Те не могат да откажат секс на съпруга си. Не могат да говорят в негово присъствие. Не могат да напуснат дома без разрешение. Нямат детство – омъжват ги рано, остават неграмотни. Крият лицата и мъката си зад бурката. Бити и сексуално насилвани, жените в Афганистан се самозапалват, за да се отърват от тормоза. Ако не посегнат сами на живота си, средната възраст, до която доживяват, е 45 години. На всеки половин час една жена умира при раждане, друга бива насилвана. Това сочат сухите статистики от 2011 година.
Да бъдеш жена в Афганистан е проклятие – ти си вещ, собственост на семейството на бъдещия си съпруг. Него срещаш за първи път на сватбата. Ти си средство за изплащане на дългове или за печалба. Понятия като бащина или братска обич не съществуват. Родена си жена.
През 2009 година канадски журналисти решават да дадат глас на жените в Афганистан и да разкажат техните истории пред света. Проектът "Зад ислямското було" разказва за 10 жени от Кандахар. Всяка е на различна възраст, с различно образование и със своя житейска история.
Снима ги друга афганистанка, която е преводач. Журналистите я обучават в най-базови умения за работа с камера. Една жена зад ислямското було разпитва други жени зад бурката. Въпросите, които им задава, са едни и същи. Основни като как се казват, къде са родени, къде и как живеят, каква религия изповядват. И по-задълбочени - като мнението им относно политиката в страната, правата на жените и бъдещето на Афганистан. Отговорите им ни помагат да погледнем през техните очи, да почувстваме безизходицата, кучешкия живот, да почувстваме какво е да бъдеш собственост на някого, който може да разполага с теб изцяло.
От тези десет истории избрахме да ви разкажем една, а останалите девет можете да видите в сайта на проекта. Всяко едно от интервютата е със субтитри на английски език.
Ситара е на 15 години, мюсюлманка, живее в Кандахар. Омъжена от една година, тя се е запознала със съпруга си на венчавката. Той работи на пазара. Баща ѝ я продал за близо 15 000 долара. Заради парите, платени за нея, е принудена да служи на родата на съпруга си, да дои кравите, да се грижи за добитъка, да изпълнява всичко, което ѝ кажат. Трудно ѝ е, защото е още дете. Не трябва да бъде в брачното ложе, а в класната стая.
Животът на мъжете и жените в Афганистан е много различен, разказва Ситара. Мъжете се смятат за Господ, а жените нямат никакви права. Жената не е човешко същество за тях – тя е животно, слуга, когото можеш да малтретираш. Нещата няма как да се променят, защото жените нямат достъп до образование.
Интелигентните са напуснали страната. Дните на останалите минават в чистене, готвене, ако има какво да се сложи на трапезата, пране на мръсните дрехи. Карането на автомобил редом с мъжете е твърде дръзка мечта. Така 15-годишното момиче описва социалната и политическата действителност в страната.
Ситара, като много други, никога не е работила. Смята, че ако не е напуснала училище в осми клас, за да бъде булка, е било възможно да се труди. Като малка си мечтала за по-добър живот и повече възможности, но мечтите ѝ изчезнали с отнемането на невинността ѝ. Би искала да може да гласува, но семейството не разрешава. Ако можеше гласът ѝ да бъде чут, би гласувала за политик, който да възстанови държавата от руините, да създаде ново общество. Решението да бъде нейно. Смята, че ISAF и NATO се опитват да помогнат на хората, но с присъствието си застрашават живота им.
Не мисли за бъдещето, защото вече няма мечти. На въпроса как вижда Афганистан през следващите години, отговаря, че единствено се надява ситуацията да не се влошава. Мисли, че за жените ще става все по-лошо. Особено след закона, който правителството на Хамид Каразай въвежда – жената не може да напуска дома без разрешението на мъжа, не може да говори в негово присъствие, не може да му отказва секс. Защото е мъж.
Две години и половина след заснемането на видеата към проекта "Зад ислямското було" и 10 години след падането на талибаните от власт нещата в страната не са се променили особено. В началото на 2012 научихме историята на още една жена от Афганистан. 15-годишната Сахар Гюл се превърна в нараненото и окървавено лице на правата на жените в ислямската държава. Сватовете на младата булка я държали в продължение на шест месеца в тъмно мазе, извадили ѝ ноктите, измъчвали я с нагорещено желязо и ѝ чупили пръстите. Всичко това, за да я накарат да проституира.
Според активисти, ситуацията в страната се е подобрила, в Афганистан обаче "жена" продължава да бъде мръсна дума, която дори не си заслужава да бъде изречена.
73 | 5 |