Десислава Бошнакова има интересна и все още не добре позната у нас професия. Тя е PR или, казано на български, човек, който отговаря за връзките с обществеността на определена фирма, човек, институция. Но Деси не се задоволява само с една работа. Сред разнородните ѝ интереси попадат преподаването в Нов Български Университет и писането на книги.
За останалите ѝ занимания, прочетете следващите редове.
Практикували сте различни професии - стюардеса, журналист, редактор, PR. Разкажете ни за себе си и за това, с което се занимавате в момента. Какво ви предстои?
Мога да кажа, че досега съм успявала да се занимавам с неща, които са ми интересни и които ме карат да живея истински. Пътуванията по света ми отвориха очите за многообразието от идеи и култури, което смело мога да кажа, че е изключително полезно – все едно с каква работа се захване човек.
Обичам да ми е интересно, обичам да се предизвиквам. И като всеки човек понякога успявам, друг път – не. Но не спирам да търся интересни предизвикателства. Иначе и аз, като всички хора, работя, опитвам се да се справя с много неща и времето все не стига.
Работите в областта на PR. Можете ли да разкажете за най-ценните неща, които получавате от тази сфера?
Най-ценното в тази професията е, че няма как да спреш да се учиш – учиш за бизнеса на клиентите си, учиш за новите медии, учиш за взаимоотношенията между хората. Постоянно учиш и постоянно си в състояние на развитие. Лично за мен, това е най-хубавото. Е, приятно е, и когато постигнеш целите на клиентите си и видиш плодовете на своя труд.
А какви са предизвикателствата, пред които се изправяте?
Основното, в момента, е промяната в медийната среда – променят се традиционните медии, променят се така наречените нови медии. Въобще няма минута спокойствие. Постоянно се случват нови неща, появяват се нови канали за комуникация и всички, които се занимаваме с PR, трябва да сме "в час" с тези промени. Не можем да се оплачем, че ни е скучно.
Работите и като преподавател в НБУ. Какво ви накара да започнете да преподавате и доволна ли сте от избора си? Какви са днешните студенти?
Не мисля, че съзнателно съм се стремила към преподавателската професия. Това е една от онези случайности, които определят целия ти живот, след като се случат. Трудно мога да си представя да се разделя със студентите. Общуването с млади, заредени с мечти и ентусиазъм хора, зарежда и преподавателите с усещане за младост. И в крайна сметка води до пристрастяване. Толкова е страхотно, когато видиш свои студенти, които са успели да се реализират и те те поздравят.
А иначе днешните студенти са млади, заредени, убедени в правотата си и в себе си. Нещо, което не бих могла да кажа за себе си, когато бях студент. И като при всички хора има страхотни, заради които си струват всички усилия. Да си призная, леко им завиждам.
Смятате ли, че PR-ът се учи в университета или за него е нужна повече практика?
Смятам, че нито една професия не може да се научи на хартия. Университетът дава база, а как знанията ще се превърнат в практически умения, зависи от самия студент. Разбира се, че в университета се опитваме да осигуряваме практически занимания, срещи с практици и стажове, но истинското превръщане на знанията в умения е нещо, което зависи от самия човек, от това колко силно иска да се реализира в тази професия.
Има ли нещо, което винаги казвате на студентите си за този бранш?
Може би студентите ще ви отговорят по-точно на този въпрос. Аз бих могла да кажа, какво ми се иска да запомнят от мен, а именно: PR е професия, за която няма почивен ден, няма изключване, защото постоянно се случват неща. Ако искате да сте добър PR, трябва да се подготвите за много работа, за напрежение, за кризисни ситуации, за едно постоянно учене и себеусъвършенстване. Но като се замисля, това важи за всяка професия днес. И не на последно място, съхранете любопитството си към света.
Разбрахме, че сте преподавали и в САЩ. Каква е разликата между студентите там и тези тук, освен мотивацията?
На така зададения въпрос, трудно мога да отговоря, защото мотивацията наистина е една от големите разлики. Но тя не е само по отношение на PR образованието. Тя е към образованието като цяло.
Там има значение дали имаш или нямаш образование, освен ако не се окаже, че си гениален предприемач. Другата основна разлика е, че има традиции на взаимоотношенията между бизнеса и университетите. И тук започват да се изграждат тези взаимоотношения, просто ни е нужно време, за да си дадем сметка, че успехът в образованието се крепи на добрата работа на университетите и бизнеса.
В интервю от 2008 година сте казали, че са малко студентите, които гледат на образованието си като на инвестиция в утрешния ден. Променила ли се е ситуацията 4 години по-късно?
Искам да направя едно уточнение. Казах това, по отношение на формалното образование – на получаването на диплома. Имаме нужда от време и усилия, от страна на университетите и преподавателите, за да превърнем дипломата не просто в документ, а в нещо, което има стойност. И смятам, че за да се промени отношението, са нужни много усилия, които да се насочат към това студентите да видят смисъл и да приемат образованието си като инвестиция за утрешния ден.
Има ли нещо, което бихте променили или въвели в образователната система в България?
Отстрани е лесно да се дава акъл. Всички българи сме много силни в това да даваме акъл. Така че не бих се осмелила да правя препоръки за развитието на висшето образование. Но и аз съм българка, затова ще кажа, че ми се иска в практическите дисциплини да има повече възможности за навлизането на практици в часовете на студентите. Днешните студенти нямат търпението да учат теория, ако не им се покаже нейното приложение в практиката.
А в обучението по PR?
Пак – бих искала да видя повече практическа насоченост и повече възможности за сътрудничество между университетите и бизнеса.
Ще участвате като лектор в семинара PR Guru. Къде е границата между съвестта, етиката и PR?
Вътрешно за себе си съм убедена, че добрият PR трябва да има висок морал, да следва съвестта си и да работи етично за постигането на целите на своите клиенти или работодатели. Успехът, в дългосрочен план, няма как да се гради на лъжа.
Преди по-малко от три години излезе книгата Ви "PRoговорки". Какви бяха отзивите и планирате ли други подобни творчески изяви?
Казват, че човек и добре да живее написва книга. Е на мен ми се случи преди три години. И една от най-големите ми радости беше откриването на поговорката, че много думи трябва да се похарчат, за да се продаде нещо, коeто много точно описва какво прави PR специалистът – използва думи, за да общува и да споделя. Имам идеи за други книги, но трябва да намеря време, за да излея мислите си в писмена форма. Засега споделям в социалните мрежи и медии.
Какво е бъдещето на PR в социалните мрежи?
Не мисля, че PR, като същност, има разлики по отношение на канал, по който се общува. Но социалните мрежи създадоха условия за постоянна обратна връзка и двупосочна комуникация, което променя ситуацията, в която компаниите общуват. Това е поредното предизвикателство пред PR специалистите и мисля, че тук колегите се справят много успешно. Не крия и пристрастието си към този канал за комуникация, въпреки че е трудно да свикнеш да чуваш всички мнения за себе си, за работата си и за клиентите си. Защото наред с добрите новини и лошите се разпространяват бързо и до всички. Мисля, че с времето ще се научим да живеем и работим в тази нова обстановка.
Какво ще препоръчате на онези, които тепърва ще се гмурнат в работната PR среда?
Да се заредят с енергия и търпение, защото хубавите неща стават бавно.
На 5 април ще се проведе семинарът PR Guru, по време на който ще можете да присъствате на лекция на Десислава Бошнакова.
| 23 | 0 |
