Минали са деветте месеца бременност. Няколкото часа в родилното. Суматохата около изписването. Мама и татко се прибират вкъщи с бебчо на ръце. А сега накъде? Книгите на полиците със съвети как да се грижим за новороденото, кога и как да го кърмим, колко да спи и къде, изведнъж стават не толкова полезни, колкото са ни се стрували преди месец. Бебето вече не е картинка на страница 53, а е съвсем реално. Розовко и нуждаещо се от цялата ни грижа и внимание. Книги за родители има много, но никоя не може да ни научи как да бъдем родители. И тук именно се намесва привързаното родителство или attachment parenting.
Терминът е използван за първи път от педиатъра Уилям Сиърс и съпругата му Марта, която е медицинска сестра и майка с 18-годишен кърмачески стаж. Двамата имат осем деца. Под "привързано родителство" те разбират стил на грижа за детето, когато напълно се откликва на нуждите и потребностите на малчугана. Детето направлява родителя, а той го следва. Методът се основава на физическата и емоционална близост между възрастния и неговия наследник и най-общо може да се разгледа в седем направления: свързване от раждането, кърмене, носене на бебето, ко-слипинг, разбиране на детския плач, "не" на отглеждането по схема, търсене на баланс.
Д-р Сиърс съветва родителите да поддържат голяма близост с децата си, да ги вземат на ръце, да ги гушкат. Важно е бебето да суче от майката, защото така се отключват майчинските инстинкти. Кърменето ѝ помага да разчита сигналите на новороденото, а това е първата крачка в опознаването му. Спането до бебето и носенето му в слинг, така че да се осигури максимална близост, дава допълнителни възможности за изграждане на връзка. Носените бебета плачат по-малко и прекарват повече време в тихо състояние на будност, именно когато научават и най-много за заобикалящата ги среда, смята прочутият педиатър и автор на повече от 30 книги.
Привързаните родители не гледат часовника, а оставят детето самò да ги "води" - кога е гладно, кога му се спи, кога има нужда от почивка и уединение. Дори да допуснат някоя грешка при отглеждането, те вярват, че бебето и познанието им за него, ще ги насочат в правилната посока.
Привързаните родители отговарят веднага на детския плач, без да се притесняват, че по този начин ще разглезят малчугана. Вслушването в децата им е крачката към създаването на силна и трайна връзка, която ще се задълбочи с годините и ще устои на изпитанията на времето и промените. Погледнато от чисто биологична гледна точка, това е правилният начин, по който трябва да се реагира на детския плач, тъй като в тялото на майката се случва хормонален "бум" в момента, в който чуе отрочето ѝ да плаче.
Носенето на детето и спането заедно са естествено продължение на близостта, която е била в утробата, смятат семейство Сиърс. Докато едни родители носят децата си непрекъснато в слинг, други може да "знаят", че количката е най-доброто решение за децата им. Откъде знаят? Децата сами ги насочват. Колкото до спането в едно легло, всяко семейство решава как е най-добре за него – дали тримата заедно на голямо легло или с креватче съвсем близо до това на мама и тате.
Възпитанието пък се реализира по метода на напътствията, даването на пример, награждаването при добро поведение и лишаването от привилегии като наказание. Шамарената фабрика е затворена!
Привързаното родителство е подход, а не определен набор от стъпки, както е при редица "Наръчници за родители". Базира се на вслушването в малкия Аз, разбирането и откликването на естесвените му нужди, вървенето по един път хванати ръка за ръка. Само че детето не е дърпано нервно напред, а е оставено да води.
| 79 | 0 |
