Датата, обявена за Национален ден на танго (противно на общоприетото схващане, думата се произнася тàнго) в Аржентина, а по-късно и за Ден на танго в световен мащаб, е 11 декември – в памет на един от най-легендарните певци на всички времена. Карлос Гардел (1890 - 1935) е бил смятан и продължава да се възприема като олицетворение на душата в танго. 11 декември е рождена дата и на Хулио Де Каро, който в началото на 20-ти век въвежда аранжимента в танго музиката.
За съжаление, възможностите за организирана практика на танго в България до скоро бяха твърде малко. За мнозина от нас то си остава онзи романтичен, страстен, до болка емоционален танц, който е запазен само за актьорите в драматичните филми. За изразяване на техните чувства, не на нашите.
Асоциацията tango.bg си поставя за цел да уплътни празнотата между българите и аржентинския танц. Това е единствената организация в страната, която обединява усилията на значителен брой хора в разпространението и популяризирането на танго по нашите географски ширини. За целта сътрудничи активно както с Посолството на Република Аржентина в България, така и с различни клубове в София, Варна, Бургас.
Благодарение на положените усилия, тази година България за осми път ще празнува Деня на танго. Клуб "Студио 5” ще се превърне в център на отбелязването и там ще се проведат различни инициативи, с които ще можем наситено да почувстваме и да се доближим до магията на аржентинското танго. За начинаещи препоръчваме откритите безплатни уроци, където всеки ще има възможност да направи първите си стъпки и сам да прецени дали симпатията между него и танго е взаимна. Без по-нататъшни ангажименти. Подготвени са четири такива урока – от 14, 15, 16 и 17:00 часа – като всеки ще бъде със специфична тематика и воден от различна учителска двойка.
От 18:30 часа зрителите ще могат да видят прожекция на едно от най-нашумелите и легендарни танго шоута в света – Forever Tango. В 20:00 започва любимата част на хората, които вече танцуват – GRAN Milonga (голямо танго парти). По време на милонгата ще има професионални демонстрации, концерт на българската група Tan Go Go и, разбира се, възможност за всички присъстващи да танцуват, да слушат музика и да се забавляват до късно.
Ако по някаква причина си мислите, че тангото е нещо старомодно и неприлично, днес е подходящият ден да се разубедите с очите и телата си. Много от нас вече са почитатели на уроците и партитата, организирани от tango.bg и смятат, че това е уникална социална мрежа за контакт face-to-face, вместо във Facebook.
За да ви заредим с подходящото настроение за настоящата танцувална неделя, избрахме да ви поздравим със сцена от "Ти водиш”, в която Антонио Бандерас демонстрира атрактивността на танца и променя апатичното отношение на учениците си. Пожелаваме ви прекрасен зимен ден, изпълнен с радост и музика! За онези от вас, които вече са заинтригувани от чара на аржентинския танц, подготвихме и кратка социална история на тангото.
Популярното мнение разказва, че тангото се ражда в бордеите на Буенос Айрес от края на 19-ти век и първоначално представлявало танц между проститутките и клиентите. Според по-сериозните изследвания обаче това твърдение не е никак логично. Поради историческите и социални обстоятелства на онова време, жените в Буенос Айрес били дефицит. Съответно, заведенията за платена любов процъфтявали, но от друга страна, нямало достатъчно момичета дори там. Затова започнали да наемат и музиканти – да забавляват опашките от чакащи клиенти.
Всъщност, те не танцували с проститутките, заети с основната си дейност, а се упражнявали за ухажване на жените, към които проявявали сериозен интерес. В онези времена нямало mp3-ки, не разполагали дори с плочи, така че всяко изпълнение на жива музика веднага било използвано за танци и упражнения. Както в кварталите, по улиците, така и в заведенията.
Освен това, както вече споменахме, дамите били малко и освен ако кавалерът не се славел като необикновен красавец, трябвало да покаже умения по танго, за да си осигури партньорка. Ако не можел да накара жената да се чувства добре в ръцете му, загубвал перспективата за по-нататъшни танци. Ето защо мъжете дълго и упорито се упражнявали на специални практики с други мъже, преди официално да се представят в милонги с участието на дами. Първо изпълнявали женската част по време на практиките и чак след като усъвършенствали нея, получавали право да учат стъпките на мъжа.
Всичко това се случвало сред работническата класа, по-изисканата част от обществото не желаела да си има вземане-даване с нея и не танцувала танго. Това положение напълно се променило, след като аржентинският танц отишъл в Париж, предизвикал фурор и се превърнал в любимец на европейските балове. Придобил по-изтънчена форма. Тогава и висшата класа в Латинска Америка решила да го признае.
Голямата "танго мания” продължила до Първата световна война и до голяма степен била предизвикана от следния факт: тангото за първи път въвежда идеята за импровизация и е едва третият танц в историята (след виенския валс и полката), който позволява на двойките да танцуват лице в лице, като мъжът държи ръката на жената в лявата си ръка, а с дясната обгръща тялото й. Известните преди това танци проповядвали далеч по-скучна интимност – нищо чудно, че парижаните, а след това цяла Европа и двете Америки, били привлечени от тангото. До такава степен, че днес дори тези, които никога не са се докосвали до него, не могат да си представят друга позиция, в която е подходящо да се танцува по двойки.
След онези години тангото преживява своите падения и възходи, раздробява се на множество разновидности. И все пак завинаги остава един от танците с най-дълбока емоционалност, където основното умение е да импровизираш, да бъдеш свободен и да предизвикаш партньора да се чувства вълнуващо в ловките ти ръце!
| 17 | 0 |
