не са последвани от прочистване (повръщане). Липсват и типичните за Анорексия Нервоза употреба на лаксативи или диуретици, прилагане на изтощителни диети, прекалена физическа активност или периоди на доброволно гладуване. Всичко за тези два вида хранителни зависимости можете да си припомните в задълбочената ни статия тук.

Чак тази година хранителното разстройство, наричано "склонност към преяждане" или "хиперфагия", бе официално признато и включено като диагноза в DSM-5 (петото издание на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства). 

Как изглеждат и как се чувстват страдащите от хиперфагия?
Тъй като при тях драстичните мерки за компенсиране на периодите на преяждане липсват, тези хора често са с наднормено тегло или затлъстяване. Изпитват чувство на вина, срам или неустоимо желание за гуляй. То може да доведе до неудържима склонност и пристрастяване към храненето.

Критерии, необходими за поставянето на диагноза "Хиперфагия":

- Повтарящи се епизоди на преяждане, характеризиращи се с поемане на много големи количества храна за кратък период от време и с чувство на загуба на контрол върху храненето през епизодите.

- Епизодите на преяждане се повтарят минимум един път седмично в период от последователни три месеца.

- Храненето през тези периоди се осъществява със значително по-голяма скорост от обикновено.

- Храненето продължава до постигане на непоносимо чувство на дискомфорт.

- Изяждане на огромни количества храна без наличието на чувство за физически глад.

- Зависимият се храни сам, тъй като се срамува от количеството изядена храна.

- Самоотвращение, депресия или чувство на вина след епизоди на преяждане.

- Подчертано изразен стрес по отношение на поведението при преяждане.

- Периодите на преяждане не са асоциирани с редовната употреба на различните видове компенсаторни механизми, характерни за Булимия Нервоза.

Преяждането е болест, която можем да излекувамеLee Price
Какви са причините за проява, развитие и поддържане на склонността към преяждане? 
Причините са комплексни. Съчетават взаимодействието и повлияването на фактори от биологично, семейно и социокултурно естество. Психиката има водеща роля. Участват личностни генетични и метаболитни особености, които са строго специфични.

Страдащите от склонност към преяждане или хиперфагия често имат съпътстващи проблеми, като депресивни състояния, тревожност, злоупотреба с психоактивни вещества и алкохол, преживяно сексуално насилие и травми.

Индивидите със склонност към преяждане са предимно осъзнават, че хранителните им навици не са нормални. Прекомерното хранене не е провокирано от  глад и инстинкт за оцеляване. То е компенсаторно поведение за справяне със стреса и житейските проблеми. Характерна за болния е неговата неспособност за управление на сложните чувства: срам от свръхтеглото; вина, че не е достатъчно добър според нечии стандарти; страдание от прекалено ниско самочувствие.

Храненето се превръща в начин за бягство от болката. То запълва празнотата от липсата на любов и признание. Явява се и като щит срещу обществото, изграждащо стеротипи на наднормено тегло. Храната става единственото удоволствие в живота, най-лесната награда за всеки ден. Тя влиза в ролята на слушателка, терапевтка, любовница, любовник, отдушник, спасителен пояс...

Чревоугодничеството замества липсващите приятни преживявания от друг тип. Това "чувствено хранене" носи повече проблеми и създава самоподдържащ се порочен кръг, от който човек не може да излезе сам. Предстои му трудна битка за разбиране на живота, себе си, другите, отношението към храната.

Преяждането е болест, която можем да излекувамеLee Price
Начинът за лечение е когнитивно-поведенческата терапия
При нея се прилага съобразен с индивидуалните нужди подход, който цели прекъсване на порочния цикъл от епизоди на преяждане, възстановяване на нормалните кранителни навици и тегло. Това може да се случи ефективно единствено, ако се променят в дълбочина нездравословните мисли, вярвания и поведение по отношение на себе си, тялото, хараната и взаимоотношениета с другите.

Изключително важно е и да се предефинира идеята, че самооценката се основава на теглото и външния вид. Да се открие кои са емоционалните проблеми и несъзнавани страхове, заради които се проявяват компенсаторните модели на поведение при хранене. Да се изградят умения за справяне с тези емоции.

Освен това, необходимо е да се изгради и здрава мотивация за поддържане на постигнатия прогрес. Да се предотврати появата на рецидив.  

Адекватното лечение се осъществява съвместно със семейството!
Необходима е компетентна информация и разбиране за проблема, ефективна комуникация, формиране на доверие, споделяне на страховете и изграждане на здрава подкрепяща среда. Близките трябва да поощряват страдащия от хиперфагия в търсенето на професионална помощ. Да изразяват обичта си към него (особено към детето), за да не бъде храната обект на любов, която той може да контролира.

Необходимо е изключително постоянство в постигането на здравословен модел на хранително поведение, което означава проблемът да не се счита за решен при първоначалните прояви на подобрение.

Други  терапевтични подходи  за преодоляване на хранителното разстройство са диалектическата поведенческа терапия, интерперсоналната терапия, изразителната терапия (арт терапия), терапия чрез танц и образ  на тялото.

В България единствената иновативна и цялостна програма за лечение на индивиди с наднормено тегло със склонност към преяждане се осъществява от терапевтична общност "Феникс". Пълна информация за предлаганата терапия сме дали тук.

Ваня Атанасова пожела да завърши презентацията си по темата за хипефагията с Метафората за бебето

Ако едно бебе не е гладно и му се даде шише с храна, то го плюе и продължава да търси утехата си. Нека всички страдащи от нарушено поведение на хранене се поучат от това бебе. Нека не "затъпкват" проблемите си и не препълват стомаха си с храна. Да приемат предизвикателствата на живота и да го изпълнят с красиви преживявания - истинските удоволствия за душата и тялото, от които имат нужда!

Ако намирате този материал за задълбочен и полезен, ако ви е интересно да следите нашата рубрика "Питайте специалиста", можете да се присъедините към Jenite.bg във фейсбук!

Новите си въпроси, свързани с темата "Сексуални проблеми", задавайте на гостуващия в момента специалист - доц. д-р Румен Бостанджиев, сексолог-психотерапевт.

69 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



1
crazy fish 13.08.2013|20:33
Преди и аз често преяждах, е не с огромни количетсва, но наистина преяждах често. От две години някъде се храня доста по-здравословно и скоро не ми се беше случвало да преям, дори не си спомням кога съм го правила. Но трудно се променя това нещо, НО НЕ Е невъзможно. Изисква се воля и търпшение. За да свикне организма!
2
Алина Стефанова 13.08.2013|20:34
МНого е лошо преяждането, особено ако е редовно. За това е добре човек да си знае границите и да не е лаком! А бабите още от малки ни натякват, как задължително трябва да си изядем всичко, независимо дали искаме, можем и дали ни е вкусно!
3
Голем Капацитет 13.08.2013|20:35
Познавам много такива хора. Доста затлъстели точно заради това - винаги преяждат. Направо ужас
4
Анита Кралева 14.08.2013|10:32
Естествено, че е така. Просто трябва да бъдете строги със себе си и да си изработите режим. След време нещата ще се подредят.
5
Margо Filipova 14.08.2013|10:45
Наистина се иска много дисциплина, за да се справиш с нещо такова.
6
otvarachkata otvarakova 14.08.2013|10:47
имам проблем с преяждането и съм малко притеснена от това .
7
София Павлова 14.08.2013|10:59
Това са наистина мног полезни съвети!
8
sexapilnata pichka 14.08.2013|11:18
така е , дано ми помогнат
9
nedostapnata moma 14.08.2013|11:35
много объркващо написана статия с прекалено много овъртания.обичам кратки и стегнати статии с най -важното
10
Roberta Tododrova 14.08.2013|11:41
Много хубава статия, особено завършекът и много ми хареса, не знаех, че и преяждането е психично заболяване наречено хиперфагия.
11
голям шемет 14.08.2013|12:00
не е хубаво да се преяжда. някои хора понякога започват да ядат без да са гладни само защото име скучно
12
apetitna parjola 14.08.2013|13:33
току що така преядох че не мога се мръдна
13
мили ванили 14.08.2013|16:14
Верни неща има в тази статия.
14
мили ванили 14.08.2013|16:22
Лошо,чети как да се справиш с това:)
15
viki todorova 14.08.2013|16:58
Така смятам и аз
16
Kalina Boqnova 14.08.2013|17:34
изобщо нямам такива проблеми, даже напротив, не мога да ям много.
17
didka abadjieva 14.08.2013|19:33
Аз имам проблем с преяждането.
18
didka abadjieva 14.08.2013|19:34
При мен е, че ям три пъти, но винаги преяждам.
19
Dimana Dimova 15.08.2013|12:32
според мен тя е по-скоро болест на мъжете.
20
roni peteva 15.08.2013|13:45
Това е полезно като информация.
21
pippi longstocking 16.08.2013|11:37
И тази болест като ред друго е на психическа основа
22
dani dragneva 16.08.2013|15:37
Те повечето болести са вследствие на психични разтройства.
23
Milen Stanchev 22.08.2013|17:00
Забелязъл съм, че повечето жени преяждат със сладко. Стига вече, спрете се малко, оставете да има и за нас.
24
числото Фи 09.10.2013|17:39
преяждането си е вид заболяване на психиката
Малкият Нострадамус се прибрал вкъщи и от вратата попитал майка си: - Мамо, какво ще ядем днес? А тя отговорила нервно: - Ти ли не знаеш бе, гадино?!
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Какво ти е нужно на този свят, задъхана душо, за да дойдеш на себе си и да бъдеш щастлива. Едно...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Колко време имахте връзка с партньора си, преди да сключите брак?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Задайте въпрос
Вижте всички специалисти