Розовата овца в семейството

"Розовата овца в семейството" - така Александър Маккуин описваше себе си.

Великият британски дизайнер откровено признаваше своята хомосексуалност пред обществото, но не за всеки гей е лесно да бъде толкова смел. Да гледа нещата откъм хумористичната им страна. Обикновено моментът на разкриване пред близки и приятели е свързан с множество драми - както вътрешни преди това, така и външни, неприемащи, укорителни след проявената искреност. 

Вероятно вече сте чули, че този месец на българския пазар излезе сборникът "Моето разкриване". Там са събрани 25 лични разказа на "лесбийки, гей мъже, бисексуални и трансполови хора". Ето няколко извадки от споделеното за отношението на членове от семействата им:

"Почти всеки ден говоря с баща си по телефона. Делово, когато имам нужда от помощ. Конкретно, когато го информирам как минават дните ми. Разсеяно, когато ми е скучно да ходя до далечния край на центъра пеш. Най-често разсеяно. 

"Здравей, записах се за доброволец за гей прайда. 
Не, не е толкова опасно. Кой би ударил човек с очила?”

"Здравей, ще ходим на този протест в Пазарджик. За хомофобския член 14.
Не, не може, само шестима сме, без мен ще са петима. Пък и аз малко настоявах да идем.”

Нищо повече не съм казвал на баща си.
Нито мисля да му казвам повече, ако не стане дума в нашите делови, конкретни или разсеяни разговори. Един ден ще го запозная с момчето, което обичам, за което искам да се грижа и което ще ме държи за ръка, когато ме боли пръстът. С което ще имаме деца някак, някой ден.
Няма да има нужда да му казвам повече. Сам ще разбере, че всичко е знаел – как да бъде най-добрият баща; как да ме научи на нещата, които знае; как да ме направи по-истински и по-щастлив. Без да казва повече." - Митко от София, 27 г.

"До момента, в който казах на баща си, че съм хомосексуална, аз бях принцесата на тати. За мен всичко ставаше, всичко беше възможно. След това все едно спрях да му бъде дете. Дълго време се разминавахме по коридорите, без дори да ме погледне. Почна да ми прави проблеми за сметките. Намери ми работа, за да мога да му плащам... По няколкостотин пъти на ден ми повтаряше, че не можело да продължавам така и че ще съм щяла да правя каквото той каже. Казваше ми: "Аз съм те създал, аз ще те затрия!" - Мария от Пловдив, 26 г.

"Винаги съм знаел , че съм различен, но не винаги съм се приемал като такъв... След около 2 години на мълчание взех решение , че е време да се разкрия. Една вечер без какъвто и да е повод влязох в стаята на баба ми, казах че искам да поговорим. Тя спря телевизора и ме погледна. Аз и обясних доколкото ми позволяваше треперещия глас, че съм различен, че не харесвам момичета, а момчета. Тя ме погледна отново и каза, че няма нищо лошо в това да правя всичко, което ме прави щастлив." - Христиан от Сливен, 23 г.

"След много и жалки опити да убедя майка ми, че съм нормален и че трябва да приеме, че съм гей и да го прегърне, осъзнах, че е най-добре просто да се оставя по течението. Тя така и не го осъзна напълно и вероятно винаги ще се надява някой ден да "обърна резбата” и да й направя внучета. Но с времето нещата стават все по-добри. А що се отнася до истинските ми приятели – те просто бяха cool. Нищо не се промени, не и към лошо. Даже още помня какво ми казаха, когато им се разкрих: "Знаем, Криси, и все още си те обичкаме.” - Кристиан от Благоевград, 20 г.

Ние сме jenite, които умеят да проявяват емпатия. Можем да погледнем през очите и на двете страни, така че няма да съдим никоя. Нито хората с различна от нашата сексуалност, нито родителите, които не съумяват да влязат докрай в ролята си на такива. Вместо това решихме и самите ние да се допитаме до хора, преживели своето "coming out of the closet" ("излизане от шкафа" на англ. - бел.ред.) и да поискаме от първа ръка съвети за този труден момент в семейните отношения. Ето основните проблеми, които ни очертаха:

Новоосъзналите своите хомосексуални влечения бързат да споделят с роднините си
В много от случаите става въпрос за младежи на 15-17 години, които със сигурност е по-добре да изчакат. Те казват, че им е писнало да се крият, но нека се опитат да погледнат на ситуацията от по-малко егоистична гледна точка. Първо, сексуалната ориентация си е личен въпрос, не е задължително да бъде чак толкова определяща за човека, пък и може би не е нужно да занимава всички останали с нея. Второ, докато "детенцето" им все още живее под техния покрив, родителите са много по-склонни да си въобразяват, че имат право да му се месят за всичко. Да не говорим, че имат и много по-голяма власт да го накажат, ако решат. И то по травмиращ психиката му начин.

Много по-подходящо е човек да "излезе от шкафа", след като вече е излязъл от дома на родителите си. След като вече е независим. Така хем се увеличава вероятността те да не реагират прекалено бурно, хем се намалява времето и мястото, в което могат необратимо да обидят детето си.

Още нещо - за самата личност разкриването може да е изключително важен житейски момент, но нека това усещане не я прилъгва да организира тържествени и прекомерно грандиозни признания. Хубаво би било новината (ако изобщо се окаже новина) бъде поднесена кротко, деликатно, на порции. Започвайки от най-толерантния член на семейството. А ако той или някой от следващите откаже да повярва, защо трябва да следва многочасово убеждение? Нали в крайна сметка искреността е била проявена.

Това бяха съветите към едната страна - разкриващата се. А ето и някои от най-честите реакции на хората, пред които се е осъществило разкритието:

"Значи никога няма да станем баба и дядо?!" 
Първо, това не е съвсем сигурно. И второ, не е ли все пак по-важно да се погрижим за щастието на собственото си дете, преди да мислим за внуците, които трябва да ни осигури? Предполагаме, че за мнозина подобна ситуация би била наистина трудна. Но се надяваме, че и мнозина разбират - това, че синът им спи с мъже, далеч не е най-страшното. Най-страшното е, че съществува голяма вероятност цял живот да търпи гаврите на обществото. Трябва ли дори собствените роднини да му го причиняват?

"Това е извратено!" 
Всеки си има различни разбирания относно действията и мислите, които попадат в тази неприятна категория - "извратено". Според нас обаче (а подозираме, че сме прави), най-важното е един човек да не накърнява свободите и правото на свободен избор на друг. В този смисъл, хомосексуализмът съвсем не е сред най-тежките -изми и -филии, които се проявяват в сексуалните наклонности на някои хора.

"Хайде да отидем на психолог да те оправи!" 
Младежът, който вече се е възприел като гей, няма да реагира никак положително на такова предложение. Не е и длъжен. Да, има случаи, в които след време може да се окаже, че нещата са опирали до самовнушение. Но дори и така да е, желанието за терапия трябва да дойде от самия човек, който ще се подлага на нея. Иначе ще бъде лишена от смисъл.

В заключение ще си позволим да напомним известната мисъл на Майка Тереза: "Исус казва да се обичаме един друг, а не да обичаме целия свят". Би било прекрасно, ако всеки можеше да приеме с разбиране хомосексуалистите в глобален мащаб. Но дори някой да не е способен на това, нека поне се опита да разбере и приеме близките си хомосексуалисти. Защото те са същите онези хора, които сме обичали и преди да ни се разкрият.